Решение № 1150 от 27.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Пазарджик, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Георгиев при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Х. Георгиев Гражданско дело № 20265220100047 по описа за 2026 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „..........”ООД , ЕИК**********, със седалище и адрес на управление – ................................., представлявано от Х. В. И.- управител, срещу Т. А. В., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ..............................

Съгласно изложеното в исковата молба, ответникът е работник/служител в ищцовото дружество, по силата на трудов договор, сключен на 24.03.2025г., за изпълнение на длъжността "техник строителство и архитектура".

На 18.06.2025 г. дружеството е предоставило на длъжника служебен аванс в размер на 1 500 лева, преведен по личната банкова сметка на работника/служителя.

С писмо изх. № 98/08.07.2025г. дружеството е изискало връщането на предоставения служебен аванс, в седемдневен срок от получаване на уведомлението. Същото е получено от ответника на 10.07.2025г., чрез куриерска фирма "........".

Твърди се, че до настоящия момент ответникът не е възстановил на дружеството предоставения му служебен аванс. Същият е осчетоводен в счетоводството на дружеството, за което е формирано задължение на 1 длъжника по аналитични счетоводни партиди, съгласно приложеното извлечение.

На 29.07.2025г. ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с което поиска да бъде издадена заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Заявлението било разпределено служебно на Районен съд Стара Загора, който въз основа на него образувало ч.гр.д. № 3251/2025г. В хода на делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. След изтичане сроковете на уведомленията, с Разпореждане № 8225/15.12.2025г. на PC Стара Загора по ч.гр.д. № 3251/2025г., на заявителят е указано, че на основание чл.

47, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да предяви иск за вземането си, в противен случай издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение ще бъде обезсилена.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да призове страните на съд и след като се увери във верността на изложеното, да признае за установено, че ответникът Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ............................, дължи на „..........” ООД, ЕИК *********, ................................, представлявано от управителя Х. В. И., сумата от 1 500 лева, представляваща предоставен му от дружеството и невъзстановен служебен аванс, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на образуване на заповедното производство - 29.07.2025 г., до окончателното й изплащане от ответника.

Моли съда да присъди в полза на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. А.

В., чрез назначения от съда особен представител адв. П., с който сочи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, но е неоснователен.

Твърди се, че по делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС гр. Стара Загора, ІІ граждански състав, от проведеното на 01.08.2025 год. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3251/2025 г. по описа на РС – Стара Загора, за заплащане от ответника на ищцовото дружество сумата от 1500 лева /хиляда и 2 петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07. 2025 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 30 лева /тридесет лева/ държавна такса и 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнагаждение. Заповедта за изпълнение на парично задължение, е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес.

След изтичането на сроковете на уведомленията, с Разпореждане рег. № 8225/15.12.2025 г. на РС – Стара Загора по ч.гр. д. № 3251/2025 г., са дадени указания на ищцовото дружество, че може да предяви иск по общия ред за вземането си по заявлението в едномесечен срок от получаване на съобщението. Исковата молба е подадена в съда на 07.01.2026 г.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е работник/служител в ищцовото дужество, по силата на трудов договор, сключен на 24.03. 2025 г. От представеният към исковата молба Трудов договор № 1364/24.03. 2025 год. е видно, че същият е сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 и във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ, със срок на изпитване 6/шест/ месеца, на длъжност техник строителство и архитектура за строителство на жилищни и нежилищни сгради, категория персонал: служител, която включва задълженията и отговорностите, утвърдени от Работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част към настоящия трудов договор. Сочи се, че длъжностната характеристика, не е представена по делото, поради което няма как да вземем отношение по нея, въпреки, че е неразделна част към трудовия договор на ответника. В приложения по делото трудов договор е посочено основно възнаграждение на ответника в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, което се изплаща един път месечно до последния календарен ден на следващия месец. Не са посочени допълнителни възнаграждения в зависимост от трудовия стаж. Посочено е, че работникът е постъпил на работа на 24.03.2025 г. И тъй като трудовият договор е за срок от 6 месеца, изпитателнят срок е изтекъл на 24.09. 2025 г. Липсват данни за прекратяване, удължаване или за превръщане на трудовия договор в безсрочен. Представени са писмени доказателства, в т.ч. преводно нареждане от ищцовото дружество „..........“ ООД, представлявано от управителя Х. В. И., че на 18.06. 2025 г., дружеството е предоставило на ответника Т. А. В. служебен аванс в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, преведен по личната му банкова сметка, без да е посочено основанието за предоставяне на служебен аванс. Няколко дни по-късно, с писмо изх. № 89/08.07. 2025 г. дружеството е изискало връщането на 3 предоставения служебен аванс, в седемдневен срок от получаване на уведомлението, отново без е посочени основанието за връщане. По никакъв начин не става ясно, защо ищцовото дружество е изпратило покана до своя служител/работник чрез куриерска фирма „........“ за връщане на т.н. „служебен аванс“, а не му го е връчила лично и каква е причината, преведената от фирмената сметка на 28.06.2025 г. сума в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева по банковата сметка на ответника да бъде търсена за връщане с куриерска фирма на 08.07. 2025 г.

Твърди се, че неотчитането на използваните суми /служебен аванс/ за изпълнение на трудовите функции представлява неизпълнение на задължения по трудовия договор, но такива данни по делото липсват. Не се установява по един несъмнен и безспорен начин, дали получената сума е била преведена на ответника под формата на заплата във връзка с изпълнение на трудовите му функции или под формата на „служебен аванс“ свързана със закупуване на строителни материали, за пътни и дневни за работа на определен обект и др.

Не става ясно претенцията на ищовото дружество след прекратяване на трудовото правоотношение на ответника ли е или не. Не се установява претенцията за връщане на неотчетените суми дали се основава на договорно или на извъндоговорно правоотношение. Моли съда да задължи ищцовата страна да представи длъжностната характеристика, която е неразделна част от трудовия договор, както и актуален Трудов договор на ответника, или Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

От приетите по делото доказателства, вкл. Трудов договор №1364 от 24.03.2025г., се установява, че на 24.03.2025г. в ..........................., бил подписан трудов договор между „..........” ООД , ЕИК**********, със седалище и адрес на управление – ................................., представлявано от Х. В. И.- управител, и служителят Т. А. В., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ............................., по силата на който ищецът е възложил, а ответникът приел да изпълнява длъжността „техник строителство и архитектура“, с шифър по НКПД: 31123009. Съгласно подписания договор, уговореното основно месечно трудово възнаграждение било в размер на 1200.00лв. , на пълно работно време и платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

4

Видно от приложеното по делото Преводно нареждане , на 18.06.2025 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника В. / в качеството му на служител на дружеството/ служебен аванс в размер на 1 500.00 лева, преведен по личната банкова сметка на работника/служителя. Като основание за плащане е посочено „служебен аванс“

С писмо изх. № 98/08.07.2025г. /приложено по делото/ дружеството е изискало връщането на предоставения служебен аванс, в седемдневен срок от получаване на уведомлението. Същото е получено от ответника В. на 10.07.2025г., чрез куриерска фирма "........",което се установява от приетата по делото Обратна разписка.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от останалите приети по делото доказателства, вкл. Аналитична ведомост – аналитична справка служебни аванси на „..........“ООД, където изрично е посочено, че сумата от 1500.00 лева е била предоставена на ответника В..

Същевременно, трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено на 29.07.2025г. , което се установява и от извършената от съда служебна справка в хода на настоящото производство.

Тъй като ответникът В. не възстановил процесната сума на ищцовото дружество при прекратяване на ТПО, на 29.07.2025г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с което поискало да бъде издадена заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

Заявлението било разпределено служебно на Районен съд Стара Загора, който въз основа на него образувало ч.гр.д. № 3251/2025г. В хода на делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес.

След изтичане сроковете на уведомленията, с Разпореждане № 8225/15.12.2025г. на PC Стара Загора по ч.гр.д. № 3251/2025г., на заявителят е указано, че на основание чл. 47, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да предяви иск за вземането си, в противен случай издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение ще бъде обезсилена.

Ищецът е изпълнил указанията на съда в законоустановените срокове.

По делото е била изискана и приложена Длъжностна характеристика за длъжността , заемана от ответника В. в ищцовото дружество- „техник строителство и архитектура“, с шифър по НКПД: 3112-3009. Съгласно т.2.8 от 5

Длъжностната характеристика, в основните длъжности задължения попада и това да прави своевременно заявки и да организира доставката машини, техника и строителни материали на обекта , като контролира качеството им.

В хода на производството по настоящото дело , в качеството си на свидетел е бил разпитан Х. И. Б.- заемащ длъжността „специалист доставки“ в ищцовото дружество. Съгласно показанията на св. Б., предметът на дейност на фирмата е строителство на метални конструкции. Свидетелят сочи, че всички трудови възнаграждения биват изплащани на служителите единствено по банков път. Отделно от това, всички заемащи длъжността „техник строителство и архитектура“ получават аванси за служебни цели , защото така било по-удобно с оглед закупуването на материали на място. Впоследствие техническите ръководители следвало да занесат съответните фактури в базата , за да отчетат закупеното с този служебен аванс. В случай ,че предоставеният от работодателя служебен аванс не бил използван изцяло, техниците следвало да го върнат или същият продължавал да им се води за служебни цели.