Решение № 4518 от 12.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4518

Пазарджик, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА канд № 20267150700719 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., срещу Решение № 29/08.05.2026 г. по а.н.д. № 215/2025 г. на Районен съд-Велинград, с което е отменено негово Наказателно постановление № 13-2500072/10.04.2025 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „ДИИЛ-ДД“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева (920,33 евро) за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – „ДИИЛ-ДД“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Д. Д., чрез пълномощника адв. С. М. в представени по делото отговор на касационна жалба и становище е развил съображения за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „ДИИЛ-ДД“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2500072/10.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик. С него на дружеството на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (920,33 евро), за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. При проверка извършена на 04.02.2025 г., около 14:00 ч. е установено, че Д. И. Н. престира труд на строителен обект „Изграждане на окачена фасада“ на „Къща за гости – апартаментен тип, търговия и услуги“ гр. Велинград като не е сключил в писмена форма трудов договор с фирма – „ДИИЛ-ДД“ ЕООД.

Нарушението е констатирано на 07.02.2025г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, когато за Д. И. Н. не е представен сключен трудов договор в писмена форма. При извършена справка по ЕГН на лицето Д. И. Н. в Информационната система на ИА ГИТ - Регистър трудови договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между „ДИИЛ-ДД" ЕООД и Д. И. Н..

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя, на свидетелите и на присъствалите по време на проверката полицейски служители. Приел е, че при издаването на атакувания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението е описано ясно и в достатъчна степен, поради което неговият адресат е имал възможност да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Установено е, че актът е подписан от надлежно упълномощено за това лице.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че не са установени обстоятелства, които да дадат основание правоотношенията да се квалифицират като трудови. Този извод е мотивиран от доказателствата събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство. На базата на тях районният съд е приел, че не е установено между Д. И. Н. и „ДИИЛ-ДД“ ЕООД да е съществувало трудово или друго правоотношение, съответно същият да е предоставял на дружеството работна сила срещу заплащане, без да има сключен трудов договор между него и работодателя. Прието е за доказано, че на 04.02.2025 г. Д. И. Н. се е намирал на обекта на проверката, но в съставеният Списък на лицата, заварени да работят на 04.02.2025 г. не е отразено името му. При тези данни е останало неясно, поради какви съображения административният орган е приел, че Д. И. Н. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 КТ.

Съдът е извършил съпоставка на елементите на трудовото правоотношение, спрямо установените в хода на производството факти, като е приел, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя срещу периодично изплащано възнаграждение (работна заплата). Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и други.

В този смисъл е прието, че от страна на административнонаказващия орган не са събрани данни при условията на пълно главно доказване за съществуващо трудово правоотношение между Д. И. Н. и „ДИИЛ-ДД“ ЕООД, защото липсват доказателства за това, а именно че е било налице периодичност на насрещната престация, като се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение съдът е приел, че следва задължително да са налице, за да се определи едно правоотношение като трудово.

В подкрепа на горното е и извършеният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, че към 04.02.2025 г. са съществували отношения между „ДИИЛ-ДД“ ЕООД и Д. И. Н., които да се определят, като такива между лице, наемащо работник, и лице, предоставящо работна сила, защото няма данни, че лицето е приело да осъществява определена работа срещу уговорено трудово възнаграждение.

Прието е за недоказано също и наличието на продължително и многократно престиране на труд, характеризиращо трудовия договор, с установен работен режим, с уговорено работно място и трудово възнаграждение, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, като елементи на всяко трудово правоотношение.

Така районният съд е приел, че административният орган в нарушение на материалния закон е приел присъствието на Д. И. Н. на 04.02.2025 г. на обекта на „ДИИЛ-ДД“ ЕООД за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение между тях и по този начин в нарушение на материалния закон е издал наказателно постановление без по категоричен начин е установил фактическите основания за неговото издаване.

Постановеното решение е правилно.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът препраща към тях.

Правилно съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

От събраните пред първата инстанция доказателства е видно, че макар и присъствието на Д. Н. да е било установено на проверявания обект на 04.02.2025 г., същият не е записан в съставения на същия ден Списък на лицата, заварени да работят на обекта. От гласните доказателства става ясно, че е бил на скелето, заедно със свидетеля Д. Д., но не се установява по категоричен начин да е престирал труд за санкционираното дружество. Както и съдът е посочил, административнонаказващият орган не е доказал по безспорен начин наличието на съществените елементи, които определят отношенията като трудови, а именно многократно престиране на труд с установен работен режим, с уговорено работно място и трудово възнаграждение, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня.

За пълнота следва да се посочи, че от показанията на актосъставителя Р. М. и на свидетелите Д. Д. и Д. Н. действително се установява, че Н. е бил на скеле на обекта, но това по никакъв начин не доказва, че Н. е бил там многократно и при установен работен режим, с уговорено работно място и трудово възнаграждение, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, които елементи следва кумулативно да са налице, за да се приеме правоотношението за трудово.

Видно от писмените обяснения на Д. и Т. Д., както и на Д. Н. И. и Х. Н. Б., Д. И. и Х. Б. са били на обекта, за да си търсят работа при чичо на И. – бай Г., който според обясненията на Т. Д. работи за „Р и Н СТРОЙ 2016“ ЕООД, която фирма е била възложител на обекта.

От показанията на актосъставителя, както и от представените по делото договор за строителство от 20.12.2024 г. и списък на лицата, заварени да работят на обекта на 04.02.2025 г. също се установява, че на обекта е имало работници на фирмата „Р и Н СТРОЙ 2016“ ЕООД. Сред тях действително фигурира и лице на име Г. (т. 6 от протокола), както в обясненията е посочено, че се казвал чичото на И., на който и самият И. твърди, че е подавал дъски. Въпреки това в акта и наказателното постановление липсват мотиви защо административнонаказващият орган е приел, че Д. И. престира труд именно за „ДИИЛ-ДД“ ЕООД. Това потвърждава извода на районния съд, че административнонаказващият орган е издал Наказателно постановление № 13-2500072/10.04.2025 г. без да е установил по категоричен начин наличието на фактическите основания за това.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение. В подкрепа на това се твърди, че съдът е формирал своя решаващ извод за недоказаност на трудовите правоотношения между „ДИИЛ-ДД“ ЕООД и Д. И. Н. само въз основа на показанията дадени от Н.. Развити са съображения, че показанията на този свидетел са противоречиви и не са съпоставени с останалите свидетелски показания, които били ясни, логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

В подкрепа на това се твърди, че между показанията на Д. Н. И. и дадените от него писмени обяснения било налице противоречие, изразяващо се в това, че в съдебно заседание същият твърдял, че синът на управителя в деня на проверката му е показвал в какво се състои работния процес, а в писмените обяснения било посочено, че на същия ден свидетелят чакал собственика на обекта.

Тези възражения са неоснователни. Както се изясни и по-горе в мотивите на обжалваното решение, районният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е обосновал своите изводи на базата на тези доказателства. От съпоставката на писмените и гласните доказателства дадени от Д. И. не се установява противоречие по релевантни за правния спор въпроси, защото на нито едното от двете места не са твърдят обстоятелства, които да доказват направените в наказателното постановление констатации, че е престирал труд за „ДИИЛ-ДД“ ЕООД.

За пълнота следва да се посочи също, че никъде в обясненията не е уточнено какво са правили Д. И. и Х. Б. докато са чакали собственика на обекта, освен пояснението, че докато са чакали, И. е подал няколко дъски на чичо си. Тоест няма твърдения, които да противоречат на дадените в съдебно заседания пояснения от И., че докато е чакал на обекта е наблюдавал на скелето как работи свидетелят Д. Д..

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.