Решение № 359 от 14.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503420 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 264446 от 05.07.2021г., постановено по гр.дело № 16399/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В. Х. К. и на В. И. К., на основание чл. 226 от КЗ(отм.) вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД по 48 000 лева на всеки от тях, представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер по 90 000 лева, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Мерцедес С220” с рег. № ***, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта на сина на ищците А. В. К. на 06.01.2015г., причинена в резултат от ПТП, настъпило на 13.05.2014г., заедно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от настъпването на вредоносния резултат на 06.01.2015г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените суми и до пълния претендиран размер по 108 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика и за посочения период; на основание чл. 86 ЗЗД, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В. Х. К. и на В. И. К. по 7535,53 лева, представляващи законната лихва за периода от 06.01.2015г. до 11.10.2016г. върху сумите по 42 000 лева - изплатена част от застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а.

„Мерцедес С220” с рег. № ***, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта на сина на ищците А. В. К.; на основание чл. 38 ЗАдв, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на адв. С. Е. С. сумата 5 354 лева- разноски за процесуално 1 представителство на ищците пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата 4 902,84 лева за държавна такса и разноски в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК В.К. и В.К. са осъдени да платят на „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия разноски по делото в размер 972 лева.

Въззивна жалба е подадена от В. Х. К. и В. И. К., чрез пълномощника адв. С.

С., против решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.

226 КЗ(отм.) за разликата над 48 000 лева до 108 000 лева за всеки от тях.

Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител смятат, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочат, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди на родителите на загиналия в резултат на ПТП, като не е съобразил установената по делото силна емоционална връзка между родителите и сина им, преживените от ищците негативни емоции след смъртта на детето им, обществено икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по сходни случаи. Жалбоподателите оспорват и извода на съда за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като смятат, че по делото е останало недоказано възражението на ответното застрахователно дружество, че загиналият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан.

Предвид изложеното, жалбоподателите искат да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до сумата по 108 000 лева за всеки от тях.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия не е взело становище по въззивната жалба на ищците.

Застрахователното дружество, чрез пълномощника адв. Т. Б., е подало въззивна жалба против решението на СГС, в частта, с която е осъдено да плати на В.К. и на В.К. обезщетения за неимуществени вреди над сумата 28 000 лева до 48 000 лева на всеки от тях. Този жалбоподател сочи, че в случая справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определено в размер по 100 000 лева за всеки от родителите на загиналия в резултат на ПТП техен син; че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. К., поради това, че същият е пътувал без поставен предпазен колан, следва да бъде 30 %, поради което след като се приспадне приетия принос и платеното от дружеството обезщетение, на всеки от ищците следва да се присъди по 28 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди. Предвид изложеното, иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за суми над 28 000 лева на всеки от ищците.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. и В.К.и, чрез пълномощника адв. С. С., е постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Решението на СГС, в частта, с която „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В.К. и на В.К., на основание чл. 226 от КЗ(отм.) вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД по 28 000 лева на всеки от тях, като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ГО за л.а. „Мерцедес С220” с рег. № ***, за неимуществени вреди от смъртта на сина 2 им А. В. К., починал на 06.01.2015г. в резултат от получени телесни увреждания, причинени при ПТП на 13.05.2014г., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 06.01.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която, на основание чл. 86 ЗЗД, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В.К. и на В.К. по 7535,53 лева-законната лихва за периода от 06.01.2015г. до 11.10.2016г. върху сумите по 42 000 лева - изплатена част от застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ГО за л.а.„Мерцедес С220” с рег. № № ***, за причинените от водача му неимуществени вреди, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Х. К. и В. И. К. с искова молба, с която против „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на дружеството да плати на ищците застрахователни обезщетения в размер по 108 000 лева на всеки от тях, причинени от смъртта на сина им А. В. К., както и по 7 535,53 лева, представляващи законна лихва за забава, върху платеното застрахователно обезщетение в размер по 42 000 лева, считано от датата на смъртта на сина им - 06.01.2015г. до 11.10.2016г.- датата на плащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 13.05.2014г. в гр. София, на бул. „Скопие” л.а. Мерцедес С220 с рег. №***, управляван от П. С. Б., самокатастрофирал, в резултат на което, пътувалият на предна дясна седалка в автомобила А. К. получил тежки телесни увреждания. Твърди се, че синът на ищците-А. К. бил настанен за лечение в „Пирогов”, където бил подложен на оперативни интервенции, но въпреки това останал инвалидизиран и в тежко състояние, което наложило близките му да се грижат за него.

Ищците твърдят, че неочаквано за всички в началото на 2015г. синът им починал, вследствие на дългото залежаване. Сочат, че приживе, отношенията им с А. били много топли и сърдечни, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич и уважение; че А. бил единственото им дете, което отгледали с много любов и нежност; че неочакваната му смърт им причинила изключителни болки и страдания-изпаднали в тежка депресия и още не могат да преживеят смъртта му.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 3287/2016г. П. Б. - водач на л.а. Мерцедес С220 бил признат за виновен за настъпването на ПТП. Сочи се, че към датата на инцидента за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка ГО с ответната холандска застрахователна компания, поради което на 13.11.2015г. ищците сезирали кореспондентът в РБ с искане да им бъдат платени обезщетения за причинените неимуществени вреди, като на 11.10.2016г. всеки от тях получил от ответника застрахователно 3 обезщетение в размер по 42 000 лева. Според ищците, размерът на полученото застрахователно обезщетение е силно занижен, като смятат, че справедливото обезщетение следва да бъде определено на по 150 000 лева за всеки от тях, а след като се приспадне платеното от ответника, на всеки от ищците следва да се присъди по 108 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015г. Сочат, че застрахователят им дължи и по 7535,53 лева за законната лихва за забава, върху платеното застрахователно обезщетение, изчислена от 06.01.2015г. -дата на която е починал синът им, до 11.10.2016г. датата на плащане. Претендират за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва наличието валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но сочи, че още на 11.10.2016г. е платил на всеки един от ищците, пълния дължим размер на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Смята, че сумата по 42 000 лева, платена на всеки от ищците, е правилно определена, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, тъй като същият е пътувал без предпазен колан, като по този начин активно е способствал за увеличаване на броя и тежестта на получените травми и за настъпилия летален изход. Ответникът смята, че претендираният размер на обезщетенията е силно завишен, с оглед принципа на справедливостта. Оспорва претенцията за плащане на законна лихва върху доброволно платените суми, като смята, че не е изпадал в забава.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2014г. около 21 часа в гр.София на бул. Скопие л.а. Мерцедес С220, управляван от П. С. Б. самокатастрофирал, вследствие на което на пътувалия на предната дясна седалка в автомобила А. В. К. са причинени тежки телесни увреждания, в резултат на които на 05.01.2015г. същият е починал.

Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент не са спорни между страните. От представените по делото констативен протокол за ПТП № К486/2014г., протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум към него и от изготвената въз основа на тях първа КСМАТЕ, въззивният съд намира за установен следният механизъм на ПТП: на 13.05.2013г. около 21 часа в гр.София по бул.Скопие със 104 км/час с посока от бул. Мария Луиза към ул. Габрово се движи л.а. Мерцедес С220 с рег. № ***, управляван от П. С. Б.; след кръстовището между бул.Мария Луиза и ул.Подп.Калитин по неизвестни причини водачът Б. губи контрол върху управлението на автомобила, който преминал вдясно от пътното платно през бордюра и се ударил в дърво и в стълб на уличното осветление. Вещите лица изготвили първата КСМАТЕ автоексперт Х. И. и д-р Б.

Б.-хирург, ортопед, травматолог, са установили, че първоначалният удар е бил челен, а вторият удар бил в лявата част на купето. Посочили са, че при този механизъм на ПТП, под въздействието на възникналите мощни инерционни сили тялото на пътуващия на предната дясна седалка А. К. внезапно се е наклонило силно напред в посока арматурното табло, гръбначният стълб е извършил абнормно движение флексия, след което е последвало движение на тялото в задна 4 посока, а вторият удар на автомобила в лявата част на купето е довел до внезапна ротация на гръбначния стълб в торкалната му част. Експертите са установили, че вследствие на ПТП и внезапно настъпилите патологични силови движения в гръдния отдел на гръбначния стълб, А. К. е получил нестабилни фрактури на 5-ти, 7-ми, 8-ми и 10-ти гръдни прешлени и развил се остър епидурален хематом на нивото между 4-ти и 7-ми гръдни прешлени, довели до тежка вяла пареза на долните крайници; пострадалият е бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов”, където били извършени две тежки операции на гръбначния стълб, но въпреки това състоянието му останало крайно тежко и от дългото залежаване се е развил пиелонефрит и уросепсис, вследствие на което на 06.01.2015г. А. К. е починал.