Решение № 9 от 12.01.2023, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 302

Гр. Сливен, 12.01.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора Иван

Иванов и при секретаря Николинка

Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 181 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от К.Е.М. с ЕГН

**********, с адрес *** срещу Ревизионен акт № Р-02002019006296-091-001/06.01.2020 г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 63/03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на К.Е.М. за задължения на „М.

2009“ ООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., от; 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.; 2. Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за задължения на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г.; 3. Отговорност за Данък върху добавената стойност за задължения на „М.

2009“ ООД за периоди от 01.01.2014 г. до 30.04.2019 г.; 4. Отговорност за ДОО за осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г.; 5. Отговорност за ЗО за осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. и 6. Отговорност за УПФ за осигурители за задълженията на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г., с общ размер на задълженията 179 759,42 лева.

В жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт, като се претендира от съда неговата отмяна. Твърди се, че депозираните срещу Ревизионния доклад възражения не били обсъдени от сезирания орган при издаване на процесния РА. Поради необоснованост не бил доказан размерът на задълженията, за които у.ят на дружеството следва да носи отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. В РА липсвали обосновани доводи, че са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 2 от ДОПК, а тезата на административния орган била недоказана. Същата почивала на фикция за знание у у. за цялата дейност на дружеството, а съобразно чл. 46 ал. 3 от ЗНА, отговорност на правните субекти не можело да се ангажира въз основа на прилагане на закона по аналогия. Не била доказана недобросъвестност и причинно – следствена връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството. Безспорен бил само първият момент – че оспорващият е бил у. на дружеството към момента на установяване на тези задължения. Събрани били доказателства за заемообразно предоставени средства, а не за безвъзмездно отчуждаване на вещи, права или парични средства в полза на свързаното юридическо лице - търговец. Надлежното осчетоводяване на заемните договори в дружеството изключвало недобросъвестност е не обосновавало автоматичен извод за скрито разпределение на печалба, което да обуславя ангажирането на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. По преписката липсвали надлежно събрани доказателства, че установените данъчни задължения не са изпълнени единствено поради извършените разпоредителни действия от страна на у. с парични средства на дружеството. Счита, че не е налице един от кумулативните елементи на фактическия състав на разпоредбата. Наличието на тази предпоставка изисквало установяването от обективна страна на задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на третото лице, а от субективна страна извършените действия от третото лице да са насочени към такива правни последици и да целят тяхното настъпване. За съставомерност се изисквал умисъл, доказателства в която насока не били ангажирани от приходната администрация. Фактическият състав на отговорността на дружеството за задълженията по ЗДДС и др. данъци и осигурит. вноски и този на отговорността на у. по чл. 19 от ДОПК бил различен, различни били и датите на възникването им, на изчисляването на лихвите върху установените задължения и за давностните срокове. Правилното определяне на момента на възникване на отговорността бил от значение за определяне на началния момент. Липсата му водела до необоснованост на оспорения акт. Отговорността на ръководен орган на задължено юридическо лице била до размера на извършените плащания, което не включвало лихви за забава, в която насока също РА бил незаконосъобразен. Нормата на чл. 19 ал. 2 от ДОПК изисквала установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, въпреки предприетите действия от приходната администрация. Редакцията на текста „не могат да бъдат събрани“ не можела да се тълкува разширително, а действията по прекатегоризиране на дружеството като задължено лице с „трудно събираем“ се явявало неадекватно на предходното му имуществено състояние. По наведени в хода на производството обстоятелства липсвали доказателства – нямало данни кога е образувано изпълнителното дело с № 201500003155/2015 г., какъв изпълнителен титул, за включените в същото вземания, има ли проведено ревизионно производство и кога са предприети действия по събиране на установените задължения.

Процесуалното бездействие на публичния изпълнител по никакъв начин не можело да доведе до извод, че договорите за заем от 2019 г. са единствената причина за несъбиране на вземанията. В РА се сочело, че към 21.05.2019 г. задълженията на дружеството са в размер на 167 944,85 лв., като задълженията по РА по всяка от 6 – те позиции имала различен от посочената дата краен срок. Счита, че за да се ангажира личната отговорност на жалбоподателя е необходимо неговото поведение да е единствена причина за несъбиране на данъчните задължения, а това в случая не било доказано. Моли съда да приеме, че не е доказано наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК, а ревизионният акт в обжалваната му част като незаконосъобразен, да бъде отменен.

В съдебно заседание оспорващият К.Е.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно пълномощен адв. Л. Д.

***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че ответният орган не е анализирал договорите за парични заеми и обстоятелството, че същите са със срок до 2014 г., поради което това даване не попада в хипотезата на чл. 19 ал.

2 от ДОПК. Моли съда да приеме, че не е налице причинно – следствена връзка между действията, извършени от у.я и невъзможността да се съберат вземанията на „М. 2009“ ООД. Претендира разноски в производството.

В съдебно заседание ответникът

Директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП се представлява от надлежно упълномощен ст. юриск. Ел. Т., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява законосъобразност на атакувания акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита оспорения акт за материално и процесуално законосъобразен, като са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 от ДОПК, а задълженията за лихви са правилно включени.

Предлага съдът да отхвърли жалбата и потвърди изцяло ревизионния акт в атакуваната му част.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Според данни от ТР, К.Е.М. е у. и с. в „М. 2009“ ООД и е. с. на к. и у. на „М. 80“ ЕООД.

Съгласно приобщена по преписката и доказателствата Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице изх. №

С190020-134-0001568/21.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, на база събрани доказателства за имущественото състояние на задълженото лице, факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране и на основание утвърдени от изпълнителния директор на НАП критерии, била определена категоризация на дълга на „М. 2009“ ООД с размер 173 248,66 лв. към дата 21.05.2019 г. като „Задължено лице с трудно събираем дълг“. Според съдържанието на тази справка, към момента на нейното извършване срещу дружеството е образувано изпълнително дело № 20150003155/2015 г. за задължения за ДДС, ДД, ДОО, ЗО и УПФ, както и за две имуществени санкции по КТ, наложени с издадени от ДИТ – Сливен наказателни постановления.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019006296-020-001/27.09.2019 г. било възложено извършване на ревизия на К.Е.М. с предмет отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г., отговорност за данък върху добавената стойност за период 16.07.2013 г. – 30.04.2019 г., отговорност за ДОО за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г., отговорност за вноски за здравно осигуряване за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г. и отговорност за УПФ за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г.

Заповедта била връчена на лицето на 30.09.2019 г.

Ревизията приключила със съставен

Ревизионен доклад № Р-02002019006296-092-001/03.12.2019 г. В хода на ревизията проверяваното лице представило изискани счетоводни документи, договори, нотариални актове, търговска документация, както и протокол от ОС на с. от 04.04.2019 г. за разпределяне на дивидент от по 10000 лв. на всеки от с. К.М. и Е. М. и 33 бр. протоколи от ОС и сключени въз основа на тях договори за заеми в размер всеки от тях от по 9 900 лв. Видно от последните, на 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 14.02.2019 г., 15.02.2019 г., 18.02.2019 г., 19.02.2019 г., 20.02.2019 г., 21.02.2019 г., 22.02.2019 г., 25.02.2019 г., 26.02.2019 г., 01.03.2019 г., 04.03.2019 г., 05.03.2019 г., 07.03.2019 г., 08.03.2019 г., 11.03.2019 г., 12.03.2019 г., 15.03.2019 г., 18.03.2019 г., 19.03.2019 г., 20.03.2019 г., 21.03.2019 г., 22.03.2019 г., 25.03.2019 г., 26.03.2019 г., 27.03.2019 г., 28.03.2019 г., 01.04.2019 г., 02.04.2019 г., 04.04.2019 г. и 05.04.2019 г. „М. 2009“ ООД предоставя на „М. и сие“ ЕООД заеми, с посочения по – горе размер и срок за връщане на сумата не по – късно от съответната дата на 2024 г. Въз основа на извършени констатации и изводи, органите по приходите, извършили проверката приключили доклада с предложение за установяване на размери на задълженията и лихви към тях на „М. 2009“ ООД, изчислени към 03.12.2019 г. с правно основание чл. 19 от ДОПК, както следва: отговорност за корпоративен данък, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, отговорност за данък върху добавената стойност, отговорност за ДОО, отговорност за вноски за здравно осигуряване, отговорност за УПФ, с конкретизирани периоди.

На 19.12.2019 г. срещу

Ревизионния доклад постъпило Възражение от К.Е.М..

На 06.01.2020 г. Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията съставили Ревизионен акт № Р-02002019006296-091-001, с който по отношение на К.Е.М. установили размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 06.01.2020 г. по чл. 19 от ДОПК в общ размер на задължението за внасяне 180 781,88 лв., както следва: отговорност за задължения за ДДС в размер на 91 309,40 лв. главница и 18918,32 лв. лихва, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на главница 8837,55 лв. и лихва в размер на 1674,83 лв., отговорност за вноски за здравно осигуряване в размер на главница от 8326,25 лв. и лихва от 1869,33 лв., отговорност за вноски за фонд „ДОО“ в размер на главница от 20246,18 лв. и лихва от 4468,37 лв., отговорност за УПФ в размер на главница от 4664,52 лв. и лихва от 853,25 лв. и отговорност за корпоративен данък в размер на главница от 17665,11 лв. и лихва от 1948,77 лв. Според възприетото от ревизиращия екип, че изплатената като дивидент сума от 10000 лева е с характер на извършено плащане на пари в брой от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, предвид това, че изплатените суми от касата на дружеството в полза на съдружника не са свързани с дейността на „М. 2009" ООД и с тази сума е намалено имуществото на дружеството. Екипът формирал извод, че е изпълнена хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК, тъй като в к. си на у. и с. в „М. 2009" ООД К.М. е извършил конкретни действия, представляващи извършени плащания на пари в брой oт имуществото на дружеството, в т.ч. дивиденти по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5 буква „а" от ДР на ЗКПО. Като недобросъвестни действия на К.М. органите по приходите приели наличието на знание у същия за съществуващите задължения на „М.