Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 700 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 553/2021
Вид
Определение № 700
Подписан
09.03.2021
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. София , 09.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20211000500553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу определение № 265056 от 25.11.2020г., на СГС, І - 24 състав, с което е спряно производството по гр. дело № 953/18 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 45 662/2016г. на СРС, 44-ти състав.

Частният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на производството, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства за предмета н а гр.дело № 45 662/16г. на СРС, 44-ти състав. Твърди, че липсва идентитет между договорните клаузи, чиято нищожност се претендира от ответниците, в качеството ин на ищци в производството по на гр.дело № 45 662/16 г. на СРС, 44-ти състав и предявените кумулативно съединени искове, предмет на настоящото производство. Навежда доводи за липса на съотношение на преюдициалност на спора по гр. дело № 953/18г. на СГС , тъй като въпросът за неравноправността на клаузите и платените суми за погасяване на кредита, е ирелевантен за спора по делото, който има за предмет установяване на вземането на банката по процесния договор за банков кредит. Моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба В.И. С. и К. Т. И. изразяват становище за неоснователност на същата. Твърдят, че първоинстанционният съд правилно е съобразил фактическата обстановка и е преценил, че изходът от разглеждането на претенциите, предмет на гр.дело № 45 662/16 г. е от съществено от значение за правилното решаване на настоящия спор, във връзка с основанието и дължимостта на претендираните от банката вземания по процесния договор за кредит, както и размера на същия. Изложени са доводи, че страните по на гр.дело № 45 662/16 на СРС, 44-ти състав, ще бъдат обвързани със сила на 1 присъдено нещо на влязлото в сила решение по обуславящите искове във връзка с наличието на недължимо платени суми по договора за кредит и нищожността на посочените клаузи, които имат пряко отношение към размера на вземането, предмет на спряното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Видно от доказателствата по делото, производството по гр.дело № 953/18 г. на СГС, ГО, І - 24 състав е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Юробанк България“ АД срещу В.И. С. и К. Т. И. за установяване на обстоятелството, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 76 749,69 швейцарски франка, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит за извършване на строеж/ довършване на недвижим имот № НЛ 25296 от 03.08.2007г. и допълнителните споразумения , дължима за периода 15.03.2015 г. – 08.08.2017 г. , сумата 11 102,87 швейцарски франка , представляваща договорна лихва върху главницата, дължима за периода 15.04.2015 г. – 29.06.2017 г., сумата 2 514,37 швейцарски франка, сумата 784, 54 швейцарски франка- такси за периода 17.03.2015 г. – 08.08.2017 г. представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 15.03.2015 г. – 08.08.2017 г. и сумата 1 059,30 швейцарски франка - такса за периода 04.07.2015 г. – 08.08.2-17 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 55165/17 г. на СРС, 144 състав.

От представеното по делото заверено копие от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 45662/16 г. на СРС, 44 състав се установява, че предмет на същото са осъдителни искове, предявени от В.И. С. и К. Т. И. срещу „Ююробанк България“ АД за заплащане на сумата 1000 лева, представяща надплатена сума за месечни анюитенти вноски и такса за управление на кредита по договор за банков кредит № НЛ 25296 от 03.08.2007г. и допълнителните споразумения, заплатени в периода от 03.08.07 г. до 01.09.2015 г., сумата 6 658, 27 лева, представляваща разлика между предварително уговорени и заплатени завишени месечни вноски , заплатени в периода 03.08.07 г. до 01.09.2015 г., сумата 21,73 лева, представляваща надплатена такса за управление на кредита за периода 03.08.07 г. до 01.09.2015 г. и сумата 120 лева, явяваща не недължимо платена поради валутната разлика при превалутиране на кредита. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, предвид наведените от ищците доводи за заплащане на сумите при първоначална липса на основание - въз основа на неравноправни клаузи, явяващи се нищожни съгласно чл. 143 и чл. 146 Закона за защита на потребителите.

Така очертаният предмет на двете искови производства не може да обоснове извод да 2 наличие на съотношение на преюдициалност на производството по гр.дело № 45662/16 г. на СРС, 44 състав спрямо производството по гр.дело № 953/18 г. на СГС, ГО, І - 24 състав .

Варно е, че същите са образувани между идентични страни / макар и в различни процесуални качества/ и имат за предмет задълженията на физическите лица В.И. С. и К. Т.

И. спрямо „Юробанк България“ АД, произтичащи от договор за банков кредит за извършване на строеж довършване на недвижим имот № НЛ 25296 от 03.08.2007г. и допълнителните споразумения към същия. Предмет на производството по гр.дело № 953/18 г. на СГС, ГО, І -2 4 състав обаче е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания за главница, договорна лихва и такси за обслужване по процесния договор , дължими за периода от 15.03.2015 г. до 08.08.2017 г., за които банката се е снабдила със заповед за изпълнение и е навела твърдение, че същите не са й заплатени, въпреки тяхната изискуемост. Предмет на иска по гр.дело № 45 662/16 г. на СРС, 44 - ти състав е връщане на суми, представляващи части от месечни погасителни вноски, заплатени от кредитополучателите в полза на банката по процесния договор за кредит за периода от датата на неговото сключване - 03.08.07 г. до 01.09.2015 г. с твърдение, че същите са недължимо платени, тъй като се основават на неравноправни по смисъла на ЗЗП клаузи. По тази причина, дори и претенцията за връщане на сумите, заплатени по договора за банков кредит да бъде уважена изцяло, същата няма да обуслови или да промени по никакъв начин изводите на съда в производството чл. 422 от ГПК, тъй като дължимостта на тези суми не е предмет на производството по гр.дело № 953/18 г. на СГС, ГО, І - 24 състав. Вярно е, че вноските, дължими за периода 15.03.15 г. – 01.09.15 г. са предмет и на двете производства, но това частично съвпадение не е достатъчно за да се приеме, че е налице съотношение на преюдициалност между двете производства. Въпреки, че силата на присъдено нещо на решението по гр.дело № 45 662/16 г. на СРС, 44 състав ще обвърже страните по спора по гр.дело № 953/18 г. на СГС, ГО, І - 24 състав , същата няма да повлияе върху фактическите и плавни изводи на съда , тъй като в производството гр.дело № 45 662/16 г. на СРС, 44 състав не е предявен иск за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи, като неравноправни. С оглед на това силата на присъдено нещо по спора няма да обвърже съда в производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че между двете дела е не налице преюдициалност , поради което определението за спиране на производството се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.11.2020г., на СГС, ГО, І - 24 състав, с което се спира производството по гр. дело № 953/18 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 45 662/16 г. на СРС, 44-ти състав.

3

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, І - 24 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4