Определение № 107 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501092 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Стик-Кредит“ АД ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК срещу Определение №933/31.10.2025г., постановено по гр.д.№97/2025г. по описа на РС-Левски, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се становище, че по настоящото дело е упражнено превратно правото на иск с цел да се увреди ответното дружество. С частната жалба е направено доказателствено искане съдът да изиска и приложи исковите молби по делата, по които страни са ищецът и ответникът. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Н. Л. Н. е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Е. И., в която се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение №229/01.10.2025г., постановено по гр.д.№97/2025г. по описа на РС-Левски съдът е признал за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***“ № ***, представлявано от С. Н. Т. – кредитодател и Н. Л. Н., ЕГН ********** , с адрес: гр. Левски, обл. Плевен, ул. „***“ №22 – кредитополучател, договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1192363 от 27.10.2024 г.

Съдът е осъдил на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***“ № ***, представлявано от С. Н. Т. да заплати на Н. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Левски, обл. Плевен, ул. „***“ №22 сумата от 220,16 лв. – представляваща недължимо платена сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1192363 от 27.10.2024 г.

Съдът на осн.чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***“ № ***, представлявано от С. Н. Т. да заплати в полза на РС Левски сумата от 543,12 лв., представляваща държавна такса и разноски за вещо лице, както и на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул..

„***“ № 3, ап. 57, представлявано от Е. Г. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 1719,24 лв. с включен ДДС.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „Стик Кредит” АД, ЕИК *** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК в която е отправено искане съдът да намали размера на присъденото адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплатят на процесуалния представител на ищеца.

С Определение №933/31.10.2025г., постановено по гр.д.№97/2025г. по описа на РС-Левски съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че няма законов регламент относно формата и съдържанието на договора за правна защита и съдействия, както и конкретно изискване договора да е писмен и в него да е посочен номер на съответното дело. Съдът е посочил, че съществува противоречива съдебна практика по въпроса дали при възражение съдът дължи проверка за наличието на конкретно основание по чл. 38 ал.1 от ЗА има противоречива практика, като е изложил практиката, която споделя, а именно, че конкретното основание по чл. 38 ал.1 от ЗА е част от вътрешните отношения между клиент и адвокат и не следва да бъде предмет на нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

По отношение на възражението, че ищеца не е поискал разрешаване на всичките си правни спорове с ответника в едно производство, съдът е приел, че няма законова разпоредба, която да задължава ищеца да разреши споровете 2 по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело. Съдът е счел за неоснователно искането на частния жалбоподател да не се присъждат разноски на ищеца, тъй като самият жалбоподател е поискал присъждането на такива. Съдът е изложил съображения, че в постановеното съдебно решение е определил дължимото се възнаграждение като е взел предвид разпоредбата на чл. 2 ал.5 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство по граждански дела, съгласно която възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях по отделно, както и че при определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение съдът е използвал за база посочените в разпоредбата на чл. 7 ал.2 от същата Наредба суми.

Настоящият въззивен състав споделя частично изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Според съда в настоящия случай в действителност не е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, поради това, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни, поради което предявяването на иск поначало е правомерно. В настоящия случай се касае за различни правоотношения между същите страни, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко правоотношение поотделно, респ. в дискреционната преценка на ищеца е дали да предяви искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно и с цел да увреди законни права и интереси на ответника. В настоящия случай, съдът не намира за необходимо да изисква и да присъединява делата, страни по които са настоящия ищец и ответник, тъй като се предявяват искове за действителност на различни договори, макар да е налице идентичност на страните.

По отношение на релевираното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав счита същото за основателно, поради следните съображения:

По основателността на същата съдът отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Същото се приема едностранно в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С438/22г.

Съдът разполага с възможност и служебно да следи за всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим, дори да липсва възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съгласно цитираните решения съдът следва да има възможност във всеки случай служебно да съобрази спецификите на конкретното дело, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, 3 инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса и да присъди разумен размер за направените разноски с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна.

В богатата практика на върховната ни съдебна инстанция, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., въззивният съд приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца.

Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобразява, че е сезиран с два кумулативно обединени иска – по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на целия договор за недействителен и иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като счита за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 200 лева за всеки един от исковете, към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката.

С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава с висока степен на такава и проявената процесуална активност на представителя на ищцовата в настоящото производство страна, без събиране на доказателства, като настоящото производство не се отличава с правна сложност, то посоченият размер от 240лв. с ДДС за иска по чл.26 от ЗЗД и 240лв. по иска по чл.55 от ЗЗД се явява справедливият размер за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като се измени съдебното решение в частта за разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв./245,42 евро с ДДС.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №933/31.10.2025г., постановено по гр.д.

№97/2025г. по описа на

РС-Левски, КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №229/01.10.2025г., постановено по гр.д.№97/2025г. по описа на РС-Левски в частта за разноските, като

4

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Стик Кредит” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „***“ № ***, представлявано от С. Н. Т., ДА ЗАПЛАТИ на на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул.. „***“ № 3, ап. 57, представлявано от Е. Г. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 480 лв./245.42 евро с включен ДДС, представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501092 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Стик-Кредит“ АД ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК срещу Определение №933/31.10.2025г., постановено по гр.д.№97/2025г. по описа на РС-Левски, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се становище, че по настоящото дело е упражнено превратно правото на иск с цел да се увреди ответното дружество. С частната жалба е направено доказателствено искане съдът да изиска и приложи исковите молби по делата, по които страни са ищецът и ответникът. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение.