Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 22.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2181/2024
Вид
Решение № 848
Подписан
22.10.2024
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 18, ал. 2, т. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 35 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 36 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40г · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 97, ал.1 изр. последно · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 97, ал.1, т.5 пр.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 98в, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 предложение трето · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20242120202181 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е oбразувано по жалба на "Шоколад бар 20" ЕООД, ЕИК: 206729536, представлявано от Д.Д.Д., против Наказателно постановление № 10304/16.05.2024г. на Виктор Стоянов – заместник министър на културата, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 97, ал.1, т.5 пр.1 от ЗАПСП, на основание чл. 98в, ал.1 от ЗАПСП във вр. чл. 97, ал.1 изр. последно от ЗАПСП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

С жалбата и последващи допълнения се моли за отмяна на наказателното постановление, в която връзка се излагат и подробни съображения. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

За административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2023 г. в стопанисван от жалбоподателя търговски обект - коктейл бар „Шоколад“, находящ се в гр. *************, се установило използване чрез публично изпълнение на запис произведението: Cada Vez ( Grant Nelson Vocal Remix)-Negrocan, композитор и автор: LAFONE ANDRES ALFREDO - член на английското дружество PRS, без необходимото съгласие на носителите на авторски права или представляващата ги организация за колективно управление на права „Музикаутор“, в нарушение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 3, пр. 2 и ал. 3 ЗАПСП, във вр. с чл. 35, чл. 36 и чл. 58 ЗАПСП, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗАПСП. Установено е, че коктейл бар „Шоколад“ е отворен за посетители и се озвучава от колони, свързани към усилвател, компютър, интернет-радио Ванила. Констатирано е използване чрез публично изпълнение на запис на произведения. За тяхното разпознаване е използвано служебно мобилно устройство със сериен № 44317/S3S801006 с инсталирани 1 програми Shazam, Track ID и/или Sound. Произведенията са засечени двукратно в рамките на 45 секунди.

В съставения Констативен протокол № 10304/27.04.2023 е описано установеното в който е отразено използването чрез публично изпълнение на произведение. До 20.10.2023г. представляващия „ШОКОЛАД БАР 20“ ЕООД, не е представил договори с авторите или съответната ОКУП или НУП, въз основа на които да са придобити права за публично изпълнение чрез запис.

Възприемайки описаната по – горе фактическа обстановка АНО е приел, че е осъществен състава на чл.97 ал.1 т.5 ЗАПСП и наложил нажалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Публичното изпълнение, установено при извършената проверка, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП е форма на използване и съгласно чл. 18, ал. 1 и 3. чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, следва да се извършва със съгласието на автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторски права.

Сдружение "Музикаутор" е дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели, вписано в регистъра, воден в Министерството на културата, съгласно чл. 40г от ЗАПСП. Видно от приложеното по преписката писмо, изходящо от "Музикаутор", авторите са членове на сдружението и на чуждестранното авторско дружество ASCAP, чийто репертоар се представлява в България от "Музикаутор" по силата на сключени помежду им договори, приложени към преписката в заверени копия.

Видно от приложеното по преписката писмо от сдружение "Музикаутор", към момента на проверката търговецът не е в договорни отношения със сдружението, следователно публичното изпълнение на музикални произведения от репертоара на последното е неправомерно. Няма съмнение, че посочения автор на текста и музиката на посочената песен са носители на авторските права върху онези части от произведението, които са създадени от тях, или с тяхно участие, по аргумент на чл. 2 и чл. 1, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

Жалбоподателят е следвало отнапред да се снабди с надлежно съгласие, което обичайно се материализира чрез договор за ползване на съответното произведение, преди изобщо да пристъпи към каквато и да е форма на ползването им измежду предвидените в чл. 18, ал.2 и ал.3 от закона.

Независимо от безспорния факт на нарушението, в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, и неправилно приложение на материалния закон. От една страна е посочено, че описаното в акта съставлява нарушения на чл. 18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 вр. чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, а като нарушени разпоредби в наказателното постановление посочен съставът на чл. 97, ал.1, т.5 пр.първо от ЗАПСП.

Според настоящия съдия-докладчик, цитираното правило на чл. 97, ал.1, т.5 предложение първо от ЗАПСП няма място при посочване на нарушените законови разпоредби, понеже то не въвежда правило за поведение, адресирано към жалбоподателя, а съдържа административнонаказателен състав с множество отделни хипотези в зависимост от вида на 2 произведението и формата на нерегламентираното му ползване. Нарушените разпоредби действително са по чл. ч.18, ал.1, ал.2, т.3 и ал.3 вр. чл.чл. 35 и вр. чл. 58 от ЗАПСП, но като е посочил санкционна разпоредба на чл. 97, ал.1, т.5 пр.първо от ЗАПСП наказващият орган е ограничил възможността жалбоподателят да узнае за нарушение на кои точно разпоредби е привлечен да отговаря, с което е препятствал правото му на защита. Този процесуален недостатък е задълбочен и при издаването на наказателното постановление. В него действително нарушените разпоредби са по чл. 18, ал.1, ал.2, т.3 и ал.3 вр. чл.чл. 35 и вр. чл.

58 от ЗАПСП, но АНО приема като нарушена законова разпоредба тази по чл. 97, ал.1, т.5 предложение първо от ЗАПСП. Остава впечатление, че административнонаказващият орган не прави ясна разлика между законовите разпоредби, нарушени с деянието, и правното основание за същото деяние да бъде интерпретирано като административно нарушение и съответно санкционирано с предвиденото за него наказание. По начало няма пречка една и съща норма да бъде едновременно нарушена законна разпоредба по смисъла на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН и да предвижда вида и размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Но само когато тази норма съдържа едновременно конкретно правило за поведение, е предвиждането, че за неговото нарушаване определен кръг субекти подлежат на административно наказване. В случая, понятието за ползване на обект на авторското право от трети лица, различно от автора на произведението, формите, редът и начинът за това ползване не се съдържа в чл. 97, ал.1, т.5 от ЗАПСП, както е посочил АНО. Тази разпоредба е стриктно санкционна, предвижда множество различни форми на ползване на обекти на авторското право и сродните му права в нарушение на закона и установяване следващите се за тези деяния административни наказания, поради което обективно не може да се приеме за нарушена законна разпоредба, тъй като поставя забрани, но не съдържа правила за поведение.

Предвид изложените съображения съдът счита, че обжалването наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63 предложение трето от ЗАНН Бургаският районен съд, 17-ти наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10304/16.05.2024г. на Виктор Стоянов – заместник министър на културата, с което на "Шоколад бар 20" ЕООД, ЕИК: 206729536 за нарушение на чл. 97, ал.1, т.5 пр.1 от ЗАПСП, на основание чл. 98в, ал.1 от ЗАПСП във вр. чл. 97, ал.1 изр. последно от ЗАПСП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3