Определение № 410 от 17.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Ловеч, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500261 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ****, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане №553/18.02.2025г., пост.по ч.гр.д.№106/2025г. по описа на РС-Тетевен. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 5528.16.64лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 3052лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 1316.76лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 1 кредит“ и 40.64лв.-за застраховка „Bank пакет 1 уред“, които суми са преведени на кредитополучателя. Общата сума,дължима от кредитополучателя ,е 7086.93лв. и включва размера на отпуснатия финансов ресурс(5528.16лв.) и уговорената договорна лихва. Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка.

Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита. Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на 1 стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК. Възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, включващ отпуснатата главница и сумата,отпусната за заплащане на застраховките. Не смята, че това противоречи на някоя от разпоредбите, регламентиращи потребителския кредит. Пояснява,че по договора са извършени плащания в общ размер на 473.36лв.Уточнява как са формирани претендираните суми по заявлението.Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 26.02.2025г., а жалбата е подадена на 05.03.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№106/2025г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 24.01.2025г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№106/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу В. В. К. от гр.Т., за следните вземания - главница от 4253.46лв., възнаградителна лихва от 390.41лв. за периода от 05.06.2024г. до 22.11.2024г., обезщетение за забава от 103.75лв. за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 4054106075 от 29.01.2024г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 94.95лв.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №4054106075 от 29.01.2024г., Декларация от 29.01.2024г.,Информация по застрахователна програма, Сертификат №140541060752024 по застрахователна програма, Общи условия по застраховки, удостоверение,Стандартен европейски формуляр за предоставяне на кредити, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 22.11.2024г., пълномощни.

С Разпореждане №294/24.01.2025г. съдът е оставил заявлението без движение,с указания за уточняване на претенцията.

В срок заявителят е представил становище,в което е възразил по необходимостта да прави исканото уточнение. Въпреки това е посочил ,че общият размер на предоставена на кредитополучателя сума включва 3052лв.-предоставени му директно, 1336.76лв.сума,предоставена в кредит за заплащане на застраховки,както и сумата 40.64лв.Посочил е,че кредитополучателят е изплатил на 4 вноски обща сума от 473.36лв.Уточнява и как са формирани претендираните със заявлението вземания.

С обжалваното Разпореждане №553/18.02.2025г. РС-Тетевен е приел,че заявлението е редовно от външна страна,но в договора за потребителски кредит са налице неравноправни клаузитези за сключените застраховки. Приел е,че противоречат на чл.143-148 от ЗЗП. Невключването им 2 в ГПР също е прието за съществен порок,водещ до нищожност на клаузата.Съдът е приел,че не може да се приложи правилото на чл.23 от ЗЗП,тъй като е извършено плащане по кредита,вкл.и по неравноправните клаузи,поради което не може да се установи какъв е точният размер на погасеното,съотв.на дължимата главница, поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Тетевен по отношение претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, каквото е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от 3 възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална При данните за извършени плащания на 4 вноски в общ размер на 473.36лв.,става ясно,че потребителят е погасявал и вземането по неравноправните клаузи. Липсва уточнение как е отнесено плащането към отделните задължения, поради което съдът не може да установи реалният размер на непогасена главница и да я присъди.

От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени застраховките - озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с потребителя.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане № 553/18.02.2025г.,пост.по ч.гр.д.№106/2025г.на РС-Тетевен, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №553/18.02.2025г., пост. по ч.гр.д. №106/2025г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ****, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.Сп. и Ал.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т.Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу В. В. К. от гр.Т., за вземане, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №4054106075 от 29.01.2024г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4