Решение № 187 от 09.09.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Кърджали, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Спасов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно наказателно дело № 20225140200520 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Р. Д. С. от гр. Кърджали, против Наказателно постановление № 22-1300-000466 от 04.04.2022г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно предвид на това, че не бил извършил соченото нарушение, поради което моли съда да го отмени НП изцяло.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.

Наказващият орган се представлява от ю.к. Ч., който оспорва жалбата. Има и депозирано писмено становище от гл.ю.к. П., която счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.03.2022 г. на жалбодателя бил съставен АУАН с бл.№ ****** за това, че на същата дата в 11:32 часа, в гр. Кърджали, на бул. „България, на кръговото движение пред Автогара ХХI век, при управление на лек автомобил „Ф.” с рег. № *******, допуска следното нарушение: водачът разговаря по мобилен телефон по време на движение без наличие на устройство „свободни ръце”- нарушение на чл. 104а от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал с възражение.

Въз основа на така съставения АУАН ВПД началника на сектор ПП към ОДМВР – Кърджали издал обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбодателя С., при 1 идентична фактическа обстановка, е наложил административно наказание, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 4 т.6 от ЗДвП - „ГЛОБА” в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства.

Факта на нарушението, за което е санкциониран жалбодателя, се установява от показанията на свидетелите- очевидци: Т.У. и К.А., които съдът намира за обективни, последователни и безпротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Разпитани в ОСЗ двамата изцяло потвърждават констатациите, обективирани в АУАН от 22.03.2022г., като са категорични, че водачът С. е държал телефона в дясната си ръка до дясното ухо, но при подаване на сигнал за спиране, го е пуснал между краката си. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите, като счита, че поднесената от тях информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива. Гореизложената фактическа обстановка съответства напълно и с отразеното в АУАН, като съобразно изричната норма на чл. 189, ал.

2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Твърденията на жалбодателя, изложени в жалбата и в хода по същество, останаха изолирани от доказателствата по делото, поради което съдът не ги кредитира.

Разпитаната свидетелка С.А.- собственик на управлявания от С. автомобил, удостоверява факта на проверката на описаното в АУАН място, но твърди, че това се е случило през м. юни. Заявява, че телефона на С. е бил на седалката между краката му, както и че телефонът се свързва автоматично с мултимедията на колата, ако е включен блутут-а. Съдът счита, че показанията на горецитираната свидетелка не следва да се кредитират предвид на близките й отношения с жалбодателя, както и противоречието им с показанията на незаинтересованите свидетели- очевидци на нарушението.

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104а ЗДвП. Съобразно цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с категоричност се изяснява обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал мобилен телефон, докато е управлявал МПС „Ф.” с рег. № *******. Освен това, съдът счита за нужно да посочи, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а ЗДвП е отразено чрез глагола "използва", който може да намери множество проявления. Под "използва мобилния телефон" се има предвид всяко едно служене с телефона според неговите функции, а не само "говорене". Както се установява от текста на самата разпоредба, целта е ползването на телефона да не пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача и ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението на МПС. Именно и предвид това, без значение е дали чрез мобилното устройство се е говорило, набирало или се е извършвало друго действие. След като то е било в ръцете на водача по време на движение, то се счита, 2 че е консумиран състава на административното нарушение, разписано в чл. 104а ЗДвП, макар че по делото безспорно се установи, че телефонът е бил на ухото на водача.

По размера на наложената санкция:

Правилно АНО е преценил, че за нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 104а ЗДвП, следва на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 50 лв. Размерът на административното наказание "глоба" за нарушението на чл. 104а ЗДвП е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка за съразмерност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2-1300-000466 от

09.03.2020г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на жалбодателя Р. Д. С. от гр. Кърджали, ж.к. „В.” № **, вх.*, ап.****, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Д. С. от гр. Кърджали, ж.к. „В.” № **, вх.*, ап.****, ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кърджали в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

3

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4