Решение № 15 от 17.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ямбол, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600345 по описа за 2022 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол, против Присъда № 129/11.10. 2022 год., постановена по НОХД № 624/2021 год. по описа на РС-Ямбол .

С атакуваната присъда въззиваемият - подсъдим М. А. М. от гр. ***** е признат за невиновен в това, че на **.**.**** г., около 11.00 ч. в гр. *****, по ул."***** ****", с посока на движение от бул."********" към кръстовище с ул. "*******", до блок № * на ж. к."******", е управлявал МПС- лек автомобил марка и модел "**** ****", с рег. № * **** **, след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метаанфетамин, установено по надлежния ред с Протокол за токсикохимична експертиза от **.**.****г. на Химиотоксологична лаборатория при ВМА- София - престъпление по чл.

343б, ал.3 от НК като на осн. чл. 304 от НПК М. М. е оправдан по 1 предявеното му и поддържано от РП-Ямбол обвинение. Със същата атакувана присъда решаващият съд на осн. чл.190, ал.1 от НПК е постановил разноските, които са направени да останат за сметка на Държавата.

В депозираният от Ямболската районна прокуратура протест и допълнителния такъв се развиват доводи за неправилност и необоснованост на атакуваната оправдателна присъда както и доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния наказателен закон с твърдения за правни изводи, които не съответстват на събраните и проверени доказателствени източници. Навеждат се пространни аргументи за мотиви на съда, които страдат от вътрешно противоречие до степен да не става ясна волята на съда по основния въпрос, а именно: извършено ли е престъпно деяние или не, което винаги води до извод за липсата на мотиви. Навеждат се и доводи за наличие на разсъждения и аргументи в мотивите на атакуваната присъда за приложението на нормата на чл. 9, ал.2 от НК, което отново поставя въпроса дали съда приема ,че е осъществено престъпно деяние за да разсъждава за отпадане на престъпния му характер по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК или приема, че няма осъществено престъпление, който извод отговаря на диспозитивната част на присъдата. В заключение, в допълнението към протеста на ЯРП се твърди, че първостепенният съд е изложил в мотивите си към постановената оправдателна присъда взаимно изключващи се мотиви както по фактите, така и по правото, които в крайна сметка водят до липсата на яснота каква е волята на съда досежно това дали подсъдимият е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества или не е осъществено предявеното му и поддържано от държавното обвинение престъпление. Настоява се за отмяна на оспорваната присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която въззиваемият- подсъдим М. да се признае за виновен и да бъде осъден за осъщественото от него престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал.3от НК като проверяващата инстанция в съответствие с материалния закон на осн. чл. 68, ал.1 от НК приведе в изпълнение наложеното на подс.М. наказание "лишаване от свобода" по Присъда № */**.**.**** г., постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на Окръжен съд - Бургас, предвид осъществяването на процесното престъпление в условен изпитателен срок на предходната присъда.

2

В съдебно заседание въззиваемият - подсъдим М. М. не се явява лично, но чрез редовно упълномощения си защитник- адвокат Д. Й. от *АК изцяло оспорва протеста на РП-Ямбол срещу постановената от РС-Ямбол оправдателна присъда. Защитата навежда доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспорваната от държавното обвинение първоинстанционна присъда както и доводи за категоричната липса на допуснати от решаващия съд нарушения на процесуалните правила, които да са довели до постановяване на порочен съдебен акт и пледира същия да бъде потвърден.

В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол пледира да се уважи като основателен протеста на РП-Ямбол, а атакуваната присъда на РСЯмбол - да се отмени изцяло като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание са довели до ограничаване правата на страните като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Обръща се внимание на обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е доказан правно релевантния факт на управление на МПС след употреба на наркотични вещества - показание на техническото средство, свидетелски показания, заключение на вещите лица и допълнителни обяснения на същите, които доказателства са събрани по разписания в НПК процесуален ред. На фона изложеното, според участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Ямбол, неправилно и в разрез с материалния наказателен закон, решаващият съд приема несъставомерност на осъщественото престъпно деяние -в нормата на чл. 343б, ал.3 от НК липсва законодателен признак "надлежен ред за установяване на употребата на наркотични вещества" и това несъмнено я отличава от нормата на чл. 343б, ал.1 от НК, където има законово нормиран количествен признак. Обръща се внимание и на обстоятелството, че в мотивите на оспорвания акт се навеждат аргументи за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, които в съвкупност сочат на становище на съда за липсата на "повлияване" от употребата на наркотичните вещества на подсъдимия към инкриминирания времеви момент - участващият в производството прокурор от ОП- Ямбол навежда доводи за абсолютност на забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол и наркотици , възведена в ЗДвП и в този смисъл липсва законова възможност за 3 отклонение, свързана с времето, начина и мястото на употреба на наркотичното вещество както и степента на повлияване на водача след употребата на такива вещества на фона на липсата на законов количествен или всякакъв друг критерий за съставомерност на деянието от обективна страна.

Съдът след като се запозна с изложеното в Протеста на Ямболската районна прокурату, с доводите на страните, и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Протестът на РП-Ямбол е ДОПУСТИМ като подаден от лиц е, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛ ЕН, предвид следното:

В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание водят до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса и т. к. тези нарушения са от рода на абсолютните такива и са неотстраними в този етап на наказателното производство, те всякога водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд - аргумент от разпоредбата на чл. 348, ал.3,т.1 и т.2 от НПК.

На първо място е безспорно, че е налице противоречие между диспозитив на оспорваната присъда и мотиви към нея, а на следващоналице е и вътрешно противоречие в мотивите, както коректно и обосновано се сочи в протеста на РП- Ямбол. Всяко от посочените нарушения на процесуалните правила е абсолютно и на самостоятелно основание влече след себе си отмяна на оспорвания първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Ямбол. В този смисъл въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на контролираната присъда , подс. М. А. М. е признат за невиновен в осъществено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и оправдан на осн. чл.

304 от НПК, а в мотивите на оспорвания съдебен акт / от л. 1 до л.5/се приема от фактическа страна ,че М. е употребил наркотични вещества 4 няколко дни преди инкриминираната дата и е управлявал МПС на същата тази дата като при установяване на приетото за безспорно от фактическа страна като аргументи се сочат от решаващия съд показанията на техническото средство, с което е проверен подс. М. , свидетелските показания на двамата полицаи, участвали в проверката за алкохол и за наркотици , извършена с годни технически средства и наличните писмени доказателствени източници- съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. В същото изложение, на л. 2 от мотивите, решаващият съд приема за установено от фактическа страна , че в ЦСМПЯмбол на подс.М. са взети проби от кръв и урина с общ обем съответно от около 8 мл. и от около 10 мл., които са били предмет на обследване от вещите лица, изготвили заключението по назначената в хода на ДП токсикохимична експертиза № *-*** от **.**.****г. /л.32-л.34,ДП/ и експертите К., която е магистър- химик и Д-р С., която е съдебен токсиколог, са стигнали до заключението за присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите - метамфетамин и амфетамин в урината на подс.М. с давност от около 72 часа . В същото заключение вещите лица обясняват отрицателния резултат за наркотици в кръвната проба с период на прием над 24 до 36 часа.

На л.2 до л. 4 от мотивите решаващият съд прави подробен анализ на назначената в хода на съдебното следствие и изготвена Комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза/КСМХЕ/ по писмени данни /л.58-л.62,НОХД/, изготвена от съдебния лекар Д-л С. и гл. асистент Е. Г., която има докторска степен по химия и е ръководител на химическата лаборатория към ХФ на ТРУ0- Стара Загора. Вещите лица, изготвили заключението по КСМХЕ, са категорични, че приема на посочените от подс.М. лекарства- медикаменти и хранителни добавки не може да доведе до отчитане на наркотични вещества в урината на подсъдимия, т. к. тези медикаменти не съдържат наркотични вещества. на свой ред тази експертиза категорично сочи за наличие на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин в урината на подсъдимия с период на прием не по-дълъг от 72 часа спрямо момента на вземането на биологични проби .

Тази експертиза по идентичен с първоначалната обяснява липсата на отчетени наркотици в кръвта на подсъдимия с прием над 24 до 36 часа- след този времеви интервал в кръвта не се отчита приема на наркотични 5 вещества.

В същото изложение, контролираният съд приема за безспорно ,че техническото средство, с което е проверен подсъдимия от страна на полицаите от ОД на МВР- Ямбол е технически изправно и годно проверено е от компетентната техническа лаборатория на **.**.****г. и е със срок на валидност на проверката до **.**.****г.

В заключение /на л.4 и л.5/, решаващият съд приема и кредитира заключенията на вещите лица, изготвили двете токсикохимични експертизи като излага аргументи, че те са еднопосочни и в кореспонденция с писмените доказателствени източници, приложени по делото и не оспорени от страните от една страна, а от друга - кореспондират със свидетелските показания на полицаите Г. и К. и отчасти с обясненията на подсъдимия. В резултат на изложеното решаващият съд извежда фактически извод за осъществено от страна на подсъдимия престъпно деяние както от обектива, така и от субективна страна като приема за доказано по несъмнен начин от фактическа страна, че на инкриминираната дата подс. М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /л. 5 от мотивите/. Изложеното погоре е в пълно противоречие с вписаното по- долу в мотивите / последен абзац на л. 5/, че независимо за установеното по категоричен начин от фактическа страна управление на МПС след употребата на наркотични вещества от страна на подс.М., то решаващият съд не го признава за виновен, а възприема аргументите на защитата, че М. не е извършил престъплението. Това изречение сочи на вътрешно противоречие в мотивите към оспорената оправдателна присъда от една страна , а от друга е налице безспорно противоречие между диспозитива на присъдата и приетото за несъмнено и категорично установено от фактическа страна.