Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 765 от 25.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5071/2025
Вид
Решение № 765
Подписан
25.03.2026
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за собствеността
  • параграф 17 · Закон за устройство на територията
  • § 17, ал.2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20252120105071 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Община Бургас, Булстат 000056814, адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 26, представлявана от кмета ***, пълномощник юрисконсулт Г. С., против А.

С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. ***.

Твърди се, че А. С. е собственик на временен обект, изграден върху имот – публична общинска собственост по реда на отм. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ.

Собствениците на тези обекти заплащали на Община Бургас за ползването на общинските терени, месечна такса в размер, определен в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета от Общинския съвет – Бургас. С постановление за възлагане по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***, ответникът придобил собствеността върху изградения обект по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, с площ от 36, 16 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к.

„***“, зона „*“, до СУ „***“. Считано от датата на придобиване на собствеността върху обекта по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, С. започнал да ползва общинската земя – публична собственост.

Сочи, че описаният обект бил изграден върху общински имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, зона „*“, кв. 7, УПИ *, актуван с Акт за публична общинска собственост №4183/29.11.2005 г., ПИ с идентификатор ****.306 по КК на гр. Бургас. Обектът бил изграден с Разрешение за строеж №45/10.06.1997 г. на Община Бургас, РУАТОН „Възраждане“, издадено на 1 основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Обектът бил с временен устройствен статут по смисъла на пар.17 от ПР на ЗУТ.

Твърди, че след като придобил собствеността на имота, С. започнал да ползва общинската земя без да има договорни отношения със собственика на Община Бургас. Същият продължавал да лишава Община Бургас от ползването на собствения й терен, като отказвал да плаща и месечната цена, която била определена по размер от Общинския съвет – Бургас. Дължимите суми били определени съгласно Приложение №7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета от ОбС – Бургас.

Сочи, че процесното обезщетение за ползване на общинската земя в периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2022 г. вкл. било определено в общ размер на 5767, 30 лв. Видно от справка от АГКК – КАИС и АВ, собственик на обекта продължавал да бъде ответника.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът, дължи на Община Бургас, сумата от 5767,30 лева - главница за дължимо обезщетение за периода от 01.06.2019г. до 30.09.2022г. за ползване без правно основание на 36,16 кв.м. от общински терен – публична общинска собственост с идентификатор ****.306, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ***, зона * до СУ „***“, ведно със законна лихва върху главницата от 13.05.2025 г. до изплащането й, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №1520 от 14.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3314/2025 г. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представя писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна.

Посочва, че с нотариално заверен договор за продажба, не е собственик на павилиона, построен върху процесните 36, 16 кв.м. земя, за ползването на която се претендират вземанията. След датата на продажбата на земята – 01.03.2017 г. предявяването на иск срещу ответника било недопустимо.

Оспорва исковата молба и като неоснователна. Твърдението, че е собственик на процесния временен обект не било актуално от момента, към който го продал. Описаният обект съгласно постановлението за възлагане на ЧСИ ***, му било възложено като движима вещ по реда на публичната продан на ГПК. Впоследствие се сдобили с ново постановление за възлагане, в което вече имотът бил описан като недвижим. Ответникът се надявал, че като купувач на монолитен обект без обременителни тежести, нямало да дължи претендирания след покупката наем или обезщетение за застроения терен, поради факта, че строителството било извършено след отстъпване на право на строеж от собственика на застроения терен, видно от приложеното към тръжните документи разрешение за строеж – своевременно трансформирано в право на собственост в приетия с акт обр. 16 – монолитния павилион, за който нямало спор, че е търпим до нов ПУП. Фактът, че строителното разрешение било издадено по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ,отнасящо се само за монолитно 2 строителство, допустимо само след учредяване на право на строеж от собственика на застроежния терен – регламентирало само времевия му обхват на действие – до влизане в сила на нов ПУП, видно и от твърденията на Общината, в съответствие със ЗУТ, тъй като тази сграда – павилион била отразена в действащия ПУП – или до смяна собственика на този застроен терен, но не било основание за претендираните от Общината месечни плащания за този терен.

Излага подробни доводи срещу обстоятелствата, изложени в исковата молба, като счита, че не дължи описаните и претендирани в исковата молба сума.

Изразява становище за недопустимост на предявения иск и моли делото да бъде прекратено поради това. В условията на евентуалност и акто искът се разгледа по същество, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено разрешение за строеж №45 от 10.06.1997 г., издадено от Община Бургас, с което на Д. Г. П. се разрешава съгласно одобрени проекти от 31.01.1997 г. да извърши строеж на магазин в парцел /имот/ № Зона * в групата между Квартал № 3 училище „***“, същото издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ за площ от 36.16 кв.м.

По делото е представено постановление за възлагане от 19.02.2016 г. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № * с район на действие БОС, влязло в сила на 29.03.2016 г., с което А. С. е придобил собствеността върху монолитно изграден обект с площ от 36. 16 кв. м., магазин, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „***“, зоня *, до училище „***“, изграден върху общинска земя с Разрешение за строеж № 45/10.06.1997 г. от Община Бургас на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ.

По делото е представено заявление от 05.02.2017 г., подадено от ответника А. С. до Община Бургас, с което се изразява желание всички счетоводни документи относно посочения обект да се издават на негово име.

Към исковата молба е приложено решение № 260181/08.09.2020 г., постановено по гр. д. № 10234/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас и решение № 260118 от 24.02.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2621/2020 г.

Представен е договор за покупко – продажба на Монолитно изграден обект с площ от 36 кв. м., находящ се в гр. Бургас, жк. "***“, зоня *, до училище ***, нанесен с идентификатор ****.306.9 /***/ - по кадастралната карта и кадастралните регистри в гр. Бургас одобрени със Заповед РД-189/30.01.2009г. на ИД на АК гр. Бургас), сключен на 01.03.2017 г., като договорът е с нотариално заверяване на подписите на страните.

По делото е представена извадка от действащия към момента за имота ПУП.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. Съгласно него, общият размер на обезщетението за ползване на 3

36.16м2 общински терен за период от 01.06.2019г. до 30.09.2022г.за ползване на общинска земя от собственик на временен обект, изграден по реда на чл.120, ал. 4 от ППЗТСУ, по параграф 17 от ЗУТ, находящ се в комплекс „***“, град Бургас, съгласно Наредбата за определяне и администрирането на местните такси, цени и услуги на територията на Община Бургас от приложение №7 е 5766, 24 лева без ДДС.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД. Последната разпоредба постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спорното право, претендирано от ищеца, възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. Т. е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.

Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС № 1/1979 г., ако законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в по – актуалната практика на ВКС – напр. Решение № 75 от 15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ІІ ТО.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.

Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд и Върховни касационен съд /В този смисъл Решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 463/20.12.2011 по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

Установява се по категоричен начин, че ищецът е собственик на Монолитно изграден обект с площ от 36 кв. м., находящ се в гр. Бургас, жк.

"***“, зоня *, до училище ***, нанесен с идентификатор ****.306.9 /***/ - по кадастралната карта и кадастралните регистри в гр. Бургас одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АК гр. Бургас).

В тази връзка и следва да се обсъди възражението, направено в отговора 4 на исковата молба, че ответникът не е собственик на процесния обект, тъй като се е разпоредил с него с договор за покупко – продажба, сключен на 01.03.2017 г. Видно от представения препис от договора, същият е сключен с нотариално заверяване на подписите на страните. Съдът намира, че така представеният договор не е годен да прехвърли вещното право на собственост на процесния обект, доколкото не е спазена формата за неговото прехвърляне, съгласно и чл.18 от ЗЗД. Съдът намира, че формата за прехвърляне на обекта следва да е нотариален акт, което не е изпълнено от страните по него, поради което и цитираният по – горе договор за покупко – продажба е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.

В тази връзка следва да се има предвид и постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Настоящата хипотеза е именно такава, доколкото от правната сделка, на която се позовава ответната страна, е от значение за правилното решаване на делото, като нищожността произтича пряко от сделката.