Решение № 260096 от 07.04.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 601/2020
- Вид
- Решение № 260096
- Подписан
- 07.04.2021
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА, ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 т.3 · Търговски закон
- чл.174 ал.2 · Търговски закон
- чл.174 ал.4 · Търговски закон
- чл.185 ал.2 · Търговски закон
- чл.187 ал.2 · Търговски закон
- чл.71 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260096 гр. Пловдив, 07.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 601 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящото производство след разделянето му с Определение №260026 от 20.01.2021г. е въззивната жалба вх. №878/27.01.2020г. на Т.Т., със съдебен адрес:***, *, ПК .... против Решение №193/27.12.2019г., постановено по т.д. №2/20176г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т.Т. против „Д.“
АД *** иск с правно основание чл.71 от ТЗ за установяване на качеството на Т.Г.Т. като акционер в „Д.“ АД ***, ЕИК ...... и броя на притежаваните от същия акции от капитала на дружеството и с което е осъден Т.Г.Т. да заплати на „Д.“
АД *** разноски в размер на 3250 лева.
По съображения, развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение и по същество да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно винкулирания характер на акциите на „Д.“ АД и противопоставимостта на тази клауза от устава на дружеството по отношение на третото лице Т., приобретател на акциите. В този смисъл се излагат доводи за нарушение на материалния закон – чл.174 ал.2 и чл.165 т.3 от ТЗ и чл.10 от ЗТР. Счита, че след като ограничения във връзка с прехвърлянето на акции не са били вписани по партидата на дружеството, винкулираният характер на акциите е непротивопоставим на ищеца. Намира постановеното решение и за необосновано, тъй като не са обсъдени писмени доказателства – справка на фирма „Д.“ АД за притежаваните акции от Т.Т., препис-излечение от акционерна книга, решение на СД, изхождащи от дружествените органи, съдържащи признание, че ищецът е придобил акции от капитала на „Д.“ АД. Това признание счита за материализирано и чрез вписването на ищеца в книгата на акционерите, както и чрез представянето на цитираните документи пред Агенция по вписвания, т.е. извършено е публично. Като порок на обжалваното решение навежда и довода, че между страните е налице влязло в сила решение - №75/21.03.2017г., постановено по в.т.д. №21/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване, с което е разрешен въпроса и за винкулирания характер на акциите и за извършеното вписване в книгата на акционерите и последиците от него за дружеството. Позовава се и на влязлото в сила решение по т.д. №131/2014г. на ОС – Пазарджик /решение №56 от 08.03.2017г. на ПАС по в.т.д. №716/2016г. и на ВКС по т.д. №2378/2017г./. Твърди наличие и на процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно не е разгледал своевременно направено възражение за нищожност на решението на СД от 26.06.2015г. за заличаването на Т.Т. като акционер от книгата на акционерите, приемайки че това е несвоевременно предявен иск. Счита за неправилен и отказа да бъде допуснато привличането на М.Г. като трето лице – помагач, както и да бъдат разгледани исковете против нея и Е. Г.. Подробни оплаквания са изложени и във връзка със събиране на доказателствата и кредитиране заключенията на вещите лица по съдебно-графологичната експертиза.
Постъпил е отговор вх. №4160/02.06.2020г. от „Д.“ АД ***, *, ЕИК ...... – чрез пълномощника на дружеството адв. Р.И., със съдебен адрес:***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с обявяването в търговския регистър на 03.09.2010г. устав на дружеството на всяко трето лице са известни условията за придобиване на акции, въведени с чл.8 ал.2 и ал.4 от устава. Счита също, че след като правилата за придобиване на акции не са били спазени, акциите не се считат прехвърлени, т.е. прехвърлянето не поражда действие и е непротивопоставимо на дружеството.
Изразява несъгласие и с твърденията за потвърждаване на прехвърлянето от страна на дружеството чрез извършване на правни действия в този смисъл – чрез вписване в книгата на акционерите и чрез издаване на документи за притежаваните от Т.Т. акции. Счита, че тези действия са без правна стойност и не могат да доведат до саниране на порока при прехвърлянето. Счита, че вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав по прехвърлянето. По отношение на влезлите в сила решения по предишни спорове между страните по искове с правно основание чл.74 от ТЗ, намира, че позоваването на същите е неоснователно, тъй като по спорния материално правен въпрос е налице практика по реда на чл.290 от ГПК – Решение №19/08.08.2019г. по т.д. №2511/2017г. на ВКС, II т.о. Оспорва и всички доводи в жалбата относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, включително и такива, свързани със събиране на доказателствата.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба вх. №4193/02.06.2020г. на Т.Т., със съдебен адрес:***, *, ПК .... против Решение №54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д.
№2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Т.Т. за допълване на постановеното решение относно исковата молба по чл.71 от ТЗ по твърдяната евентуална искова претенция, че същият е придобил правото на собственост върху определен брой – 7921 броя поименни акции от капитала на дружеството по давност чрез упражняване на давностно владение върху същите от джиросването им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и 19.07.2012г. до предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по иска му да бъде осъден ответника да впише акционерното му участие в книгата на акционерите.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор вх. №261667/14.10.2020г. от „Д.“ АД
***, *, ЕИК ...... – чрез пълномощника на дружеството адв. Р.И., със съдебен адрес:***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбите и писмените отговори, както и събраните доказателства и доводите на страните пред първата инстанция, намира за установено следното:
Доколкото с въззивната жалба против
Решение №54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д.
№2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички искания на страната, следва на първо място да бъде разгледана тази въззивна жалба. При евентуална нейна основателност, делото първо следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, за да бъде разгледани впоследствие всички доводи и искания общо във възивното производство.
За да се отговори на въпроса дали съдът се е произнесъл по всички искания на ищеца, следва да се установи какви са били те, кога са направени и с оглед на това какъв е очертания предмет на спора.
В срока за предявяване на допълнителна искова молба в производството по предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ, ищецът Т. предявява инцидентен установителен иск. С допълнителната искова молба е направено искане за привличане на трети лица – помагачи - Е. Г. и М.Г..
Инцидентният установителен иск е насочен против дружеството "Д." АД и против лицата, чието привличане като трети лица – помагачи се иска да бъде допуснато. Твърди се, че ищецът е придобил чрез прехвърляне по реда на чл.187 ал.2 вр. чл.185 ал.2 от ТЗ с джиро върху временни удостоверения 7921 броя акции от капитала на дружеството. Едновременно с това се твърди, че Е. Г. и М.Г. не са акционери. Иска се установяване както на акционерното участие и правата на ищеца, така и липсата на качеството „акционер“ у Е. Г. и М.Г.. Молбата е оставена без движение с определение от 19.04.2016г. за обосноваване на правен интерес от привличане на трети лица – помагачи и от предявяване на иск против тях и ответника по първоначалния такъв. С молба от 11.05.2016г. ищецът е посочил, че въпросът за акционерното участие – кои са акционери и какъв е техния дял от капитала – е преюдициален по отношение на главния иск по чл.74 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е намерил, че ищецът не обоснова правен интерес от привличане на трети лица – помагачи, както и от предявяване на инцидентен установителен иск като по отношение на последния е посочено, че въпросът за акционерното качество на ищеца е част от въпросите, които подлежат на разглеждане по отношение на допустимостта на главния иск. С определение от 14.05.2016г. е оставена без уважение както молбата за привличане на трети лица – помагачи, така и за приемане за разглеждане на инцидентния установителен иск.
В съдебно заседание на 19.10.2016г. съдът е отстъпил частично от становището си за липса на правен интерес от инцидентния иск. Констатирал е, че все пак в предвидения от закона срок ищецът е заявил искане съдът да се произнесе със съдебно решение по едно оспорено от ответника, преюдициално за спора правоотношение. Намерил е, че определението, с което се отказва да се приеме за разглеждане този инцидентен иск, не е преграждащо и съдът би могъл сам да си го отмени. Приел е, че – макар и заявена в срок – исковата молба, с която се предявява тази иск, е нередовна. Дадени са указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба по предявения инцидентен установителен иск - за посочване на конкретните обстоятелства във връзка с накърнените членствени права на ищеца, обосноваване на правен интерес и формулиране на конкретен и съответен на заявените обстоятелства петитум за установяване съществуването на тези права. Във връзка с тези указания е постъпила молба – уточнение от ищеца с вх. №10079/28.10.2016г. С нея се изложени съображения относно нищожността на решението на СД на ответното дружество от 26.06.2015г., с което ищецът е заличен като акционер. Твърди се, че той е придобил 7 921 броя акции чрез закупуването им от М.Г. чрез прехвърляне по реда на чл.187 ал.2 вр. чл.185 ал.2 от ТЗ с джиро върху временни удостоверения. Формулиран е и петитум за прогласяване нищожността на решението на СД, за установяване качеството на акционер и членствените права на ищеца и размерът на акционерното участие и за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите.
С Определение №782/01.11.2016г. съдът е дал указания за установяване на правен интерес от иска по отношение на неучастващи по делото лица – с оглед влязлото в сила определение, с което е отказано тяхното конституиране като трети лица - помагачи, а по последната точка на тази молба - за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите са дадени указания за формулиране на правен интерес от подобен осъдителен иск. Във връзка с тези указания е постъпила молба от 18.11.2016г. с уточнения, че правният интерес произтича от факта на оспорване на качеството акционер на ищеца чрез акт на негов орган, какъвто е СД, който го е заличил от книгата на акционерите.
С Определение №840/23.11.2016г. съдът е изменил свое определение №364 от 14.05.2016г. като е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск на Т.Т. против „Д.“ АД за установяване, че същият е акционер в „Д.“ АД, тъй като е закупил акции от това дружество и за установяване размера на неговото акционерно участие. Само тази претенция е приета и на това посочено основание. Намерил е, че по останалите въпроси е налице произнасяне с акт за неприемане за разглеждане на инцидентния установителен иск, като е посочена, че в тази част съдът поддържа вече изложените мотиви в определението от 14.05.2016г. По отношение на исканията за прогласяване нищожността на решението на СД и на действията по заличаването му от книгата на акционерите е прието, че те представляват нови искания, невключени в първоначалната претенция, т.е. предявяват се нови искове извън съответния процесуален срок и като такива не могат да бъдат приети за разглеждане в рамките на това производство.
Така приетият за разглеждане в процеса и докладван като такъв с доклада на съда е инцидентен установителен иск на Т.Т. против „Д.“ АД *** за установяване, че същият е акционер в „Д.“ АД, тъй като е закупил акции от капитала на това дружество и за установяване размера на неговото акционерно участие. По този иск съдът се е произнесъл с обжалваното решение, намерил го е за неоснователен и го е отхвърлил. Няма основание за допълване на постановеното решение по твърдяна евентуална искова претенция, че Т.Т. е придобил правото на собственост върху определен брой – 7921 броя поименни акции от капитала на дружеството по давност чрез упражняване на давностно владение върху същите от джиросването им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и 19.07.2012г. до предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по иск да бъде осъден ответника да впише акционерното му участие в книгата на акционерите. Първата твърдяна претенция не е приета за разглеждане с определението от 14.05.2016г., а втората – с определението от 23.11.2016г. с мотив, че се касае за последващо обективно съединяване на искове извън процесуалните срокове за това. Горното се споделя и от въззивната инстанция. „Промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото“. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Решение №51/30.04.2014г. по т.д. №1977/2013г. на ВКС. С оглед на това въззивна жалба вх. №4193/02.06.2020г. на Т.Т. против Решение №54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д. №2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Т.Т. за допълване на постановеното решение относно исковата молба по чл.71 от ТЗ по твърдяната евентуална искова претенция, че същият е придобил правото на собственост върху определен брой – 7921 броя поименни акции от капитала на дружеството по давност чрез упражняване на давностно владение върху същите от джиросването им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и 19.07.2012г. до предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по иска му да бъде осъден ответника да впише акционерното му участие в книгата на акционерите, се явява неоснователна. Това обжалвано решение следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 32 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c843162e-1f79-4480-a42d-1349c35af301