Решение № 292 от 13.08.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Велико Търново, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200636 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба А. А. К., с ЕГН **********, от ****, подадена чрез адв. К. М. от ВТАК, против наказателно постановление № 25-1275000685 от 09.04.2025 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико Търново, с което за извършено от К. нарушение по чл. 42, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 150 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован - не се явява лично, представлява се от адв. К. М. от ВТАК - редовно упълномощен.

Същият прави доказателствено искане за изискване на скица – проект съдържаща хоризонтална и вертикална маркировка за участъка от км. 108+000 до км. 108+ 999 на ПП І-4, като съдът уважи това искане. По същество адв. М. поддържа депозираната жалбата и изложените в нея доводи, като моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Основните му доводи са, че при установяване на нарушението не са изложени точно изискуемите от закона описания на нарушенията, поради което при издаването на наказателното постановление наказващия орган неправилно е посочил нарушените законови разпоредби.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява и не изпраща 1 представител. Към придружителното писмо са приложен писмени възражения.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.02.2025 год. екип от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново мл. автоконтрольор С. В. С. и мл. автоконтрольор М. П. А., са извършвали контрол по спазване правилата за движение на ПП І-4 в района на км. 110. Около 09.20 часа контролните органи са спрели за проверка л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ****, собственост и управляван от жалбоподателя А. А. К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, тъй като същия при движение в посока към гр. София е предприел маневра „Изпреварване“, пресичайки пътна маркировка „М 1“. След извършената проверка на водача бил съставен акт за извършено административно нарушение. След извършване на действията с К., същия се е качил в автомобила си и продължил движението си в посока към гр. София. Контролните органи проследили визуално неговото движение, като видели и лично възприели, че на около 300-400 метра от тях, в района на км.

108, водача К. отново предприел маневра изпреварване на движещо се пред него друго МПС, като навлязъл в насрещната лента за движение, като по този начин принудил движещото се по неа в обратната посока МПС да намали скоростта си на движение с цел да предотврати ПТП с автомобила на К..

Тогава контролните органи тръгнали след автомобила на К., като след подаден звуков и светлинен сигнал отново го спрели на изхода на с. Ново село. Същите обяснили на К. за какво са го спрели, като св. С. С. в присъствието на св. М. А. и в присъствието на самия К., съставил на последния АУАН Серия GA № 3291010 от 09.02.2025 год., затова, че на 09.02.2025 год., около 09:30 ч. в обл.

Велико Търново, общ. Велико Търново, път - Коритна - Български извор Микре - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище - (РазградШумен) - километър 108, в посока към гр. София, управлява собственият си лек автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен номер ****, цвят червен металик, като по време на управление водача изпреварва движещо се пред него МПС навлизайки в лентата за насрещно движение без да има достатъчна видимост, като принуждава движещото се по нея МПС да намали скоростта си на движение с цел недопускане на ПТП. Със своите действия К. създава опасност за останалите участници в движението и предпоставка за настъпване на ПТП. Водачът е сам в автомобила.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. К. подписал акта без възражения, като на същия бил връчен и препис.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган са били депозирани писмени възражения от страна на К..

Въз основа на описания АУАН Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, след извършена допълнителна проверка, е издал атакуваното наказателно постановление № 25-1275-000685 от 09.04.2025 год., с което за извършено от А. К. нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 2

150 лева.

Процесното наказателно постановление е връчено лично на А. К. на 25.04.2025 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В съдебно заседание бе разпитан актосъставителят, който твърди пред съда, че лично с колегата си са възприели как жалбоподателя непосредствено след като е бил санкциониран за друго нарушение от тях, движейки се в посока към гр. София е предприел маневра изпреварване на движещо се пред него друго МПС, при което е навлязъл н насрещната лента, по която се е движил насреща друг автомобил, като насрещно движещия се автомобил се е наложило да намали скоростта си на движение с цел да не настъпи ПТП.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

За пълнота съдът следва да отбележи, че съгласно приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

В хода на съдебния процес обаче от събраните писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел (актосъставителя) не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, с правна квалификация чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съдът счита за основателни доводите изложени в жалбата и в съдебно заседание, че както контролния орган, така и наказващия орган неправилно са квалифицирали нарушението като такова по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и неправилно е приложен материалния закон. Установените от контролния и наказващият орган факти, относно извършеното от жалбоподателя деяние, неправилно са го квалифицирани като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДВП. Посочената разпоредба гласи, че: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“. В конкретния случай обаче при установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като А. К., като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) при извършване на маневрата „изпреварване“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е принудил движещото се по нея МПС да намали скоростта си на движение с цел недопускане на ПТП (така е описано както в АУАН, така и в НП). Такава фактическа обстановка описва и разпитания в хода на съдебното следствие свидетел (актосъставител). С това си деяние К. е осъществил състава на 3 нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2, а не по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (както е описано и посочено в АУАН и процесното НП), тъй като нито в процесните АУАН и НП, нито в показанията пред съда на актосъставителят се твърди при извършването на тази маневра К. по какъвто и да е начин да е принудил изпреварвания автомобил, движещ се в неговата лента за движение да намалява скоростта си на движение или да измени посоката си на движение.

Твърденията за такава принуда са по отношение на насрещно движещия се автомобил, като по този начин с деянието си К. е нарушил разпоредбата на чл.

42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като при извършване на маневрата „изпреварване“ е навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещното движение, като е създал опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Това мотивира съда да приеме, че не е налице визираното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП административно нарушение по чл. 42, ал.

1, т. 2 от ЗДвП. Като не се е съобразил с изложеното, наказващият орган е издал незаконосъобразен административен акт, поради което същия следва да бъде отменен поради неправилно приложение на материалния закон съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

За пълнота съдът счита да отбележи, че намира за неоснователни изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи, че била опорочена процедурата при съставяне на АУАН, тъй като жалбоподателя имал възражения при съставянето му, а същите не били вписани. На първо място в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства дали към момента на съставяне и връчване на процесния АУАН действително е имало възражения от страна на жалбоподателя. Дори и обаче да се допусне, че такива е имало, то съдът намира, че в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в законоустановения срок същия е подал пред наказващия орган писмени възражения, с което е осъществил своето право и тези възражения са били разгледани, като наказващия орган е извършил допълнителна проверка по случая с цел разследване на спорните обстоятелства. При тази проверка са били изготвени докрадни записки от полицейските служители, както и е изготвена докладна записка от началник група в сектор „ПП“ с peг. № 1275р1943/06.03.2025 г. с изразено становище да бъде издадено наказателно постановление за извършеното от К. нарушение на ЗДвП.

Неоснователни са и твърденията за различно описание на мястото на извършване на нарушението, като се твърди, че в АУАН е посочен един път, а в процесното НП друг. В АУАН пътя е изписан с подробното му описание, а именно с наименованията на населените места през които минава - Кортина Български извор - Микре - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище - (Разград-Шумен), а в издаденото наказателно постановление е посочен като Първокласен път І-4. В двата акта става дума за едно и също място на извършване на нарушението.

Въпреки това, съдът установи, че са налице предвидените в чл. 63, ал. 3, т. 1, от ЗАНН предпоставки за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

4

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. От въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на разноските. Направените разноски са в размер близо до минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът