Решение № 253 от 25.08.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Ботевград, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Н.П. Административно наказателно дело № 20251810200319 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

А. А. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 33/02.04.2025 г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал.1, пр. 1/длъжностно лице/, т. 1, пр. 1 /не изпълни задължение/, вр. чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ, на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 1 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си – адв.

П. Д. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и сочи доводи за недоказаност на твърдяното нарушение.

Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите София, чрез юрк. Сариев, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по 1 жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Акт № 33/14.11.2024 г., НП № 233/02.04.2025 г., КП № 014907/29.10.2024 г.; доклад от * Петров – гл.експерт в РДГ София, Заповед № РД49-171/23.05.2024 г., както и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. А. – актосъставител на длъжност “гл.спец.горски инспектор” при РДГ София, * Н. и * А., се установява следната фактическа обстановка:

На 29.10.2024 г. служителите на РДГ София – * и свид. * А., извършили проверка в землището на *, и установили, че лицето * съхранява 2,50 пр.куб.м. дърва за огрев /сурови/, натоварени на автомобил, * от вида „зимен дъб“ и „цер“, маркирани с контролна горска марка № *, собственост на А. А. – горски стражар при ТП ДГС Ботевград, но за тях няма издаден превозен билет. На служителите от лицето * бил предоставен превозен билет №8323/00635 от 29.10.2024 г., но той бил издаден за дървесината, която се намирала на земята в дворното място, а не за тази, която била натоварена на автомобила.

За своите констатации служителите на РДГ –София съставили констативен протокол серия Р014 № 014907/29.10.2024 г. Свид. Г. А., в присъствието на свид. * Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 33/2024 г., серия Р014 № 101945/14.11.2024 г. на * А. А., в качеството му на лице оп 211, ал. 2, т. 1 ЗГ – горски стражар при ТП ДГС Ботевград, който бил запознат със съдържанието му и го подписал с възражения. Актът бил връчен на нарушителя А. А., на 14.11.2024 г. срещу подпис. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 257, ал. 1, пр.

1, т. 3/издаде/, вр. чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 3 3 о т 02.04.2025 г. от Николай Н. – Зам.Директор на Директора на регионална дирекция по горите - София.

В наказателното постановление било отразено, че проверката е извършена на 29.10.2024 г. от служители на РДГ София на адрес в *, при която било установено, че на адреса се съхраняват 2,5 пр.м.куб. дърва за огрев от зимен дъб и цер, натоварени в т.а. * с рег. № *, на основание позволително за 2 сеч № 0792369/18.10.2024 г. от временния склад на отдел 432, подотдел „г“, землище на с. *, общ. Ботевград, което било нарушение на чл. 257, ал. 1, пр.

1/длъжностно лице/, т. 1, пр.1/не изпълни задължение/, вр. чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като съображенията за това са следните:

На първо място в нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидена санкция за длъжностно лице, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Тази норма е бланкетна и следва да бъде посочена конкретна правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.

Посочена като нарушена е и правната норма на чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, съгласно която: "Превозните билети се издават: 1. от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения." Тук също не могат да се изведат признаците от състава на нарушението, освен качеството на оправомощено лице на нарушителя.

В наказателното постановление не е посочено кой точно подзаконов нормативен акт е нарушен с неиздаването на превозен билет, не е посочено мястото на извършване на нарушението и времето на извършване на нарушението. Налице е разминаване между фактическата обстановка описана в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление. В констативния протокол е написано, че проверката е била на адрес с. *, ул.“*“ № 33, а в наказателното постановление е написано, че проверката е била на адрес с.*, ул. „*“ № 33. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 257, ал. 1, пр. 1/длъжностно лице/, т. 3/издаде/, вр. чл.

3

211, ал. 2, т. 1 ЗГ, а в АУАН по чл. 257, ал. 1, пр. 1/длъжностно лице/, т. 1, пр.

1/не изпълни задължение/, вр. чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ.

Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от

ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае мястото, за което се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата си. Посочването в НП на друго място, а не на това, на което е извършено нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, са основни обективни признаци на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

По разноските:

Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното на адв. Д. възнаграждение е в размер на 400 лв., като с оглед изхода на делото, същото следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горнот и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 33/02.04.2025 г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с 4 което на А. А. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, за нарушение на чл.

257, ал.1, пр. 1/длъжностно лице/, т. 1, пр. 1 /не изпълни задължение/, вр. чл.

211, ал. 2, т. 1 ЗГ, на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр. 1 ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00/триста/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати на А. А. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, със съдебен адрес гр. *, чрез адв. П.Д. от САК/, сумата от 400,00 /четиристон/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5