Решение № 127 от 26.06.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велики Преслав, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело № 20213610100548 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. С. срещу М. С. Х. и М. Н. Д., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот – жилищна сграда, паянтова със ЗП от 24,00 кв.м и селскостопанска постройка със ЗП от 13,00 кв.м.за която е отреден УПИ-9 329, в кв.18 в урбанизирана територия, находящ се на ул.“Септември“№2 в с.Осмар при граници и съседи на север – улица, УПИ 8-328 и дере, и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота на собственика Р. С. С., което упражняват без правно основание.

В исковата молба се излага, че с Нот.акт № 195, том 5, дело № 586/04.08.2021 г.г. на ВПРС, ищцата придобила имота по давност. В същия живеели родителите й – С.И.С. и С.В. С., а след смъртта на баща й – през 2004 г. имотът се ползвал единствено от нейната майка. Предвид заболяване, тя го напуснала докато оздравее и заживяла при своите дъщери. Имотът се заключил и посещавал периодично, както от ищцата, така и от майка й. Преди около 3-4 години, когато отново го посетили, установили, че в същия са се самонастанили две лица – ответниците М. С. Х. и М. Н. Д. с детето си.

Всички ключалки били сменени. Въпреки отправените многократни молби същите да напуснат имота им, това не се случило.

На 06.02.2021 г., С. С. починала, като при посещение на ищцата в имота през м.април 2021 г. същият бил заключен. Няколко дни след това при проведен разговор с ответницата, представила се като „С.“, същата заявила, че няма да се изнесат оттам. На 07.05.2021 г. на ответниците била изпратена покана за доброволно предавене владението на имота до 17.05.2021 и заплащане на наемна цена, получена лично от М. Н. на 11.05.2021 г., като посоченото в поканата не се осъществило.

По изложените съображения, доколкото се заявява, че Р. С. е собственик 1 на процесния имот, а ответниците владеят и ползват имота без правно основание се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

В настоящото съдебно заседание явилият се ответник М. Н. Д. оспорва основателността на иска, като излага твърдения за наличието на други съсобственици на имота, наред с ищцата от които имал позволението да го ползва и които работели при него.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящия случай ищецът, твърди, че с Нот.акт № 195, том 5, дело № 586/04.08.2021 г.г. на ВПРС, ищцата придобила по давност недвижим имот – жилищна сграда, паянтова със ЗП от 24,00 кв.м и селскостопанска постройка със ЗП от 13,00 кв.м.за която е отреден УПИ-9 -329, в кв.18 в урбанизирана територия, находящ се на ул.“Септември“№2 в с.Осмар при граници и съседи на север – улица, УПИ 8-328 и дере.

Същият се ползвал от нейните родители – С.И.С. и С.В. С., а след смъртта на баща й – през 2004 г. - единствено от нейната майка. Установи се, че поради заболяване същата го напуснала, като в него преди 3-4 години се настанили ответниците. На 06.02.2021 г., С. С. починала. На 07.05.2021 г. ищцата изпратила покана на ответниците да напуснат имота и да заплатят обезщетение за ползването му, лично получена от ответника.

Установи се и че към настоящия момент процесният имот е във владение на ответниците.

В открито съдебно заседание са събрани показанията на с в . Георги Димитров Геров – съпруг на сестрата на ищцата, който заявява, че в имота в последните години е живеела майката на съпругата му, на нейната сестра – ищцата и на техния брат, който живеел в чужбина и която многократно след самонастаняването в същия на ответниците правила безуспешни опити да го освободят. Такива продължила да прави и ищцата след смъртта на майка си, но същият не бил напуснат. Твърди, че ищцата заплащала сметките за вода и данък за същия.

Предявеният иск е с правна квалификация по член 108 от ЗС . За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: 1) Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т. е., че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; 2) Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т. е., че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; 3) Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическият факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер.

По отношение първата изискуема предпоставка - да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т. е., че е придобил собствеността на твърдения от него способ, по делото се установи, че процесния имот е придобит от същия по давност, видно от Нот.акт № 195, том 5, дело № 586/04.08.2021 г.г. на ВПРС, чиято доказателствена сила не беше оборена, 2 като по делото няма спор относно владението на имота преди настаняването в същия на ответниците, видно и от твърденията на ответника Д. и за което свидетелства и разпитания по делото св.Геров, чийто показания съдът кредитира изцяло като достоверни и кореспондиращи с останалите събрани в хода на производството доказателства.

По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка - да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е., че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта, в случая не е спорно между страните, че именно ответниците М. С. Х. и М. Н. Д. владеят същия.

В случая направените от страна на ответника М. Н. Д. възражения не се доказаха. Същите се свеждат до твърдения за наличието на писмено разрешение от представили му се като други съсобственици на имота за обитаването му, след получаването на поканата, изпратена му от ищцата, което не беше представено, с обяснение за неоткриването му, а преди това и устен договор за наем с майката на ищцата за ползване на имота.

Независимо, че именно в тежест на ответната страна е да установи наведените факти, следва до си посочи, че същите са заявени едва в първото по делото заседание, след изготвянато на доклада по делото. Съгласно чл.133, ал1 от ГПК в срока за отговор на исковата молба следва да се направят всички възражения и доказателствени искания на ответника, под страх от преклузия. Изискването е пряко приложение на въведения и действащ с новия ГПК процесуален принцип на концентрационното начало и свързаната с него генерална преклузия. Неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.Съгласно решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на ВКС, ГК, IV, решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, едва от момента на изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК настъпва преклузията за страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, щом не са налице условията на чл. 147 ГПК.

В случая явилият се ответник в първото съдебно заседание, не сочи и представя доказателства в подкрепа на твърденията си, като искането му за допускане на гласни такива се явява преклудирано.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен, а ответниците бъдат осъдени да върнат на собственика владението върху процесния имот.

Предвид изхода на спора ответниците М. С. Х. и М. Н. Д., следва да бъде осъдени да заплатят на Р. С. С. направените от същата разноски по делото в размер на 445,00 лева, съставляващи внесена държавна такса – 30,00 лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5,00 лева, държавна такса за вписване на исковата молба – 10,00 лева и адвокатско възнаграждение -400 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

1.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. С. с ЕГН 3

**********, че е собственик на недвижим имот – жилищна сграда, паянтова със ЗП от 24,00 кв.м и селскостопанска постройка със ЗП от 13,00 кв.м., за която е отреден УПИ-9 -329, в кв.18 в урбанизирана територия, находящ се на ул.“Септември“№2 в с.Осмар при граници и съседи на север – улица, УПИ 8-328 и дере, съгласно Нот.акт № 195, том 5, дело № 586/04.08.2021 г.г. на ВПРС, за собственост на недвижим имот, придобит по давност.

2.

ОСЪЖДА М. С. Х. с ЕГН ********** и М. Н. Д. с ЕГН

********** ДА ПРЕДАДАТ на Р. С. С., с ЕГН **********, владението на следния недвижим имот: жилищна сграда, паянтова със ЗП от 24,00 кв.м и селскостопанска постройка със ЗП от 13,00 кв.м.за която е отреден УПИ-9 -329, в кв.18 в урбанизирана територия, находящ се на ул.“Септември“№2 в с.Осмар при граници и съседи на север – улица, УПИ 8-328 и дере, съгласно Нот.акт № 195, том 5, дело № 586/04.08.2021 г.г. на ВПРС, на основание чл. 108 от ЗС 3.

ОСЪЖДА М. С. Х. с ЕГН ********** и М. Н. Д. с ЕГН

********** да заплатят на Р. С. С., с ЕГН **********, сумата от 445,00 лева представляваща направените пред настоящата инстанция съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

4.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред

Окръжен съд-Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4