Решение № 1561 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4779/2024
- Вид
- Решение № 1561
- Подписан
- 17.12.2024
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 259 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 247 · Кодекс на труда
- чл. 313 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.405а · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 и ал.5 · Кодекс на труда
- чл.45, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1561 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330204779 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400341/ 02.08.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Г. Н. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).
С жалбата и с допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от ст.юрк.
Ш., счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 14.08.2024г., а жалбата е подадена на 26.08.2024г. чрез ДИТ Пазарджик), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото изменение при следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 10.04.2024г., във вр. със Заповед № З-0469/07.05.2024г., вр. със Заповед № З-0373/04.04.2024г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, от служители към Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, сред които свид. Т. З. Д., на длъжност „*****“, е извършена проверка на обект – жилищна сграда в новообразуван УПИ ******, жилищно застрояване, кв.35 по ПУП-ПРЗ, жилищен парк „Марица-север“ по пл. на Пловдив. Дейността на обекта е ръководена от дружеството-жалбоподател „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД.
Към момента на проверката, в обекта на контрол са установени няколко лица в работен процес, сред които и свид. Б. И. Б., ЕГН **********, извършващ изкопни работи, облечен с работни дрехи (нефирмени). Същият е заявил, че е неграмотен и не може да пише, поради което доброволно под негова диктовка била попълнена от свид. Д. декларация по чл.402 от Кодекса на труда. Б. е посочил за нуждите на документа, че работи в „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД от 10.04.2024г. като „общ работник – изкопаване на канал за кабел“ с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивка в работния ден – 1 час, с уговорено трудово възнаграждение 50 лева/ден, а по отношение на т.11 от декларацията - че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След заявеното на контролния орган, св. Д. прочела на глас попълнената декларация и свид. Б. се съгласил със съдържанието й, удостоверявайки този факт с подписа си. На място на обекта по-късно дошъл свид. Ц.Й., който се представил за технически ръководител на групата работници.
От същия ден, на основание чл.45, ал.1 от КТ и в писмена форма, контролните органи са изискали от „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД да представи документация, свързана с правоотношението му с наетите на работа лица, както и такава за организацията и функциите в обекта на самото дружество. Призовката е била връчена на свид. Й. и с това приключила физическата проверка на място.
2
По отношение на горното, вместо трудов договор, жалбоподателят е представил граждански договор от 01.04.2024г. с Б. И. Б.. При извършена справка по ЕГН на лицето Б. И. Б. в информационната система на ИА ГИТ – регистър „Трудови договори“, е установено,че между „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ и конкретния работник няколко пъти са били сключвани и прекратявани трудови договори, като последно това било сторено на 29.08.2023г.
От извършената проверка на място в обекта за недвижими имоти и от представените в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик документи, на 09.05.2024г. е установено, че към 10.04.2024г. в жилищна сграда в новообразуван УПИ ******, жилищно застрояване, кв.35 по ПУП-ПРЗ, жилищен парк „Марица-север“ по пл. на Пловдив, от страна на работодателя „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД е приет на работа като „общ работник – изкопаване на канал за кабел“ лицето Б. И. Б., ЕГН **********, при установени елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време, почивка в работния ден и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Цялостната служебна проверка е извършена в периода 10.04.2024г.14.05.2024г. и обективирана в Протокол № ПР2414434/14.05.2024г., в който освен процесното нарушение, са констатирани и други такива на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, като са му дадени предписания, във връзка с това.
За направените констатации и след изпратена нарочна покана за нова дата с изх. № 24049200/23.05.2024г., вр. с покана с изх. № 24046699/14.05.2024г., вр. с писмо с вх.№ 24063246 на ДИТ Пазарджик, на 03.06.2024г. е съставен АУАН № 13-2400341 срещу дружеството-жалбоподател за извършено нарушение от него, в качеството на работодател, по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на упълномощеното лице Н. П. Т., който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от АУАН.
В срока по чл.44 от ЗАНН е депозирано писмено възражение срещу акта, което наказващият орган счел за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издал обжалваното НП.
На първо място, съдът съобрази, че съгласно чл. 416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до 3 доказване на обратното.
В процесния случай констатациите в АУАН не само че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя Т. Д., която, разпитана в съдебно заседание, категорично потвърди фактическите положения от АУАН. Обяснява,че поради неграмотността на работника, попълването на декларацията по чл.402 от КТ от нея е станало под доброволната и самостоятелна диктовка на свид. Б., без да бъде осъщестявана каквато и да било принуда спрямо него от страна на контролните органи. Съгласието на свид. Б. с прочетеното, било удостоверено с личния му подпис. Свид. Д. обяснява още, че на обекта по време на проверката е установила свид. Ц.Й., който се представил за технически ръководител на работната група. Съдът кредитира изцяло показанията й като непредубедени, логични, последователни и съответстващи на кредитирания доказателствен материал, служещ за установяване на обективната истина.
Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства - декларация от Б. И. Б., който документ, съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в него обстоятелства при трудови спорове.
Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на свид. Б., който след предявяването й категорично заяви, че именно той е посочил данните, които свид. Д. е отразила в декларацията по чл.402 от КТ. Това се случило доброволно и без съпротива и отказ да подпише попълненото съдържание и след неговото прочитане от контролния орган, доколкото свидетелят си признава, че е неграмотен. В тази посока спомогнаха и показанията на свид. Д., относно това, че по време на процесната проверка не е имало заплахи, закани, натиск над свид. Б. и същият, както и останалите работници са съдействали за съставяне на декларациите по чл. 402 КТ. Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неграмотност на свид. Б. до степен, в която последния не разбирал какво подписва. Всъщност от показанията на свидетеля ясно личи, че 4 същият много добре разбира къде е престирал работната си сила и при какви уговорени условия, като дори прави разлика между граждански и трудов договор, разграничавайки ги във времево отношение. Индиция за опита му в това е признанието му, че е работил за жалбоподателя и друг път, както и приложеното по административната преписка копие на справка от информационната система на ИА „ГИТ“, от която ясно се вижда, че лицето няколко пъти е било в трудови отношения с жалбоподателя.
Съдът оцени обаче с критичност по-голямата част от показанията на разпитания свид. Б. Б.. Посоченото от последния, относно характера на уредените му с дружеството-жалбоподател отношения, се явява нелогично и противоречащо не само на представената декларация, на показанията му в съдебно заседание, но и на безспорно установената обективна действителност, подкрепена от кредитираните писмени и гласни доказателства. В услуга на жалбоподателя, свидетелят потвърди сключването на граждански договор, след неговото предявяване в съдебно заседание. Същевременно не сочи конкретни параметри по него, не знае кога го е подписал (преди или след постъпване на работа), обяснява за уговорено възнаграждение от 50 лева на ден, съответно на данните в декларацията, но пък противоречащо на уговореното в договора за сума от 500 лева за краен резултат. Всъщност всичко заявено в показанията му, в частта, в която се опитва да придаде граждански характер на отношенията между него и работодателя му, са единствено с цел да обслужат интересите на дружеството-жалбоподател и възможността последният да осуети отговорността му при едно евентуално констатиране на нарушение по трудовото законодателство. Така не заслужават кредит от съда и показанията му, в които напълно неубедително сочи, че нямал работно време на обекта и ходел на обекта, когато си поискал, нямало технически ръководител, който да следи за изпълнение на работата, колко да почива, твърденията му за дължим еднодневен–двудневен резултат, че няма технически ръководител. Свидетелят твърди, че постъпил на работа 3-4 до 7 дни преди проверката, което напълно не съответства на заявеното от него в декларацията, както и на показанията на свид. Й., че заварената от контролните органи работна група била първи ден на обекта. Все в тази посока са и показанията му, че едва ли не, не разбрал какво точно го пита и какво му е прочел накрая актосъставителят от декларацията, като последният няма как сам да си измисли данните и да ги попълни без съдействието на работника, както по-горе се обсъди, по отношение на възражението за 5 неграмотност на работника. За констатираните противоречия, изолирани от доказателствата по делото и установената обективна истина, съдът съобрази установената трудова и икономическа зависимост на свидетеля с дружествотожалбоподателя. Що се отнася за твърденията му, че работил със собствени инструменти и свое облекло, осигурен ли е бил превоз до обекта, то съдът намира, че това не повлиява на крайния правен извод при безспорно установени другите елементи на трудово правоотношение.
За изясняване на обективната истина по делото е разпитан и свид. Ц.Й., който в съдебно заседание заявява,че от приблизително три години работи като технически ръководител в „ЕЛЕКТОРЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД.
Функциите му се изразявали в показване и приемане на работата, както било и по случая с „Марица-север“. След предявяване на протокол за приемане на работа по граждански договор заявява, че отговарял за други документи, а подписът на „възложител“ е на друго лице. Не знае кога процесният работник е подписвал граждански договор. Същевременно свид. Й. споделя, че на обекта нямало технически изисквания за работниците, не присъствал там постоянно, не следял за работно време, почивки и пр., работата приключвала с готов резултат за 2-3 дни.