Решение № 15746 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15746 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110166263 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. С. Г. , със съдебен адрес и адрес за призоваване: 1225 София, .... против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, ...., чрез З. Н. Д., представител, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е бил издаден от изпълнителен лист, издаден на 30.06.2011г. по гражданско дело № 8326/2011 г на СРС, ГО, 39 състав , а именно за : сума от 280, 01 леваглавница за неизпълнени задължения по

Договор за кредит с

№

CREX- 01634107/04.11.2007г., сума от 15,75 лева- договорна лихва за периода 29.08.2008г. до 30.09.2008г., сума 78,84 лева -лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2008г. до 18.02.2011г. и законна лихва върху сумите от 24.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 125 лева-присъдени разноски по делото, както и разноски по изпълнителното дело- такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 108,10 лева, юрисконсултско възнаграждение сумата от 100 лева, авансови такси, дължими до момента в размер на 66 лева, и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20188410401356/2018г. по описа на ЧСИ Н. М. и район на действие Софийски градски съд, поради погасяване на вземанията по давност.

Твърди се в исковата молба, че на 22.11.2023г. на ищеца връчено Съобщение за образуване на изпълнително дело № 20188410401356/2018г. от кантората на Частен съдебен изпълнител Н. М.и район на действие Софийски градски съд, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.06.2011г. по гражданско дело № 8326/2011г. на СРС, ГО, 39 състав в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г. в качеството на взискател по изпълнителното дело е конституиран ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД.Посочва се, че сумите по издадения изпълнителен лист, са : сума от 280, 01 лева- главница за неизпълнени задължения по Договор за кредит с № CREX- 01634107/04.11.2007г., сума от 15,75 лева- договорна лихва за периода 29.08.2008г. до 30.09.2008г., сума 78,84 лева -лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2008г. до 18.02.2011г. и законна лихва върху сумите от 24.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 125 лева-присъдени разноски по делото, както и разноски по изпълнителното дело - такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1

108,10лева, юрисконсултско възнаграждение-100 лева, авансови такси, дължими до този момент в размер на 66 лева.Прави се възражение за размера на присъдените разноски по гражданското дело в размер на сумата от 125 лева.

Твърди се, че за обезпечаване на вземането съдебния изпълнител е наложил запор върху банковите сметки и опис на движимо имущество на ищеца.

Посочва се, че от данните по изпълнителния лист се установява, че задължението е било изискуемо към датата на издаването му , а именно към 30.06.2011г. Оттогава започва да тече пет годишния срок по чл.110 ГПК за събиране на вземането, който е изтекъл най-късно до 30.06.2016г. Изпълнителното дело е образувано през 2018г, т.е. две години по-късно.

Давността не е прекъсвана по смисъла на чл. 116 ГПК, тъй като действията по принудително изпълнение са предприети след изтичането на срока по чл.110 ГПК.в тази връзка се твърди , че вземането на ответника е погасено по давност и предприетите от съдебния изпълнител действия по изпълнително дело № 20188410401356/2018г. за принудително изпълнение, с цел събиране на вземането чрез налагане на обезпечителните мерки- запор на банкови сметки и опис на движими вещи, са незаконосъобразни.

Според твърденията в молбата от ищеца изтичането на пет годишния срок от настъпване изискуемостта на вземането през 2011г. до образуване на изпълнителното дело през 2018г. е юридически факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по гражданско дело № 8326/2011 г на СРС, ГО, 39 състав, което обуславя правния му интерес за водене на настоящето производство.

Към исковата молба са приложени писмени документи, като се иска приемането им като доказателства по делото, както и се претендират сторените разноски по делото .

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.

С писмения отговор, ответната страна счита, че така предявеният иск се явява допустим, със същия се излагат факти, които обосновават правния интерес на ищцата и чието евентуално настъпване се обуславя от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнително основание, но намира за изцяло неоснователен, поради следните съображения:Посочва се, че с оглед твърденията в исковата молба, че вземанията на ответната страна , материализирани в изпълнителния лист, били погасени по давност, като е издаден изпълнителния лист през 2011 г., с който е осъден длъжникът, до образуването на изп. Дело 2018г. по описа на ЧСИ Н. М. не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат погасителната давност.Оспорват се тези твърдения, като счита, че същите не се подкрепят от фактите по двете образувани срещу нея изпълнителни дела.Посочва се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник “БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, иС. Г., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CREX-01634107, съгласно който за във връзка с изложеното, счита че така предявеният иск се явява допустим. Посочва се , че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано изп. Депо № 8475/2011 г. по описа на Неделчо Митев по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 20.12.2010 г., вземанията по който ищцата претендира да са погасени по давност.

Във във връзка с така изложеното, счита че твърденията на ищеца не се подкрепят от фактите по общо двете образувани срещу него изпълнително дела, поради което и възразява срещу същите. След като е издаден изпълнителен лист от 30.06.2011 г. от CPC, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ М. По тоэи начин на 25.10.2011 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като сьгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на BKC „ ...e нередовна молбата за изпълнение (освен при ноличието на възлагане по чл. 18 3ЧСИ), в която взискотелят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПR) и токава молба подлежи но връщане съгласно чл. 426, ол. 3 вр. чл. 129 ГПК..”пo аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнител но производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност, а и именно от 30.06.2011г. е започнал да тече нов погасителен период, като се твърди ,че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на ОСГТК на BКC, както и тези в ППBC N.• 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения- TP N.• 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК., това е нямало как да стане до 26.06.2015 г.Посочва се, че в TP № 2/2013 г. на ОСГТК на 26.06.2015 2 г. се прие, че задължителните указания, дадени с ППBC № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба.

Съгласно даденото с ППBC № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност не тече. Тана с постановяването на решение №2/2013 г., по задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ.Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на въпросното решение на N.° 2 на BKC и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на 26.06.2015 г. или се ползва с ретроактивно действие. Ответникът се позовава на даденото разрешение с постановяването на в TP N• 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено BKC се произнесе, че „погасителната давност не тече докато тpae изпълнителният npoцec относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на TP N• 2/6.06.3015 г. по т. д. Nя 2/2013 е., ОСГТК, BКC"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППBC № 3 от 18.11.1980 г. по rp. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППBC N.° 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на TP N.° 2/6.06.2015 г. по т. д. N.• 2/2013 г., ОСГТК, BKC.Позовава се на дадения отговор по този въпрос и с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. , съгласно която да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 НЗПЧОС.

При изложеното според ответника независимо от така изложената задължителната практика на BKC, след образуването на делото са извършени множество действия прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така също и тези по ГПК. Такива са изходираните и изпратени впоследствие запорни съобщения до Юробанк България АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, СИБАНК ЕАД, ОББ АД и „Централна кооперативна банка“ АД от 17.04.2012 г., както и насроченият опис с ПДИ до длъжника от същата дата. На 16.07.2013 г. са изпратени множество запорни съобщения до различни търговски банки.От изложеното следва, че по отношение на вземанията по листа от 30.06.2011 г., които ищцата е била осъдена да заплати, независимо от изброените в горните редове изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сипа на TP N• 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е най- рано датата 26.06.2015 г.

След като давността е започнала на 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., ответника е прекъснал същата с встъпването си в производството. Това е така, защото в молбата си за конституиране от 24.07.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ — действие, което както се спомена вече, е годно да прекъсне давността, съгласно цитираната във връзка с това практика, така също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника- ищец и независимо дали такъв е бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред.