Решение № 61 от 28.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502429 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.12.2019г по гр.д. № 3933/2017г Софийски градски съд, ІГО, 7-ми състав е осъдил С. Г. В. да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 147 280.36лв- главница по договор за банков кредит, от която падежирали вноски с настъпил падеж от 05.04.2012г до 05.03.2017г и предсрочно изискуема главница от 112 105.96лв, сумата от 33 484.84лв- възнаградителна лихва, сумата от 12654.37лвнаказателна лихва/неустойка/. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника С. В., изцяло.

Въззивникът поддържа, че решението е нищожно, по същество- неправилно.

Основанието за твърдяна нищожност е наличието на предпоставки за отвод на съдията, изводими от процесуалното поведение и постановените актове. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради това, че съдът не е отговор на възражения на ответника, наведени своевременно, което прави постановения актнезаконосъобразен поради противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че съдът не 1 се е произнесъл по възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора между страните, както и за погасяване по давност на вземанията на ищеца.

Моли решението на СГС да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и делото да се върне на СГС за ново разглеждане.

Въззиваемата страна-ищец пред СГС –Райфайзенбанк България ЕАД депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът С. В. не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД се представлява в о.с.з. от юрк. Н., който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СГС да се потвърди. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо

. Като краен резултат, първоинстанционното решение ечастично неправилно и следва да бъде частично отменено.

По отношение на възражението за нищожност

Нищожността на съдебното решение е свързана с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав.

Съответно не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен 2 съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо.

Неправилното прилагане на правни норми не е основание за нищожност на съдебните решения. В различни случаи неправилното приложение на правните разпоредби и неправилното тълкуване на закона би могло да послужи за основание за инстанционен контрол на решението или за отмяна на влязло в сила решение, но не е основание за постановяване на нищожност на съдебен акт.

Произнасянията на съда, независимо дали са правилни или не не могат да бъдат основание и за отвод на съдебния състав. Ако те са неправилни подлежат на проверка и евентуално преповтаряне от въззивната инстанция, при искане за това. От друга страна по делото няма твърдения и доказателства за наличие на основание за отвод на съдията докладчик.

Направените в този смисъл въззивни оплаквания на ответника са неоснователни.

По съществото на спора

Предявени са осъдителни искове за реално изпълнение на задължения по договор за банков кредит - за заплащане на сумата от 147 280.36лв- главница по договор за банков кредит от 18.12.2007г , наказателна и възнаградителна лихва върху главниците.

Ищецът е твърдял, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването на препис от исковата молба по делото. Поддържал е, че предходно дело между същите страни е приключило като съдът е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката по договора за банков кредит, но е установил вземането на банката за вноските с настъпил падеж.

В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът възразява, че предявените искове са погасени по давност, като поддържат, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2010г, когато поради неплащане на вноска в продължение на 151 дни кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем. Ответникът поддържа още, че това и предходното дело между страните са различни, че правнорелевантните факти подлежат на пълно доказаване по настоящото дело, но твърденията на ищеца по предходното дело следва да се ползват. В отговора на допълнителната искова молба ответникът е навел и възражение за нищожност на договора за банков кредит, поради неравноправие на клаузи от неговото съдържание.

По установените от първоинстанционния съд факти, видно от оплакванията във въззивната жалба, няма спор.

Безпротиворечиво се установява, че страните са били в облигационни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 18.12.2007г с предмет, предоставяне от банката на С. В. кредит в размер на 145 732лв, които 3 кредитополучателят се задължава да върне. Видно от договора от 18.12.2007 г, кредитът е следвало да бъде погасен на 300 месечни анютетни вноски, първите шест по 582.84лв, следващите – по 1089.82лв, дължими на 25-то число на месеца, с краен срок за издължаване на дълга по кредита - 25.12.2032 г . В договора е предвидено задължението на кредитополчателя да заплаща наказателна лихва при просрочение върху неизплатената част от главницата, както и възнаградителна лихва. Съгласно чл.10 от договора при неплащане на което и да е парично задължение за срок от 150дни кредитът става предсрочно изискуем.Договорът е двустранно подписан и неоспорен от страните.

Съдебният състав приема за установено, че сумата от 145 732 лева по договора за кредит от 18.12.2007 г. е била предоставена от банката на кредитополучателя и е усвоена от последния. Този факт не се оспорва от ответника- кредитополучател, а и се установява от неоспорената ССчЕ, приета от първоинстанционния съд.

По делото се установява, че са издадени заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18876/2010 г по описа на ВРС и изпълнителен лист против С. В. с посочен кредитополучател Райфайзенбанк България ЕАД за суми, дължими се по договор за банков кредит от 18.12.2007г.

Поради постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение против С. В. е образувано исково производство гр.д. № 15021/2012 г по описа на СГС, І ГО, 13 състав, по което Райфайзенбанк България ЕАД е претедирало , че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката от С. В. и е претендирало установяване на вземането на банката в размер на 156 872.07лв. Препис от ИМ ответницата е получила на 23.11.2012г. По делото С. В. в срок е направила възражение за нищожност на договорни клаузи.

Производството по така образуваното дело е приключило с влязло в сила решение за установяване задължението на С. В. да заплати на банката- ищец анюитетните вноски по договора за кредит от 18.12.2007г с настъпил падеж. Съдът е приел, че възражението за нищожност на договорни клаузи е неоснователно, но не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката, на която ищецът се позовава в исковата си молба.

Пред първоинстанционния съд е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.

Д., която установява , че вноските по кредита не са погасявани от 05.04.2012г. Вещото лице установява размера на дължимата се от ответницата главница, договорна и наказателна лихва.

Останалите събрани по делото доказателства не са относими към спора, предмет на делото.

4

Пред СГС са били предявени обективно съединети искове с правно основание чл.

430,ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД- за заплащане на главница по договор за банков кредити и иск по чл.86 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забава и наказателна лихва.

Пред настоящата инстанция е спорен възпроса дължи ли ответника изпълнение на задължението за връщане на главницата по договор за банков кредит от 18.12.2007г, ведно с договорените лихви , съответно осъдителното решение на СГС дали е правилно.

Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. При така предявен иск в тежест на ищеца е да докаже валидното сключване на договор за банков кредит с твърдяното съдържание , възникването на неговото вземане, включително предоставяне на к р е д и т н а т а сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, евентуално ако се твърди – настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ответника е да докаже възраженията си , ако такива е направил своевременно.

Както беше посочено по делото е безпротиворечиво установено, че страните са били в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на

18.12.2007г , по силата на който банката е представила на ответника кредит в размер на 145 732лв , а кредитополучателят е поел задължение да погаси задължението по кредита на 300 анюитетни вноски. Установено е още предоставянето на кредитната сума от ищеца на ответника, както и погасяването на кредитните вноски за период до 05.04.2012г.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника, поради неплащане на задължение по кредита за период , по-дълъг от 150 дни.

Видно от договореното между страните в договора за банков кредит/чл.10/ при неплащане на парично задължение от кредитополучателя за срок от 150 дни кредитът става предсрочно изискуем.

Установява се по делото от изслушаната ССчЕ, че считано от 05.04.2012г ответникът е престанал да погасява вноските по кредита. Следователно при изтичане на 150 дни от посочената дата /до 02.08.2012г/ банката придобива право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да се ползва от правото си да получи сумата по предсрочно изискуемия кредит банката следва не само да има право и да обяви кредита за такъв, но и да уведоми за това длъжника си /т.18 от ТР № 4/2013г на ОСГТК на 5

ВКС/. Съгласно цитираната т. 18 предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Това уведомяване може да стане и чрез получаването на препис от исковата молба, в която се съдържа изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем – в този смисъл решение № 161/2016 г по т. д. 1153/2014 г. на ВКС, II ТО, решение № 77/2016 г по т. д. 3247/2014 г. на ВКС, ІІ ТО. В настоящият случай именно с получаване на препис от исковата молба , но по гр.д. № 11521/2012г следва да се приеме, че е настъпило уведомяването на ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземането на банката. Исковата молба е изхождала от лице с представителна власт по отношение на банката, адресирана е до длъжника и съдържа ясно волеизявление за трансформирането на задължението в предсрочно изискуемо, посочените са и претендираните размера на задълженията на ответника . Според настоящият съдебен състав уведомлението за трансформирането на задължението чрез преписа на исковата молба е редовно връчено и съответно е породило действие. Задължението на ответника по договора от 18.12.2007г е изцяло предсрочно изискуемо, като датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 23.11.2012г.