Решение № 211 от 10.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Сливен, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200769 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР , вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от С. И. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-317/15.06.2026г., издадена от С. Х. Р. – на длъжност разузнавач при Участък „Запад“, РУ-Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР същият е задържан за срок до 24 часа.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед страдала от следните пороци: като индивидуален административен акт същата не отговаряла на задължителните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – не били посочени фактическите основания за издаване на акта, която липса сочела на липса на мотиви за издаването й. Липсата на фактическа обосновка за необходимостта от задържането била несъвместима с принципа на защита на лицата от произвол. При издаване на заповедта административният орган бил допуснал нарушение на материалния закон – не били посочени факти и обстоятелства, които да сочат че задържаният е извършил престъпление, за което е било образувано Досъдебно производство № 934/2026г. по описа на РУ - Сливен.

Поради изложеното се иска отмяна на обжалваната заповед като 1 незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата и счита издадената заповед за законосъобразна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 934/2026г. по описа на РУ - Сливен е образувано на 15.06.2026г., при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокол за първото действие по разследването – разпит на свидетел, и се води за това, „че на 14.06.2026г. в с. Ч., Община С., на местни избори през 2026г. предложил лично имотна облата на Д.Г.Г. – сумата от 50 евро, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат - престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК“.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-317/15.06.2026г., издадена от С. Х. Р. – разузнавач при Участък „Запад“, РУ-Сливен, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР С. И. С., ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа, в помещение за задържане на РУ-Сливен, поради това че за лицето имало данни, че е извършител на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК , образувано ДП № 934/2026г. по описа на РУ - Сливен.

Заповедта за задържане е връчена лично на задържаното лице, видно от разписката към заповедта. От направеното в заповедта отбелязване се установява, че задържаното лице е било освободено на 16.06.2026г. в 10:25 ч.

При задържането, лицето е подписало декларация, че се е запознало с правата си по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, чл. 72, ал. 3 , 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, насочена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания 2 по чл. 146 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР (арг. служебна бележка, изд. от Директор на ОДМВР – Сливен за заеманата от издателя на акта длъжност, приложена на л. 28 от делото и типова длъжностна характеристика, приложена на л. 23-26 от делото) и в кръга на предоставените му от закона правомощия, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 , 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР урежда изискуемото съдържание на заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.

Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане задължително се посочват фактическите и правните основания за задържането, а съгласно чл. 59, ал. 2, т. от АПК административният акт трябва да съдържа да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта.

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане на лице е издадена в нарушение на нормативно регламентираните императивни изисквания за съдържанието на акта, доколкото същата не отговоря на изискванията на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , но от фактическа страна обжалваният акт не е обоснован с наличие на данни за извършено от С. С. престъпление. В заповедта като фактически обстоятелства за задържането полицейският орган е посочил „има данни, че е извършител на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК, образувано ДП № 934/2026г. по описа на РУ – Сливен“. При така направеното описание, съдът приема, че оспорената заповед е немотивирана. Липсата на мотиви за обосноваване наличието на материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена от закона компетентност води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ, формалното посочване на законовата хипотеза за постановяване на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР , не е достатъчно за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна 3 власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 да са описани конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването на заповед за задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган законова хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта не са обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на конкретно престъпление от С. С., като такива не са представени и по делото.

Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

Всяка принудителна административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Във връзка с това при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. В настоящия случай липсват именно такива данни, които да обосновават предположение за извършване на престъпление. От процесната заповед не става ясно какви са били конкретните обстоятелства, довели до извод, че задържаното лице е 4 съпричастно към извършването на съответното престъпление, каквото е изискването по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР . Подобна неяснота относно начина на формиране на волеизявлението на органа при вземането на конкретното решение представлява съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на лицето на защита.

Приложената в случая принудителна административна мярка освен фактически необоснована от гледна точка наличието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , се явява и несъответна на целта на закона. Целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало извършването на неотложни процесуалноследствени действия. Не са съществували каквито и да било обстоятелства, които в достатъчна степен да обосноват ограничаването на правото на свободно придвижване, което може да се наложи само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. От доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, поради което същото се явява несъразмерно с целта на закона чл. 6, ал. 2 от АПК . Като проявление на принципа за съразмерността, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото, е очевидно, че не е спазено изискването с прилагането на принудителната административна мярка да не се надхвърля необходимото за постигането на целения от закона резултат.

В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че реално е било необходимо и оправдано 5 налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . На следващо място разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.