Определение № 9484 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9484 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20261110100717 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ съединени с иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ, поради което и на основание чл. 310, ал. 2 от ГПК производство продължава по общия искове ред.

Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл. 127, ал. 4 от ГПК.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да вземе становище оспорва ли автентичността на представените преписи от електронна кореспонденция Viber, приложени като извлечение от електронен документ, по реда на чл.

184 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение по представен проект и след внасяне на дължимата държавна такса по чл. 23 от ТДТ ГПК, което да му послужи пред органите на МВР за снабдяване с информацията, посочена в раздел IV, т. 21 от отговора на исковата молба (л. 10).

1

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в исковата молба и отговора на исковата молба (л. 9)

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: .............

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 350 евро, платими поравно както следва: 175 евро от бюджета на съда и 175 евро от ответника.

УКАЗВА на ответника, че определеният депозит следва да бъде внесен по сметка на СРС за депозити в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на ответника в същия срок да представи по делото доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в срок съдът на основание чл. 77 от ГПК може да постанови принудително събиране на сумата.

УКАЗВА на ответника да предостави на вещото лице необходимите за изготвяне на експертизата документи.

Вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на разпит при режим на довеждане на един свидетел за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба (л. 6).

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба (л. 10).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.06.2026 г. в 15,00 часа, за когато да се призоват страните чрез упълномощените адвокати и вещото лице.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение след което да се изпълни разпореждането рег. № 30224/09.03.2026 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 003 от 09.12.2025 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата в общ размер на 9530 евро, от които 8559 евро за незаплатени трудови 2 възнаграждения за периода от м.01.2023 г. – до м.12.2025 г. на основание чл. 128, т. 2 от КТ и 971 евро обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 и 2025 г. на основание чл.

224, ал. 1 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, съединени с възражение от ответника за нищожност на трудовия договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД като привиден.

Ищцата чрез процесуалния си представител адв. Л., твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 4 от 04.09.2018 г., по който ищцата била назначена при ответника на длъжност „фризьор“, на 4 часов работен ден срещу основно месечно възнаграждение в размер на МРЗ, което трудово правоотношение е прекратено на 17.12.2025 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – без предизвестие поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. Ищцата поканила ответника да й заплати дължимите, но неплатени суми за трудово възнаграждение и за неползван платен годишен отпуск за дни за 2024 г. и 2025 г., но до настоящия момент плащане не е получено. Сочи, че като отговор на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото от нея основание, работодателя й връчил на 22.12.2025 г. Заповед № 003 от 09.12.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение е прекратено преди връчване на заповедта, която се атакува и на друго основание. Поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от КТ и не са поискани обяснения. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и да й бъдат присъдени описаните суми. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Г., който оспорва исковете по основание и размер. Излага подробно доводи, че сключеният трудов договор е симулативен като привиден, сключен за целите на осигурителното право, като прикрива действителни отношения между страните, уредени от нормите на ЗЗД, относими към дружество – подялба на наем и консумативи за фризьорски салон, в който осъществяват самостоятелна търговска дейност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на посоченото основание.

В тежест на ищцата по исковете по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ е да установи и че е полагала труд при ответника за претендирания период и размера на търсеното вземане.

В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от 3

ЗЗД за нищожност на трудовия договор като привиден – действителната воля на страните за уреждане на отношенията им.

В тежест на ответника е и да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелства:

1/ страните са подписали Трудов договор № 4 от 04.09.2018 г. с описаното съдържание.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4