Определение № 1584 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1584 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20251100607856 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 НПК.

Образувано е по частна жалба от В. З. В. чрез адв. С.С. срещу определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение 8 с-в от 17.10.2025 г. по НЧД № 13266/2025 г., с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура /СРП/ от 15.07.2025 г., за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 472/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 38633/2020 г. по описа на СРП.

С жалбата се сочи, че първоинстанционния съд не е отговорил на направените възражения и, че се е позовал на показанията на свидетелите – полицаи, но не е отчел показанията на пострадалия, огледния протокол, фотоалбума към него и други доказателства, от които се установява, че автомобилът на пострадалия е бил неподвижен, когато полицаите са излезли, за да задържат пострадалия, като техните показания са нелогични и имат за цел да прикрият престъплението на своя колега. Сочи се, че пострадалият не е имал намерение да прегази обвиняемия и не го е застрашил и се оспорва, че последният е изпитвал страх при извършване на деянието. Поддържа, че била изтекла давността за наказателно преследване.

Счита, че деянието съставлява опит за убийство по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Моли определението на СРС да бъде отменено.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от правоимащ субект – лице, посочено като пострадал от деянието, за което е водено досъдебното производство.

1

Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 НК. На 11.04.2025 г. като обвиняем е бил привлечен Б.Л.М. – за това, че „на 09.10.2020 г. около 10:30 ч. в гр. София, бул. „Рожен“, локално платно до бл. 30, в качеството си на полицейски орган /старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 2 РУ-СДВР/, при изпълнение на служебните си задължения като АП-51 при 2 РУ-СДВР за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. чрез провеждане на изстрел с огнестрелно оръжие – боен пистолет, марка „Щаер Манлихер“,калибър 9 по 19, сер. № 3016334, модел “Steyer C-9-A1”, причинил на В. З. В. лека телесна повреда, изразяваща се в транзиторно огнестрелно нараняване на гръдния кош, отпред в дясно и огнестрелно нараняване на дясната мишница, които не проникват в гръдната кухина и поотделно и в съвкупност, като нараняванията реализират медико-биологични признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 НК С постановление от 15.07.2025г. СРП прекратила наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че обвиняемият е действал при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, което се е дължало на уплаха.

По жалба от В. било образувано НЧД № 13266/2025 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, който е изцяло възприел застъпените от прокурора фактическа обстановка и правни изводи и е потвърдил постановлението.

При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е изпълнил прецизно задълженията си по чл. 243, ал. 5 НПК да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваното пред него постановление.

На първо място, относно възражението, че не е изтекла давността за наказателно преследване - първостепенният съд ясно е посочил, законовите разпоредби /чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК/, съгласно които следва да се изчисли абсолютният давностен срок, с изтичането на който се погасява възможността за наказателно преследване за деянието, за което е привлечен към отговорност обвиняемият, като простата аритметика сочи, че той е седем години и шест месеца и изтича на 09.04.2028 г. В случай, че е нужно, въззивният съд ще направи уточнението, че срокът започва да тече от датата на извършване на деянието – 09.10.2020 г.

Районният съд не е отразил изрично, дали е възприел същата фактическата обстановка, като изложената в постановлението на СРП. Прочитът на първоинстанционния акт недвусмислено сочи обаче, че това е именно така и СРС се придържа към установената от прокуратурата фактология, тъй като на базата на същата, съдът е коментирал доказателствения материал и е извел правните си изводи. Въззивният съд също споделя фактическата обстановка, възприета от СРП, като счита, че тя отговаря в пълна степен на събрания доказателствен материал. Поради тази причина и не намира за необходимо да я 2 повтаря.

Правилно първоинстанциония съд е приел, че за да достигне до изложените в постановлението фактически изводи, прокурорът е направил пълен и верен анализ на събраните по делото доказателства. Изрично СРС е посочил, че в хода на разследването органите на досъдебното производство са положили всички необходими усилия за събиране на доказателства за изясняване на предмета на доказване, като са извършили множество следствени действия и са събрали голям по обем доказателствен материал за пълното изясняване на обстоятелствата по делото. Това действително е така: разпитани са множество свидетели; изготвени са многобройни експертизи /автотехническа, комплексна биологична (с ДНК профилиране), балистична и съдебно-медицинска, комплексна биологична, балистична и химическа експертиза на ВД, допълнителна съдебномедицинска, допълнителна балистично-позиционна, съдебно-психиатрична, токсикохимическа и други; извършени са оглед на местопроизшествие; освидетелстване на лице; огледи на веществени доказателства; приобщени са множество писмени доказателства /медицински документи; справки от различни институции; материали от дисциплинарно производство срещу обвиняемия; електронни справки и много други, както и редица веществени доказателства.

На свой ред, СРС е коментирал доказателствения материал. Съдът е посочил, че кредитирал показанията на свидетелите – полицейски служители, тъй като те се допълват и синхронизират с експертните заключения. Посочил е и, че дава вяра на заключенията на изготвените експертизи, като изрично е отразил в мотивите си, че относно позицията на управлявания от жалбоподателя автомобил по време на стрелбата и неговото позициониране спрямо патрулната кола на обвиняемия, възприема заключенията на допълнителна комплексна медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна балистичнопозиционна експертиза. С това и първата съдебна инстанция е отговорила на възраженията в жалбата, с която е била сезирана, относно цененето на показанията на свидетелитеполицаи.

В отговор на възражението в жалбата, че СРС погрешно се е доверил на тези доказателства, като не е отчел показанията на пострадалия, огледния протокол, фотоалбума към него и други доказателства, от които се установява, че автомобилът на пострадалия е бил неподвижен при изстрела, следва да се посочи следното: Обосновано СРС се е позовал на посочените по – горе доказателства, а не на показанията на пострадалото лице. Подобно на районния съд, въззивният съдебен състав намира, че гореизброените гласни доказателства и експертни заключения следва да се ползват с доверие. Показанията на свидетелите – полицай кореспондират помежду си и със заключенията на допълнителна комплексна медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна балистично-позиционна експертиза относно позицията на автомобила, поведението на пострадалия – св. В. и обвиняемия, произвеждането от страна на последния на изстрела и обстоятелствата в тази връзка /местоположение на стрелящия, посока на изстрела и т.н./. Показанията на св. В.

/пострадалия/ в тези си части, в които им противоречат /основно относно предприетите от него маневри с автомобила и действията му в тази връзка – тук следва да се имат предвид 3 само тези твърдения, които касаят деянието, за което е обвинен М., а не тези, съдържащи данни за друго престъпление, за които СРП е отделила материали и е образувано друго досъдебно производство/, остават изолирани от останалия доказателствен материал и резонно е да не им се дава вяра. Противно на изложеното в жалбата до СГС, районният съд е възприел, че след извършената маневра заден ход, автомобилът на св. В. е заседнал в тревните площи и е бил неподвижен. СРС е обосновал това в последния абзац на стр. 4 от определението си – изрично е посочил, че към момента на изстрела, „движението на автомобила е било блокирано от една страна от затревените площи, а от друга заради съприкосновението с намиращия се в близост електрически стълб…“. Тези обстоятелства се установяват, не само от гласните доказателства, но и от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него и е видно, че те са били ползвани от първостепенния съд, претенции за липсата на което са изложени в жалбата. Прочита на атакуваното определение сочи, че именно на база на този си фактически извод, контролираният съд е коментирал и наличието на превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

Въззивният съд, при своята собствена оценка на доказателствата, не намира причина да извърши различно тълкуване от това на СРС. Изброените по-горе доказателства и доказателствени средства дават основание да се приемат имено изложените в постановлението на прокурора и в обжалвания съдебен акт фактически положения относно предприетата след катастрофата маневра назад с автомобила от В., при която е ударил полицейските автомобили и е влязъл в съприкосновение с тялото на обвиняемия; последващото му засядане в тревните площи; опитите да потегли, форсирайки двигателя на автомобила; това, че при произвеждане на изстрела от обвиняемия, автомобилът е бил неподвижен, но са правени опити от св. В. да го проведе в движение; произвеждането на изстрела.

В жалбата се сочи се, че пострадалият не е имал намерение да прегази обвиняемия. Такива твърдения не се и съдържат в постановлението на СРП и определението на СРС. Това, което е застъпено в тези актове е, че поведението на св. В. е застрашило телесния интегритет на обвиняемия и другите полицейски служители – свидетели по делото.

Акцент при доказателствения анализ на първостепенния съд, както и при този на прокуратурата, е поставен върху заключението на СППЕ на обвиняемия, с чийто извод, че той е изпитал страх, се изразява несъгласие с жалбата. СГС, подобно на контролирания съд, намира, че тази експертиза следва да се кредитира изцяло, тъй като е изготвена от лица с нужните професионални знания, базира се на целия събран по делото доказателствен материал и дава пълен и обоснован отговор на поставените задачи. По тази причина, обосновано и прокурорът, и първоинстанционния съд, са възприели заключението й, че поведението на св. В. е предизвикало у обвиняемото лице реален страх за живота му, тъй като е възприел същото като животозастрашаващо го.

При така установените факти, правилен се явява изводът, застъпен в прокурорското постановление и в съдебния акт, че обвиняемият е действал в условията на неизбежна 4 отбрана. Правният анализ, извършен от прокурора е подробен, фактите правилно са съотнесени към правото и е цитирана относимата съдебна практика. Правилно е възприето от районния съд, че поведението на пострадалия В. е представлявало непосредствено противоправно нападение от момента на предприемане от негова страна на заден ход с автомобила, насочвайки го към обвиняемия и спрелите зад него полицейски автомобили.

Несъмнено, преминаването в такава непосредствена близост на автомобила до тялото на обвиняемия, която е довела до физическото съприкосновение между тях, причинило телесно увреждане на последния, следва да се разглежда като непосредствено нападение, тъй като е застрашила здравето и живота му. Както е застъпено и в цитираната с постановлението и определението съдебна практика, от момента на насочване на автомобила към него, обвиняемият е можел да предприеме отбранителни действия. Ето защо, поведението на обв.