Решение № 736 от 25.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. С., 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530103573 по описа за 2024 година

Предявени са регресни искове с правно основание чл. 16 ЗПФКПП.

Ищецът М. твърди в поправената си искова молба, че с присъда № - г. по нохд № - на С. окръжен съд, ответниците -, - и - били признати за виновни в престъпление по чл. - НК, което било извършено на - г. в -, -, с пострадало лице -. Присъдата била влязла в сила на - г. С приемането на ЗПФКПП била регламентирана възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон, подпомагане можели да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия текст било посочено, че когато пострадалият бил починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминавали върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирал във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП) можели да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; -; умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в 1 изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. На основание чл. 20, ал. 1 ЗПФКПП, за осъществяване и координиране на дейностите по закона към -, бил създаден НСПКПП. През 2023 г. в НСПКПП постъпила молба с вх. № 9800-43/30.10.2023 г. от -, -, -, в качеството й на законен представител на -, - и -, чрез -, като наследници на починалия вследствие на престъпление -, с искане да им бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. Във връзка с молба с вх. № 98-00-43/- г. от -, - и -, представляван чрез законния си представител -, на проведено заседание на 30.05.2024 г., НСПКПП приел решение № 26/2024 г., с което на основание чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1, т. 4 ЗПФКПП, разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на 2 799 лева на -, 10 000 лева на - и 10 000 лева на -. На - г. ищцовото м. изплатило на молителката - сума в размер на 10 000 лева, която била предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от бюджетно платежно нареждане № -/- г. На - г. ищцовото м. изплатило на молителя - сума в размер на 10000 лева, която била предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от бюджетно платежно нареждане № -/- г., а на - г. - изплатило и на молителя сума в размер на 2 799 лева, която била предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от бюджетно платежно нареждане № -/- г. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието, незабавно след изплащане на финансовата компенсация, предявявал регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници, за възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната правна норма била уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления било предмет на производство, което било развито в специален закон - ЗПФКПП.

Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления, била изцяло в правомощията на Н. за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия били уредени в Глава V от закона, и който се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби за 2 това. В негова компетентност било да извърши проверка на данните, които били предоставени от молителите, налице ли били предпоставките на закона, за да бъдела уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация, и законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен контрол. За да се породяло правото на МП на този регресен иск следвало да бъдат налице следните предпоставки - влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, ал. 2, т. 1 - 4 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Н. за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 ЗПФКПП), както и доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. В процесната хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия състав, предвид което моли съда да приеме, че министърът на правосъдието бил активно легитимиран да предяви настоящия иск. Искането по същество е да се осъдят ответниците -нчев, - и -, да заплатят солидарно на ищцовото м. сумата от общо 22 799 лева за заплатени финансови компенсации по ЗПФКПП на -, - и - - наследници на починалия от престъпление -, и законната лихва върху тази сума от изплащането на обезщетението на - г. до изплащането й. Претендира разноски.

Ответниците -, - и -, редовно призовани, не са подали писмен отговор, като едва в съдебно заседание ответниците - и -, чрез назначеният им от съда процесуален представител по чл. 21, т. 2, във вр. с чл. 23, алл. 2-3 ЗПП, оспорват предявения иск по основание и размер, който молят съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно от същите ответници и процесуалния им представител в съдебно заседание и в хода на делото по същество, а ответникът -, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

С влязлата в сила на - г. присъда № - г. по нохд № - по описа за - г. на С. окръжен съд, потвърдена с решение № - г. по внохд № - по описа за - г. на Б.

3 апелативен съд, потвърдено с решение № - г. по н.д. № - по описа за - г. на ВКС всеки от ответниците е признат за виновен в това, че на - г., в -, -, в съизвършителство с останалите, а за ответника -, макар и непълнолетен, могъл да разбила свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, - -, поради което и на основание чл. -, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл.

54 НК, а за ответника - и във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, на всеки от ответниците - и - е наложено наказание -, при съответно приспадане на посоченото в присъдата време, през което всеки от ответниците е бил задържан (л. 6).

Тази влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на съда и страните по делото относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на ответниците за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК).

Поради това са неоснователни възраженията на ответника - в съдебно заседание по настоящото дело, че не бил извършил това престъпление (ТР 421984-ОСНК, т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 14001956-I г.о. и Р 2293-1976-I г.о.).

Това съизвършено от ответниците - е сред посочените в чл. 3, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗПФКПП престъпления, за които лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 от с.з. могат да получат финансова компенсация, когато са претърпели вреди от тях (чл. 3, ал.

3, т. 1, пр. 2 ЗПФКПП). Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗПФКПП, когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство (чл. 3, ал. 2 ЗПФКПП).

В случая финансова компенсация могат да получат наследниците на - от ответниците - - или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство, ако са претърпели имуществени вреди от престъплението (чл. 3, ал. 2 ЗПФКПП).

От представеното с исковата молба и неоспорено от ответниците решение № - г. на Н. по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е видно, че - на - - - - и -, и - -, чрез - -, които са негови наследници по закон - (-), са подали на - г. молба до НСПКПП за получаване на финансова компенсация, без да посочат в същата имуществените вреди по чл. 14, ал. 1 ЗПФКПП, за които претендират такава, което е видно от т. 4 на 4 същото решение (л. 27).

Възражението на процесуалния представител на ответниците - и - в съдебно заседание обаче, че тази молба не била подадена в срока по чл. 18, ал.

3 ЗПФКПП, е преклудирано с изтичането на срока отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който и тези ответници не са подали отговор и не са направили с него такова възражение (чл. 133 ГПК). По силата на изричната разпоредба на чл.

133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, какъвто е и случая (т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК). При него това общо правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор, се отнася и за това възражение на процесуалния представител на тези двама ответници в първото по делото заседание, което е преклузирано с изтичане на срока за отговор, с който не е направено, защото този факт е станал известен на ответниците още с получаване на съобщението за отговор с преписа от исковата молба с приложенията към нея, едно от които приложения е именно това решение № - г. на Н. по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, в което е вписано, че молбата на тези -, наследници на - от ответниците - -, е подадена на - г., а присъдата, препис от която също ответниицте са получили със съобщението за отговор, е влязла в сила на - г., което е вписано в този получен от тях препис (л. 56-59). В полученото от ответниците съобщение за отговор е вписана и възможността да ползват правна помощ, ако имат необходимост и право на това, от което свое право те са се възползвали, но след изтичане на срока за отговор, като по свое желание са подали молби за правна помощ след получаване на призовките за първото по делото заседание (л. 56-58 и 65-73). При това положение, с изтичане на срока за отговор, това възражение на процесуалният представител на тези двама ответници е преклудирано и не може поради това да бъде разгледано по същество (в този смисъл и т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК, Р 12---I г.о., Р 228-2010-II т.о., Р 67-2010-I т.о., Р 259-2012-I г.о., Р 95-2021- г.о.). За пълнота обаче следва да се отбележи, че когато молбата не е подадена в срока по чл. 18, ал. 3 ЗПФКПП, нормата на ал. 6 на чл. 18 ЗПФКПП, предвижда възможност за лицата по чл. 3, ал. 2 да представят писмена декларация за причините за неспазването му, като Н. допуска или отказва разглеждането й, за което се мотивира (чл. 18, ал. 6 ЗПФКПП). А след като е така и в случая Н. е 5 постановил горепосоченото си решение по тази молба, то очевидно е допуснал разглеждането й в тази хипотеза на чл. 18, ал. 6 ЗПФКПП.

С точки от първа до трета на горепосоченото си решение № - г., Н. е разрешил, на основание чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1 , чл. 13, ал. 2 и чл.

14, ал. 1, т. 4 ЗПФКПП, предоставянето на финансова помощ, съответно в размер на 2799 лева на - -, за пропуснати от същото средства за издръжка, от момента на извършване на престъплението до навършване на -, в размер на 10000 лева на - -, също за пропуснати от същото средства за издръжка, от момента на извършване на престъплението до навършване на -, и в размер на 10000 лева на - -, също за пропуснати от същото средства за издръжка, от момента на извършване на престъплението до навършване на - (л. 27). С решението е постановено още, отпуснатите средства да бъдат преведени след представяне на лични банкови сметки с титуляри тези - (чл. 22, ал. 3 ППЗПФКПП).