Решение № 214 от 09.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Перник, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500204 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР-Перник, ЕИК 129009856, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, чрез пълномощника юрисконсулт З. В., срещу Решение № 152/16.02.2023 г. по гр.д. № 4349 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, в частта му с която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на Н. Г. Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 221,37 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.20 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 29.07.2022 г., до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 52,51 лева - представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на съответното вземане за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., както и са присъдени съответни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, довело до неправилни изводи на съда. Възразява се, че дължимите възнаграждения за положения от ищеца нощен труд са заплатени със съответното увеличение и няма правно основание за изплащане на допълнително възнаграждение чрез превръщането му в извънреден. Излагат се подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е постановено при неправилна преценка на нормативната уредба.

1

Иска се отмяна на решението включително и относно разноските, присъдени в полза на ищеца и на съда и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата в който се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд дневни и нощни смени в ОДМВР – Перник по утвърдени графици за 8, 12 или 24 часови дежурства, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл.

187, ал. 3 от ЗМВР.

Съгласно икономическата експертиза, приета от първоинстанционния съд, са отчетени часовете нощен труд в съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни документи, в изготвените към експертизата приложения за времето от 22,00 и 06,00 часа за всеки месец и по години за исковия период, като отработеното работно време се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1246 часа нощен труд. Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд по 0,25 лв. на час или общо за процесния период в размер на 1122,80 лв., поради което разликата между дължимото трудово възнаграждение, изчислено след преобразуване на нощните часове в дневни извънреден труд, и платените суми за този труд възлиза на сумата от 221,37 лв.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Текстовете на чл.3, ал.2 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между от 22:00 до 06:00 ч., като работните часове не следва да 2 надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за съдилищата, за нощния труд в МВР не важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение, полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не следва да се прилага специалния коефициент от 0,143 по който до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в МВР.

Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.

За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, съпоставени с чл. 140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират поголяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително възнаграждение за прослужено време ( чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), поголям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.

2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат върховните съдии.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема исковата претенция за заплащане на нощен труд за процесния период от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. в размер на 221,37 лв. , получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователна.

Предвид този извод, неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.

3

С решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, съответстващата на уважената част от претенциите.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В първоинстанционното производство ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., от което с решението му е присъдена сумата 57,98 лв. за прекратената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед извода за неоснователност на исковете в останалата за разглеждане част, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди допълнително сумата 42,02 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ – разноски за въззивното производство /от които 25,00 лв. – държавна такса по жалбата, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 152/16.02.2023 г. по гр.д. № 4349 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, в обжалваната му част с която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на Н.

Г. Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 221,37 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.20 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 29.07.2022 г., до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 52,51 левапредставляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на съответното вземане за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г. , както и разноски за производството в размер 167,93 лв. и по сметка на Районен съд – Перник сумата 150 лв. – заплатено от бюджета възнаграждение за вещо лице, и сумата 50 лв. – представляваща дължима държавна такса по уважената искова претенция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: