Решение № 720 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Катерина Рачева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000503492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2750 от 09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3663/2023 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 против М. И. В., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 16 812.12 евро, представляващ главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2011 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1 122.41 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода 21.05.2013 г. – 28.11.2013 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 150.96 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2013 г. до 1

28.11.2013 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 евро, представляваща заемни такси;

Първоинстанционния съд с посоченото решение е осъдил „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 да заплати на М. И. В., ЕГН **********, сумата от 495 лева, направени разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство, в размер на 2 500 лв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 с доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Поддържа, че са били налице предпоставките и по предвидения ред е обявил договора за кредит за предсрочно изискуем.

Поддържа, че не е изтекла давността по отношение на никой от предявените искове.

Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да се уважи предявените установителни искове в пълният им размер.

Моли да се присъдят всички направени деловодни разноски.

Насрещната страна М. И. В., ЕГН ********** е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГП и чрез процесуалния си представител оспорва нейната основателност.

Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и за осъждането на ищеца да заплати направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 е предявил против М. И.

В., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 16 812.12 евро, представляващ главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2011 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1 122.41 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода 21.05.2013 г. – 28.11.2013 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 150.96 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2013 г. до 28.11.2013 г.;

- иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 евро, представляваща заемни такси;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 29.09.2011 г. е сключил с ответницата Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който реално е предоставил потребителски кредит, в размер на сумата от 20 000 евро при възнаградителна лихва, в размер на 8.45 % годишно (0.02 % на ден), а последната се е задължила да погаси кредита,в срок на 96 месеца, считано от усвояването му.

Уговорили са падежна дата 16-о число на месеца.

3

В чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление било уговорено, че при непогасяване на месечни вноски и допусната забава за плащане на месечните вноски повече от 90 дни, кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

Поддържа, че плащането по кредита било преустановено от ответницата и кредитът станал предсрочно изискуем на 17.09.2013 г.

Евентуално моли, ако се приеме, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост, предвид крайния срок на договора 29.09.2019 г., то към датата на подаване на исковата молба вземанията са изискуеми.

Поискал е съдът да признае за установено по всеки един от исковете, че ответницата дължи тези паричните суми, произтичащи от сключения Договор за потребление.

Поискал е осъждането на ответницата да заплати направените деловодни разноски в заповедното и в съдебното производство.

Ответницата - М. И. В., ЕГН ********** подала отговор на исковата молба /л. 33 от п-вото пред СРС/, с който оспорила основателността на предявените искове и поискала да се отхвърлят, тъй като всеки един от предявените искове е погасен по давност.

Поддържа, че в полза на ищеца по ч.гр.д. № 50055/2013 г. от Софийски районен съд е била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с дата 06.01.2014 г.

По делото има косвени данни за образувано по този изпълнителен лист изпълнително дело № 20148630403781 и наложен запор на 12.09.2014 г.

Впоследствие е образувано изпълнително дело № 20218600400201, по което е получила покана за доброволно изпълнение, направила е възражение по заповедното производство и съдът е указал на Банката да предяви исковете по чл. 422 от ГПК.

Оспорила е начисляването на законна лихва по отношение на индивидуалните погасителни вноски с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 29.11.2013 г.

Направила възражение санкционираща лихва. за прекомерност

4 на претендираната

Оспорила основателността и размера на претенциите за наказателна лихва и заемни такси.

Поискала да се отхвърлят предявените искове и осъждането на ищеца да заплати направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото на 29.09.2011 г. са сключили Договор за кредит за текущо потребление в размер на 20 000 евро.

Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Съгласно чл. 7 от представения по делото договор падежната дата за издължаване на месечните вноски е 16-о число на месеца.

В първата инстанция е прието заключението на счетоводната експертиза, която установява, че сума по договора за кредит е изцяло усвоена от кредитополучателя на 29.09.2011 г.

Установява се по делото, че вземането на банката кредитор е било обезпечено със залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД на кредитополучателя по силата на сключен между страните договор за залог от 29.09.2011 г.

В чл. 8 от процесния Договор е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8.45 % годишно или 0.02 % на ден.

Съгласно чл. 7.1. от приложените по делото Общи условия за 5 предоставяне на кредити за текущо потребление този променлив лихвен процент е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология.