Решение № 2629 от 24.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. Бургас, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120104861 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Д. Ж., ЕГН **********, живуща в ***, против „Спартак Тексим“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***.

Твърди се, че на 01.11.2024 г. страните сключили трудов договор, по силата на който ищецът поел задължението да изпълнява длъжността „ръководител транспортна дейност“, с основно месечно възнаграждение в размер на 258 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ изработеното, с работно време от 2 часа на ден. Считано от 20.06.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено, като се сочи, че са останали незаплатени трудовите възнаграждения за месеците април и май 2025 г. в размер на по 258 лв., както и за периода от 01.06. до 20.06.2025 г. в размер на 172 лв., за които суми се моли да бъде осъден ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба- 04.07.2025 г., до окончателното изплащане.

Първоначално с исковата молба се претендират още и: лихва за забава в размер на 0,5% на ден върху всяка от сумите; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.; задължаване на ответника незабавно да подаде заявление до ДАИ за отписване на ищцата от регистъра на „ръководител транспортна дейност“. С нарочна молба бе извършено оттегляне и производството по делото бе прекратено по отношение на тези претенции, като са останали висящи единствено претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва върху него от 1 подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не е изразено становище, не са представени доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 ЗЗД.

От приложеният по делото трудов договор за допълнителен труд при друг работодател № 131/01.11.2024 г., е видно, че ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност „ръководител транспортна дейност“, с месторабота „***“, с продължителност на работния ден- 2 часа, извън установеното работно време по основния трудов договор на служителя. Определено е било трудово възнаграждение в размер на 258 лв. месечно, платимо еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на заработване на работната заплата.

Видно от представената заповед № 148/20.06.2025 г., считано от тази дата трудовото правоотношение е било прекратено.

С оглед на така изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца се проведе доказване на възложените му в тежест факти, а именно, че за месеците април, май и до 20- ти юни 2025 г. е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено, считано от 20-ти юни 2025 г., както и размера на дължимото му трудово възнаграждение. Ответникът- работодател не наведе твърдения, съответно не ангажира доказателства, от които да се следва противоречив извод, което налага извода, че на ищцата действително не са биби заплатени, съответно й се дължат за месеците април и май 2025 г. сумите от по 258 лв., а за периода 01.06.- 20.06.2025 г.- сумата от 172 лв.

Безспорно работодателят е длъжен в установените в договора срокове да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Дължимостта на процесната сума в тази връзка се потвърждава и от липсата на наведено оспорване в тази част, както и непредставяне на доказателства, установяващи заплащане на възнаграждението.

На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ищцата се следва и законната лихва върху дължимите възнаграждения, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

От Ж. е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на спора по останалата висяща претенция се явява основателно. Видно от приложените по делото писмени доказателства, Ж. е заплатила единствено сумата от 27,40 лв.държавна такса. Същата, обаче, е била дължима за исковете, за които е направено оттегляне и производството е било прекратено по желание на ищцата, поради което и 2 тази сума не следва да й бъде присъждана.

Предвид на това, че спора по чл.128, ал.2 от КТ е трудов, следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на съда Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Спартак Тексим“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, живуща в ***, сумата от общо 688 лв., представляваща сбор от дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2025 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Спартак Тексим“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати по сметка на РС- Бургас сумата от 25 лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______

3