Определение № 3639 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3639 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501027 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 265141/05.08.2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) на А. Б. К., чрез упълномощения адвокат М.К. от САК, срещу определение № 23746/31.05.2025 г. по гр.д. № 4804/2025 г., на Софийски районен съд, 142 състав, с което е прекратено производството по гражданско дело № 4804 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 142ри състав и делото е изпратено на надлежния съд – Районен съд –Своге.

Жалбоподателят поддържа, че Разпоредбата на чл. 113 от ГПК е уредена изключително в интерес на потребител, без значение дали същият е ответник или ищец по предявения иск. Счита, че на ищеца принадлежи правото да избира дали да предяви иска по своя настоящ или постоянен адрес, иди пък по адреса на управление на ответното дружество. Твърди, че няма логика на ищеца-потребител да му бъде натрапвана „служебно“ местна подсъдност, каквато той не би избрал. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за продължаване на действията от Софийския районен съд.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба от А. Б. К.-Ч., чрез адв. М. К. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с която са предявени осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми при неразрешени платежни операции, чрез КВС онлайн банкиране.

С обжалваното определение № 23746/31.05.2025 г. съдът е приел, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото е физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята 1 професионална или търговска дейност и в случая е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Позовал се е на справката от Национална база данни „Население“, като е констатирал, че А. Б. К.-Ч. има регистриран настоящ адрес в с. Батулия, общ. Своге, т.е. на територията на Районен съд – Своге. Приел е, че с оглед задължението по чл.

113 от ГПК съдът служебно следи за местната компетентност и производството следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния съд.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срок. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Общата местна подсъдност по искове е регламентирана от разпоредбата на чл.

105 от ГПК, съгласно която „искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника“.

Местната подсъдност е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, като, съгласно чл. 118, ал. 1 от ГПК, всеки съд сам решава, дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Тази преценка се извършва служебно от съда само по отношение на тези видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на това право. Съгласно разпоредбите на ч л . чл. 119, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, такива са родовата подсъдност, и местните подсъдности по местонахождение на недвижимия имот или по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК. Същевременно, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК, във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Следователно по силата на чл. 113 от ГПК за местната подсъдност съдът следи служебно, а не по възражение за неподсъдност от ответника до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, където се съдържа общата дефиниция на понятието „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“, което съответства и по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), според която потребител е „ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска и професионална дейност“.

В чл. 4 от ЗПУПС са посочени платежните услуги, които включват и извършваните от банката услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка.

В конкретния случай страните не спорят, че А. Б. К.-Ч. има качеството на потребител, както по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗПУПС, така и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Въззивният състав приема, че съгласно приложимата нормата на чл. 113 от ГПК и установения регистриран настоящият адрес на ищеца към момента на 2 завеждане на иска в съда - с. Батулия, община Своге, то местно компетентен е съдът по настоящия адрес на ищеца, който е Районен съд – Своге, доколкото промяната на адреса в хода на съдебното производство не са основание за препращане на делото – арг. от чл. 120 от ГПК. Като е приел, че делото е местно подсъдно на Районен съд – Своге, първостепенният съд правилно е приложил закона.

По изложените съображения въззивният съдебен състав счита частната жалба за неоснователна. Определение № 23746/31.05.2025 г. по гр.д. № 4804/2025 г., на Софийски районен съд, 142 състав следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23746/31.05.2025 г. по гр. дело № 4804/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на ищеца, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3