Разпореждане № 20618 от 08.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20618 гр. София, 08.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110109997 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЗАЯВИТЕЛ” ООД срещу АНТ. Г. Г. за следните суми: 850,85 лева (осемстотин и петдесет лева и 85 стотинки), представляваща главница за период от 05.10.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51,29 лева (петдесет и един лева и 29 стотинки), представляваща лихва за период от 05.10.2021 г. до 24.02.2022 г., сумата 104,75 лева (сто и четири лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.02.2020 г. до 05.10.2021 г., 235,06лева (двеста тридесет и пет лева и 06 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.11.2020 г. до 05.10.2021 г., 225,00лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст", както и държавна такса в размер на 29,34 лева (двадесет и девет лева и 34 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че възнагражденията за допълнителни услуги Фаст и Флекси по договора са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, 1 които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съпоставянето с общия размер на уговореното по договора възнаграждение за допълнителните услуги Фаст и Флекси и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираната допълнителна услуга „Фаст“.

За останалите суми, включени в заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД срещу АНТ. Г. Г. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за цената на неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 225 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415 2

ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3