Определение № 281 от 07.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000251 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5670 от 21.07.2023г. по регистратурата на ПАС, изпратена на електронната поща на съда на 21.07.2023г. от „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б. Г., с която настоява съда да измени постановеното решение по в.т.д. № 251/2023г. по описа на АС Пловдив в частта за разноските, като съобрази наведеното своевременно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат на ответника по жалбата и намали същото до минимално предвидения, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 10 650 лв..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. В. П., чрез адв. Н. М., с което искането е намерено за неоснователно. Изложени са съображения, че настоящия спор се отличава със специфична фактическа страна, за изясняване на която са се наложили събиране на множество доказателства, в т.ч. експертизи, поради което и счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.2, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Освен това сочи, че разликата между присъденото и заплатено 1 адвокатско възнаграждение и минимално дължимия се размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер е 15.81 %, което съпоставено от една страна с разноските, които са направени за явяване в съдебно заседание и които съгласно чл. 2, ал.8 от Наредбата не са част от адвокатското възнаграждание, а от друга с фактическата и правна сложност на спора, налагат извод за неоснователност на възражението.

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно.

С постановеното по настоящото дело решение № 245 от 26.06.2023г. е потвърдено решение № 38 от 06.02.2023г. по т.д. № 1090/2021г. по описа на ОС Стара Загора и в полза на ответната по въззивната жалба страна са присъдени разноски в размер на 12 650 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат. При присъждането им съдът не е разгледал своевременно наведеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, формулирано в молба вх. № 3867 от 12.05.2023г..

Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. Спорът пред настоящата въззивна инстанция е приключил в едно съдебно заседание, като процесуалната активност на страните и конкретно ответника по жалбата се е изразила единствено в изразено становище по въззивната жалба. В проведеното съдебно заседание не са събирани доказателства, а делото е приключено и обявено за решаване. В този смисъл твърденията на адв. М. са неоснователни – спора пред въззивната инстанция не се отличава с особена фактическа и правна сложност, тъй като по делото не са събирани доказателства, а по правото съдът е ограничен от наведените от жалбоподателя възражения, по които се е и произнесъл. Затова и възражението за прекомерност е основателно и платеното възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено като дължимо от жалбоподателя до предвидения в Наредбата минимален размер, а именно 10 650 лв.. Извън релевантните за това възражение – фактическа и правна сложност на спора, са изложените от адв. Н. М. твърдения за направени от него разходи във връзка с явяването му в насроченото открито съдебно заседание. Както е посочил и адв. Н. М. в депозираното от него становище тези разходи са извън 2 дължимото му адвокатско възнаграждение – чл. 2, ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случай, че същите бяха направени, то следваше да се претендират за заплащане от насрещната страна, посредством обективирането им в списък на разноские, съгласно чл. 80 ГПК.

Изводът е, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на ответника по жалбата разноски се намалят до размера от 10 650 лв..

Мотивиран от изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 245 от 26.06.2023г. по в.т.д. № 251/2023г. по описа на АС Пловдив в частта, с която „ЗД Е.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ****, район И., бул. Х. К. № ** е осъден да заплати на Е. В. П., гражданин на Р. П. с постоянен адрес гр. В., ул. Г." № *, ап. *** сума в размер на 12 650 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за платено възнаграждение за адвокат КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ****, район И., бул. Х. К. № ** да заплати на Е. В. П., гражданин на Р. П. с постоянен адрес гр. В., ул. Г." № *, ап. *** сума в размер на 10 650 лв., представляваща дължими разноски по платено възнагражение за адвокат.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3