Решение № 456 от 02.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Велико Търново, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Димо Колев като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500934 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.463 вр. чл.278 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от „АГРАКОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 827206986, със седалище и адрес на управление град Русе, ж.к. Средна кула, ул.

„Басарбовска“ № 11, представлявано от управителя А. П. П., чрез пълномощник – адвокат В.

С., срещу Разпределение на постъпили парични суми по изп. дело № 489/2026г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съдВелико Търново, предявено на страните с Протокол от 07.07.2026г. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение е неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.136 ЗЗД – при неправилно определяне на реда за удовлетворяване на отделните вземания, неизлагане на необходимите фактически и правни съображения относно характера на погасените вземания за такси и разноски в изпълнителното производство и на вземанията на присъединения кредитор Държавата чрез НАП, както липса на правна преценка относно значението на предварително наложения в полза на „АГРАКОМЕРС“ ЕООД обезпечителен запор и произхода на разпределяната сума. Счита, че допуснатите нарушения обуславят незаконосъобразност на извършеното разпределение. Поради това прави искане за неговата отмяна и даване на указания на съдебния изпълнител да извърши същото при спазване на разпоредбите на чл.136 ЗЗД и чл.460 ГПК. Претендират се разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В законоустановения срок длъжникът „ТРАНС ЕР“ ЕООД и присъединените взискатели – Държавата чрез НАП и „АГРОМАКС ПРОПЪРТИ“ ЕООД, не са взели становище по подадената жалба.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на същата и наведените в нея 1 оплаквания.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в изпълнителното дело, относими към жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.462 ал.2 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие по смисъла на горепосочената разпоредба, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане.

От материалите по изпълнително дело № 489/2026г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново, се установява следното:

Изпълнително дело № 489/2026г. по описа са ЧСИ Силвия Косева е образувано по молба на „АГРАКОМЕРС“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 12.05.2026г., издаден в полза на дружеството по т.д. № 166/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, срещу „ТРАНС ЕР“ ЕООД за сумата от 48 600 лв., представляваща авансово платена цена по неосъществена доставка на 25 т наливно нерафинирано олио, ведно със законната лихва върху главницата. Към посоченото изпълнително дело е присъединено изп.дело № 8012/2024г. по описа на същия съдебен изпълнител със същите страни, образувано по-рано въз основа на обезпечителна заповед от 26.11.2024г., издадена по т.д. № 146/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в полза на „АГРАКОМЕРС“ ЕООД срещу „ТРАНС ЕР“ ЕООД, съгласно определение, постановено в производство по чл.390 ГПК, за допускане на обезпечение на бъдещи искове чрез налагане не обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на второто дружество в посочените търговски банки в страната до размера на сумата от 48 600 лв. – вземането, предмет на предявените по т.д. № 166/2024г. искови претенции.

В хода на принудителното изпълнение бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като на банката е указано, че изп.дело № 8012/2024г. е присъединено към изп.дело № 489/2026г. и на съдебния изпълнител следва да се преведе сумата, която държи въз основа на обезпечителния запор. На 28.05.2026г. от третото задължено лице по делото постъпила сума в размер на 24 848.79 евро /с левова равностойност 48 600 лв./.

Междувременно, на основание чл.458 ГПК, в изпълнителното производство е присъединена Държавата чрез НАП за публични вземания от длъжника, описани в издадено удостоверение с вх. № 31503/24.06.2026г., в общ размер от 232 673.08 евро.

На 07.07.2026г. е изготвено разпределение на посочената сума. Видно от Протокола за извършено разпределение, в първи ред вземания с право на предпочтително удовлетворение по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД са посочени вземания за разноски по ТТРЗЧСИ – в общ размер от 3 287.18 евро, представляващи такси по изп.дело № 8012/2024г. и изп.дело № 489/2026г. в полза на ЧСИ и в полза на първоначалния взискател. Във втори ред вземания с право на предпочтително удовлетворение по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД са посочени публични вземания на Държавата, съгласно удостоверение от НАП с вх. № 31503/24.06.2026г. и подробно описани в същото, в размер на 20 896.93 лв. Посочено е, че освен изброените привилегировани вземания, по делото няма други вземания с привилегия, като след частичното погасяване на вземането на Държавата не е останала сума за разпределяне, като вземанията на останалите взискатели остават несъбрани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. При разпределението 2 съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл.136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/. Когато няколко вземания се ползват с еднакъв ред на предпочтително удовлетворение и наличната за този ред сума е недостатъчна за пълното им погасяване, те се удовлетворяват съразмерно.

Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк.д.

№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при проверката на законосъобразността на разпределението съдът по правило е ограничен от оплакванията в жалбата и може да го отмени само доколкото това е необходимо за уважаването й. Когато установи незаконосъобразност на обжалваното разпределение и го отмени, окръжният съд разрешава спора по същество и сам извършва разпределението. При липса на достатъчно конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че атакуваното разпределение на парична сума от реализирания запор на банкова сметка на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е конкретизирано в достатъчна степен. Видно от акта на съдебния изпълнител от 07.07.2026г., с който е извършено разпределение на постъпилата по делото сума, в първи ред вземания, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД са посочени разноски по принудителното изпълнение, които не са конкретизирани по пера, не е посочено на какво основание са дължими, т.е. какъв е техния произход, действието, за което са начислени и правното основание, поради което не би могло да се извърши преценка досежно правилността на разпределението им. Съдържащото се в протокола за разпределение описание чрез посочване на конкретни точки от ТТР към ЗЧСИ не дава яснота кои от начислените такси и разноски се ползват с привилегията на т.1 на чл.136 ал.1 ЗЗД, доколкото не всички такси се ползват със същата, а само тези, които са необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят /арг. от т.6 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно решение, в този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи /те се включват в разпределението на постъпленията от тях/, а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, т.е. преценката следва да е конкретна относно способа, от който са реализирани събраните суми.

Освен това, със сметката за разпределение съдебният изпълнител не само отрежда съответната част от събраната при изпълнението сума за удовлетворяване вземанията на различните класове кредитори, съобразно поредността по чл.136 ЗЗД при недостатъчност на удовлетворяване на всички, но и определя степента на тяхното удовлетворяване.

В настоящия случай, поради изложените съображения, не може да се направи преценка относно точната сума на разноските, ползващи се с привилегия по т.1 на чл.136 ал.1 от ЗЗД.

Предвид изложеното, в случая е налице неяснота на изявената воля в извършеното разпределение по чл.460 ГПК, тъй като липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания за разноски, което възпрепятства индивидуализацията им. Волята на съдебния изпълнител не може да бъде изяснена и от представените от него мотиви, както и от доказателствата по делото, което води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение, тъй като при преценка на неговата законосъобразност не може да се изхожда от предположения, а от установени факти. Ето защо в настоящата хипотеза порокът на разпределението е непоправим, което задължава съда да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

3

Съдът намира за нужно да отбележи, че обезпечителният запор не създава привилегия за кредитора, по чието искане е наложен същия, при извършване на разпределението от съдебния изпълнител. Той се удовлетворява наравно с останалите обикновени кредитори.

Разпоредбите на чл.136 от ЗЗД не могат да се тълкуват разширително. Наложеният запор по инициатива на кредитор няма характеристиката на залог или ипотека и не дава предимство пред останалите кредитори.

С оглед изложените по-горе съображения относно констатирания порок на обжалваното разпределение, съдът намира, че същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение с конкретизиране на сумите за разноски по изпълнението по пера, произход и основание и при спазване на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД.

В настоящото производство разноски не се дължат, доколкото същото има за предмет законосъобразността на акт на съдебния изпълнител, съответно не намират приложение правилата за отговорността за разноски в съдебното производство, регламентирани в разпоредбата на чл.78 ГПК. Поради това направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпределение на постъпили суми, предявено на страните с Протокол от 07.07.2026г., по изп. дело № 489/2026г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново, за изготвяне на ново разпределение съобразно дадените в съобразителната част на настоящото решение указания.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл.463 ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Велико Търново.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4