Решение № 341 от 19.10.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Шумен, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ф. Д. А. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20223630201390 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 - 001188/16.06.2022г. на Началник група в ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на И. С. К., ЕГН ********** от с.М., са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага конкретни доводи за това. Не оспорва фактическите констатации, а се излагат се доводи за липса на субективна страна, както и , че в конкретният случай се касае за маловажно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. В.Т. от ШАК, който поддържа жалбата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 26.05.2022г. около 00.45 часа свидетелите С. Б. С. и Г. Ю. И. – служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен спрели за проверка движещ се по ул. „Адам Мичкевич“ в гр.Шумен, в посока от ул. „Съединение“ към бул. „Славянски“, лек автомобил „Форд Галакси“ с временни немски регистрационни табели с № ESW108А, собственост на св. Г.Х.Г. . В хода на проверката констатирали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя не е регистриран по надлежният ред за Р България, а транзитните табели били с изтекъл срок на валидност на 25.05.2022г. При проверката жалбоподателят не оспорил нарушението и съдействал на контролните органи. За констатирано нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му бил съставен АУАН серия GA №656312 от 26.05.2022г. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в 1 законоустановения 3-дневен срок.

Във връзка с констатираното управление на нерегистрирано МПС е било образувано БП №499/2022г. по описа на РУ - Шумен, с оглед извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 02.06.2022г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен прекратил наказателното производство като е приел от една страна, че с деятелността си жалб. И. К. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК, а от друга, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, поради факта, че обществената опасност на деянието е незначителна. Изпратил материалите на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен за извършване на преценка дали деянието има характера на административно нарушение.РУ гр.Шумен.

След прекратяване на бързото производство, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на И. С. К., ЕГН ********** от с.М., са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С. Б.

С., Г. Ю. И. , Г.Х.Г., чиито показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата и час – 26.05.2022г. в 00.45 часа , жалбоподателя т е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България лек автомобил „Форд Галакси“ с временни немски регистрационни табели с № ESW108А, чийто срок на валидност бил изтекъл в 00.00 часа на 25 срещу 26.05.2022г. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите С. Б. С. и Г. Ю. И. , тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на собственика на автомобила – св. Г.Х.Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Последното не бе доказано, именно, че жалбоподателят се е движел с регистрирано в Р България МПС. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Същото не се оспорва и от нарушителя. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.

При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се 2 направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че временните регистрационни табели на управляваният от него автомобил са били с изтекъл срок на валидност и същият не е регистриран по надлежния ред към момента на проверката. Въз основа на събраните гласни доказателства показанията на св. Г.Х.Г., съдът намира за установено, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила на 25.05.2022г. около 23.00 часа, към който момент не е бил изтекъл срока на временните табели. Същият е спрян за проверка на 26.05.2022г. в 00.45 часа, т.е. само 45 минути след изтичане срока на в а л и д н о с т. Безспорно е, че жалбоподателят не е собственик на автомобила. Няма доказателства, че той е знаел, кога изтича срока на валидност на табелите, поради което съдът намира, че не се доказва, че той е извършил нарушението умишлено. В тази насока са и показанията на свидетеля Г. Ю. И., според който при проверката жалбоподателя заявил, че не е собственик на автомобила и незнаел, че табелите са с изтекъл срок на валидност. В подкрепа на това са и показанията на св. Г.Х.Г.. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Действително за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. При предприемане на управлението на автомобила, същият е бил с валидни табели и жалбоподателят не е бил в нарушение. От обективна страна е осъществил състава на нарушението в процеса на управление на автомобила. В конкретната ситуация се касае за непредпазливо деяние, доколкото автомобилът е бил с транзитни номера, на които е изписан срока на валидност, а също така жалбоподателят е бил заедно със собственика на автомобила, поради което е могъл и е бил длъжен да се убеди, кога изтича срока на валидност, поради което е налице и субективната страна на нарушението.

Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

По силата на изричната законова разпоредба на чл.189з от ЗДвП нарушението на ЗДвП не може да представлява маловажен случай. Критериите които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение съгласно чл.9 ал.2 от НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл.28 от ЗАНН и §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН . Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. „Маловажният случай“ не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. „малозначително деяние“ – чл. 9, ал.

2 НК. Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН , "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От своя страна чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.

3

Други условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.