Решение № 387 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110218159 по описа за 2025 година

Производството протича по реда на Глава Десета на АПК

Образувано е по жалба на Й. В. Д. ЕГН **********, чрез адв. М. И. Н. срещу Заповед рег. № 513зз-348/12.11.2025г. издадена от Н. Е. Х. - разузнавач при Столична дирекция на вътрешните работи, с която жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила, че е незаконосъобразна и в нарушение на целта на закона. Правят се оплаквания, че заповедта не е обоснована и не става ясно каква е причината за задържане на лицето. Твърди се, че наложената мярка е непропорционална. Моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Н., който пледира за отмяна на заповедта, позовавайки се на изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в които се оспорва жалбата. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на 1 съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК.

Липсата, на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.

В случая се установява, че въпросната заповед - Заповед рег. № 513зз-348/12.11.2025г. е издадена от Н. Е. Х. - разузнавач при Столична дирекция на вътрешните работи. Тази длъжност е заемана и към датата на заповедта, видно от представеното удостоверение на лист 41 от делото и определя Х. като полицейски орган, който може да издава заповеди като процесната на територията на Столична община към посочената дата, т. е. съдът приема, че е налице материална, темпорална и териториална компетентност на органа, издал заповедта.

Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и е подписана от лицето, посочено за неин издател.

Съдът обаче намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на задържаното лице. Материалното основание да бъде издадена оспорената заповед представлява разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, който посочва, че полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая като мотиви за издаване на заповедта е посочено само: „след надлежни предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба“. В случая настоящият състав счита, че заповедта е издадена без да са посочени фактически мотиви за издаването на акта. Тъй като със заповедта се ограничават основни права и свободи на задържаното лице, е необходимо да е ясно за какво поведение на лицето е предприето задържането. В конкретния случай е посочена т. 2 на чл.

72, ал.1 от ЗМВР. Видно от съдържанието на административния акт, не са посочени никакви фактически обстоятелства, наложили издаването на заповедта, а словесно е преповторен чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, което в никой случай не изпълнява изискванията на закона. Не са описани факти и не са конкретизирани действия на задържаното лице, които са попречили на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, съответно какво е било това задължение в този момент. Този порок е съществен. В този смисъл ВАС е постановил редица решения, когато дела с подобен предмет са му били подсъдни, а именно: Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о., Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о., Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2018 г., I о.

Настоящият състав следва да уточни и че изложените от органа мотиви не отговарят на фактическите предпоставки, посочени в чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Цитираният текст 2 изисква надлежно предупреждение, което да е с адресат лицето и самото предупреждение следва да касае извършвани от лицето действия, които пречат на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, съответно посочване най-общо в какво се изразява това задължение. Фактически твърдения и съответно мотиви в заповедта липсват. В тази хипотеза предупреждението се явява недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е „надлежно“ – да съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.

Тази изчерпателност, макар и в неподробен вид, е необходима, доколкото основанието за задържане на лице, в посочената в заповедта хипотеза, е единствено „съзнателното“ пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Няма как у лицето да се формират точно тези изискуеми от законодателя представи и причинна връзка ако не му бъде съобщен минимален набор от информация – с какво поведение пречи и на изпълнението на какво задължение на полицейския орган пречи. Липсват данни в заповедта на какво изпълнение на задължение по служба пречи лицето и с какви действия.

Отделно има данни и за неизпълнение на устно полицейско разпореждане по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗМВР (данни за което се съдържат в справка от СДВР на лист трети от преписката). За неизпълнение на разпореждане има предвиден ред за санкциониране, който ангажира административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗАНН чрез издаване на АУАН и НП. Предупрежденията на полицейски органи са различна друга категория техни волеизявления и са регламентирани в чл.65 от ЗМВР. Съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР законодателят също е използвал термина „предупреждение“, очевидно с различен от вложения в чл.65 от ЗМВР смисъл. Съдът следва да посочи, че в тази хипотеза предупреждението се явява недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е „надлежно“ – да съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.

Този пропуск на издалия заповедта орган е съществен. В настоящият случай освен, че няма данни за съдържанието на надлежно предупреждение, в заповедта за задържане липсва описание на факти, които да налагат извод за изпълнение на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните 3 основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на задържаното лице - Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о.

Установява се единствено да е посочено правното основание – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и е изписано лаконично съдържанието на основанието за задържане без никаква конкретика. Не е посочено как и на изпълнението на какво задължение лицето пречи.

Посочването на фактическите и правни основания за издаването на заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи на отмяна, като незаконосъобразен по смисъла на чл.

146, т. 2 от АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно константната съдебна практика мотивите следва да съдържат конкретните фактически констатации на административния орган, мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на приложената от него права норма. Това е гаранция за законосъобразност на акта и за защита на правата на страните в административното производство, а от друга страна всъщност и прави възможен контрола от съда върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. По изложените съображения следва да се приеме, че е нарушено на изискването за мотивираност /чл. 74, ал. 2, т. 2 и чл.

59, ал. 1, т. 4 от АПК/, тъй като в оспорената заповед не са посочени каквито и да било, вкл. и "лаконични", фактически основания за издаването й, а само е словесно описан текстът на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността му преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми, и не може съдът за първи път да посочва тези фактически основания.

Целта на съдебния контрол не е да замести, допълни или изведе предполагаемата воля на административния орган, а да провери правилността на съображенията му за издаване на акта. Съдебната проверка не е средство за саниране на административнопроизводствените нарушения, защото в противен случай задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а в случая конкретно тези по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, биха се възложили върху съда, което е недопустимо и извън пределите на служебното начало в съдебнияадминистративен процес - Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о.

Мотивите на органа дори минимално не покриват изискването за мотивираност на акта, заложени в националното ни законодателство, а и изискванията на чл.5 §1 от ЕКПЧ, като се държи сметка и че нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР сама по себе си изисква "надлежно предупреждение", въпреки което лицето съзнателно е попречило на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Без да се конкретизира дори и на кратко в какво точно се изразяват въпросните полицейски действия, без да се 4 конкретизира вкл. и накратко в какво точно се изразява поведението на лицето не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона – в този смисъл цитираната по-горе практика на ВАС.

В случая не може да намери приложение и разрешението дадено с Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСКГ на ВС. Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че "не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.", но случаят не попада в тази хипотеза. Първо, ВАС в Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о. приема, че е недопустимо със свидетелски показания в хода на съдебното производство да се отстранява този пропуск в дейността на ответника при оспорване на заповед за задържане.