Решение № 31 от 26.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Благоевград, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501040 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С. Г. срещу Решение № 600 от 15.07.2025 г постановено по гр д № 1459/2024 г по описа на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК като първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответника не е погасено по давност поради предприети след 2015 г. действия по принудително изпълнение, които според съда са довели до прекъсване на давностния срок.

Въззивникът излага, че по молба на „Централна кооперативна банка“ АД през 2011 г. срещу него и ответника, в качеството му на поръчител, е било образувано изпълнително дело въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След като задължението по кредита е било изцяло погасено от ответника като солидарен длъжник, изпълнителното производство е било прекратено, за което страните са били надлежно уведомени. Според въззивника, след прекратяването на делото не е съществувало висящо изпълнително производство, в рамките на което ответникът да може да бъде конституиран като взискател. Твърди се, че ответникът не е упражнил по предвидения в закона ред правото си на регресен 1 иск срещу длъжника, нито е предприел заповедно или исково производство за установяване на вземането си. Въпреки това, въз основа единствено на негова молба, съдебният изпълнител е приел, че е налице суброгация, и е извършвал изпълнителни действия срещу въззивника в рамките на вече прекратено изпълнително дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на трето лице. Въззивникът поддържа, че всички действия по изпълнение след прекратяването на изпълнителното производство са незаконосъобразни и не могат да породят валидни правни последици. Сочи се още, че евентуалното вземане на ответника е възникнало и е станало изискуемо към датата на погасяване на задължението към банката, поради което към момента на образуване на новото изпълнително дело през 2023 г. същото е било погасено по давност както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираните лихви.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, като в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор и не са направени доказателствени искания, поради което въззивният съд разглежда спора въз основа на събраните по делото доказателства, които възприема изцяло.

От фактическа страна е установено, че на 30.03.2011 г . Районен съд Благоевград е издал заповед за незабавно изпълнение по чл 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 978 2011 г по молба на Централна кооперативна банка АД срещу М. С. Г. като главен длъжник и М. В. Т. като поръчител, въз основа на който на 12.04.2011 г е образувано изпълнително дело № 221/2011 г по описа на ЧСИ М.В. с район на действие ОС Благоевград, като в хода на изпълнителното производство на 16.06.2011 г изпълнението е насочено и срещу поръчителя като самостоятелен длъжник, без това да променя правната природа на неговата отговорност и без да възниква солидаритет по смисъла на материалното право.

На 08.11.2011 г процесуалният представител на първоначалния взискател е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното производство поради пълно удовлетворяване на вземането, като съдебният изпълнител е прекратил делото и това прекратяване е било надлежно съобщено на длъжницата на 30.11.2011 г, с което изпълнителното 2 правоотношение е приключило окончателно и изпълнителният лист е изчерпал действието си.

След прекратяване на изпълнителното производство на 13.09.2012 г поръчителят М. Т. е подал молба за суброгация пред съдебния изпълнител, без обаче да е предявил регресен иск по чл. 143 ЗЗД или да е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на собствено вземане, а въпреки това през 2023 г е образувано ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист от 2011 г., издаден в полза на банката, което обуславя правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия, поради което липсват наведени възражения и доводи срещу изложените във въззивната жалба фактически и правни твърдения.

В о.с.з. жалбоподателката се явява лично, поддържа въззивната си жалба на основанията изложени в нея, претендира разноски и за двете инстанции, представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника, редовно призован, не се явява в о.с.з., не изразява становище.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени писмените материали по делото, както и доводите и възраженията на страните, намери следното:

Въззивният съд намира иска за допустим, тъй като разпоредбата на чл.

439 ГПК предоставя възможност на длъжника да оспори по съдебен ред съществуването на вземане, за което се поддържат изпълнителни действия, като в случая е налице актуален и реален правен интерес поради образуваното ново изпълнително производство въз основа на спорен и изчерпал действието си изпълнителен титул, а искът не е насочен срещу вече изпълнено задължение, а срещу твърдяно съществуващо притезание. Предявеният отрицателен установителен иск е и основателен, тъй като от фактическата обстановка и приложимото материално право следва, че жалбоподателката не дължи на въззиваемия никакви суми по изпълнителен лист от 30.03.2011 г. въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 978/2011 г. по описа на Районен съд Благоевград, а всички действия, предприети след 2011 г., са правно неоснователни и са извършени след изтичане на давностните срокове.

3

По съществото на спора въззивният съд приема, че с извършеното на 08.11.2011 г. пълно плащане от страна на поръчителя първоначалният кредитор е бил окончателно удовлетворен, поради което изпълнителното производство е било прекратено по негова изрична молба, като с това прекратяване изпълнителният лист е загубил своята изпълнителна сила и не е останало неизпълнено притезание, което да бъде предмет на принудително изпълнение. От този момент не съществува изпълнително правоотношение, което да може да бъде продължено или възобновено, тъй като прекратяването поради пълно удовлетворяване има окончателен и изчерпателен характер и препятства всякакво последващо използване на същия изпълнителен титул.

Плащането от страна на поръчителя е породило самостоятелно регресно вземане срещу главния длъжник по силата на чл. 143 ЗЗД, респективно суброгация по чл. 146 ЗЗД, но това вземане е различно по своето правно основание и съдържание от първоначалното банково вземане и не е обхванато от изпълнителния лист, издаден в полза на банката, който не може да служи като изпълнително основание за събиране на регресното вземане на поръчителя. В този смисъл е и трайната съдебна практика, че регресното вземане изисква самостоятелно установяване по съдебен ред или снабдяване с отделен изпълнителен титул, като липсата на такъв изключва възможността за законосъобразно принудително изпълнение.

Разпоредбата на чл. 429 ГПК е неприложима, тъй като тя урежда процесуално правоприемство само в рамките на висящо и неизпълнено изпълнително правоотношение и не може да възкресява вече изчерпана изпълнителна сила, а към момента на заявяване на суброгацията изпълнителното производство вече е било прекратено поради пълно удовлетворяване и не е съществувал кредитор по титула, на чието място поръчителят да може да встъпи, поради което всички предприети впоследствие действия са извършени без наличие на годно изпълнително основание.

Суброгацията по чл. 429 ГПК има смисъл само в рамките на съществуващо, неизпълнено изпълнително правоотношение. Тоест поръчителят може да встъпи като „правоприемник“ на кредитора, само ако изпълнителният титул все още обезпечава неизпълнено вземане.

Следователно, ако изпълнителното дело не беше прекратено, то 4 правоприемството чрез суброгация би било възможно, защото титулът все още щеше да съществува и да обезпечава неизпълненото задължение на длъжника. В такъв случай поръчителят щеше да може да продължи изпълнението по същия изпълнителен лист, като встъпи в правата на кредитора.

В конкретния ти казус, прекратяването на изпълнителното дело е решаващото обстоятелство, което прави суброгацията правно невъзможна за целите на продължаване на изпълнението, защото титулът вече е изчерпан.

От датата на пълното плащане 08.11.2011 г. регресното вземане е станало изискуемо и от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за главницата, която е изтекла на 08.11.2016 г, както и тригодишната давност по чл. 111 б в ЗЗД за лихвите, изтекла на 08.11.2014 г, като след изтичането на тези срокове вземането е погасено по давност и тази давност не може да бъде прекъсвана чрез действия, извършени без наличие на законосъобразно изпълнително основание или чрез използване на изпълнителен титул, който не обезпечава съществуващо и неизпълнено притезание, поради което първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод. В обобщение, ищцата не дължи на поръчителя сумите по Изпълнителен лист от 30.03.2011 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение, като същият титул е бил изцяло реализиран в полза на ЦКБ АД.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК на въззивницата М.

С. Г. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, доколкото същата е изцяло процесуално успешна страна, а въззиваемият не е доказал наличие на основания за освобождаване или намаляване на отговорността за разноски.

По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск по чл 439 ГПК да бъде уважен изцяло, поради което съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 600 от 15 07 2025 г постановено по гр д № 1459 2024 г по описа на Районен съд Благоевград и вместо него постановява:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че М. С. Г., ЕГН **********, ********* не дължи на М. В. Т., ЕГН **********, ********* сумите, за които е образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д № 978/2011 г. по описа на Районен съд Благоевград - 3955,35 EUR /7736 лева/ главница, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011 г. до окончателното й плащане, която към 16.05.2024 г. е в размер на 4860,85 EUR (9507 лева) лихви.

ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, *********, да заплати на М. С. Г., ЕГН **********, *********, направените по делото разноски в общ размер на 528,97 EUR (1034,58 лв.).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6