Определение № 305 от 08.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Шумен, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20243600500171 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по две въззивни частни жалби, депозирани от К. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. И. И. от АК – Варна.

І. Първата от жалбите е с вх. № 1956/13.03.2024 г. и е срещу определение № 186/28.02.2024 г. по гр.д. № 20233620101139 по описа на РС – Нови пазар, с което, на основание чл.248 от ГПК К. Б. К. е осъден да заплати на К. Л. А. направените по делото разноски в размер на 400 лева, като е отхвърлено искането за разликата до 1 300 лева.

Жалбоподателят счита определението за неоснователно и незаконосъобразно. Излага, че разноските са присъдени за процесуално представителство по делото, като такова не е било осъществено, доколкото производството е било прекратено по незнайни причини преди първото по делото заседание, по подадена молба от друго лице по друго гражданско дело. Твърди, че не е депозирал молба за оттегляне на иска, поради което няма вина за прекратяване на производството по делото и не носи отговорност за разноски по него.

Отделно от това, оспорва и размера на присъдените разноски, които не са съобразени със задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г.. Предвид горното, моли въззивният съд да отмени обжалваното определение изцяло.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемият К. Л. А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Т. Д. от ШАК е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Излага, че разноските са присъдени на основание чл.78, ал.4 от ГПК - при прекратяване на производството. Делото е било прекратено и правилно съдът е приел, че ответникът има право на разноски. За 1 неоснователно намира възражението, че ищецът нямал вина за прекратяване на производството, тъй като такава вина нямал и ответника, но наличието или липсата на такава е ирелевантна за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. Също така намира за неоснователно и възражението, че съдът не се е съобразил с Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., тъй като същият изрично е приложил това решение и е редуцирал размера на реално заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 300 лева на 400 лева независимо, че то е било определено в минималния му размер по Наредбата.

ІІ. Втората от жалбите е с вх. № 2242/27.03.2024 г. и е срещу определение № 233/12.03.2024 г. по гр.д. № 20233620101139 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено искането на К. Б. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 42/12.01.2024 г. по същото дело, като вместо посоченото в него, че се прекратява производството по гр.д. № 1139/2023 г. да се посочи, че се прекратява гр.д. № 1139/2022 г. по описа на НПРС.

Жалбоподателят намира определението за неоснователно и незаконосъобразно. Сочи, че в същото правилно е било отразено, че по процесното дело е била приложена молба на страната по гр.д. № 1139/2022 г. Л.И.Л. от гр. Нови пазар с вх. № 259/12.01.2024 г., за оттегляне на иска поради постигната извънсъдебна спогодба и въз основа на нея е прекратено производството по гр.д. № 1139/2023 г., като по този начин съдът е признал, че е налице грешка, извършена от съдебното деловодство на съда, но не може да се съгласи, че с бездействието си адвокатът е санирал така постановения съдебен акт за прекратяване на производството, след като не го е обжалвал. Излага, че в самото определение за прекратяване не е записано, че молбата е подадена от лицето Л.Л. както и не е приложена самата молба. Поради горното, моли съда да отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 42/12.01.2024 г., като вместо посоченото в него, че се прекратява гр.д. № 1139/2023 г. да се посочи, че се прекратява гр. д. № 1139/2022 г. на НПРС.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемият К. Л. А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Т. Д. от ШАК е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата, по съображения, че в постановеното определение не е била допусната ОФГ. В определението ясно било посочено, че се прекратява гр.д. № 1139/2023 г. по описа на НПРС и след като е получил съобщението за прекратяване на делото процесуалният представител е следвало да се убеди, че доверителят му е депозирал молба за оттегляне на иска и в срока за обжалване да поиска отмяната му, още повече, че същият е имал разрешен електронен достъп до материалите по делото.

Въззивните части жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

След преценка на оплакванията в частните жалби, мотивите на обжалваните актове и доказателствата по делото, въззивният съд намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. Б.

2

К. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. И. от ВАК срещу К. Л. А. с ЕГН **********, имаща за предмет иск с правно основание основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с цена 10 000 лева. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по иска, действащ чрез пълномощника си адв. Т. Д. от ШАК е депозирал отговор на исковата молба, към който е бил приложен договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, с посочено като договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева. С определение № 783/11.12.2023 г. производството по делото е било насрочено в о.с.з. на 05.02.2024 г., от 9.30 часа. На 12.01.2024 г. пред НПРС е била депозирана молба от Л.И.Л. с ЕГН **********, от гр. Нови пазар по гр. д. № 1139/2022г. по описа на съда, с която молителят е заявил, че страните по това дело са уредили извънсъдебно отношенията си и моли съда да прекрати производството по делото, за което прилага като доказателство извлечение от банковата си сметка, за изпълнение задълженията на ответната страна. Така депозираната молба, по погрешка е била докладвана не по гр.д. № 1139/2022 г. по описа на НПРС, а по процесното гр.д. № 1139/2023 г. по описа на НПРС, като въз основа на нея докладчикът по това дело е постановил определение № 42/12.01.2024 г., с което е прекратил производството по него. Определението не е било обжалвано в законоустановения срок, поради което е влязло в сила. След изтичане срока за обжалване съдът е постановил и определение № 187/28.02.2024 г., с което, на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил изцяло заповед за изпълнение № 484/04.10.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 926/2023 г. по описа на НПРС. Междувременно, с молба вх. № 472/22.01.2024 г. ответникът по гр.д. № 1139/2023 г. на НПРС, действащ чрез пълномощника си е депозирал молба с правно основание чл.248 от ГПК, в която е изложил, че на този етап от производството не е налице спогодба между страните, поради което и предвид прекратяване на същото има право на разноски по чл.78, ал.4 от ГПК, с оглед на което е поискал съда да допълни прекратителното си определението в частта за разноските, като на ответника бъдат присъдени такива в размер на 1 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В предоставения й срок за отговор насрещната страна е възразила срещу присъждането на разноски, тъй като по делото не е проведено нито едно съдебно заседание, като алтернативно е предявила и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. С определение № 186/28.02.2024 г. първоинстанционният съд е приел молбата за допълване на определението за прекратяване на производството в частта му за разноските за основателна, предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 400 лева, като е отхвърлил искането за горницата до претендираните 1300 лева. За да присъди по - нисък размер на разноските от минималния такъв, предвиден по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът се е позовал на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г.. С молба вх. № 1458/28.02.2024 г. ищецът по гр.д. № 1139/2023 г. по описа на НПРС е отправил искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 42/12.01.2024 г., с което е прекратено производството по делото, като вместо, че се прекратява производството по гр.д. № 1139/2023 г. да се чете, че се прекратява производството по гр.д. №1139/2022 г. по описа на НПРС. В предоставения й срок за 3 отговор, насрещната страна е изложила становище за неоснователност на молбата по чл.247 от ГПК, тъй като неправилно възприетата от съда молба за оттегляне на иска и погрешната му преценка, че същата касае настоящото дело не можело да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК. В определението ясно е било посочено, че се прекратява производството по гр. д. № 1139/2023 г. и след като страната не го е обжалвала в срок, същото е влязло в законна сила. С определение № 233/12.03.2024 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането за поправка на ОФГ в определение № 42/12.01.2024г., като неоснователно. За да го отхвърли, е приел, че в случая не е налице допусната ОФГ в определението, а грешка от друго естество. На съда по погрешка е била докладвана молба за прекратяване на производството, но не и това, че тя произлизала от лице, различно от страните по настоящото дело и така се е стигнало да постановяване на определение № 42/12.01.2024г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1139/2023г. по описа на НПРС. Посочил е, че независимо, че е налице грешка на деловодството на съда, относно погрешно регистриране на молбата с вх. № 259/12.01.2024 г. на Л.И.Л. от гр. Нови пазар вместо по гр.д. № 1139/2022 г. по гр.д. № 1139/2023 г., то съдът е постановил съдебния си акт именно по гр.д. № 1139/2023 г. и не е налице твърдяната ОФГ. Така допуснатата, както от деловодството, така и от съда, чрез несъобразяване на страните по делото грешка, впоследствие е била санирана от проявеното бездействие на пълномощника на ищеца, който е получил препис от определението на съда и не го е обжалвал в законния срок.

Въз основа на изложеното съдът достига до следните изводи от правна страна:

І. По първата от жалбите.

Съгласно постановките на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и останалата практика на ВКС, в чл.248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските.

Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл.246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната, не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК. Втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато, при валидно направено искане за присъждане на разноски, съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията й за действително направените разноски. При тази хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на вече присъденото, като списъка с разноски по чл.80 от ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските и то независимо, че страната е направила 4 само един разход по делото. Липсата на списък на разноски води до процесуална недопустимост на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Липсата на този списък, обаче, не води до процесуална недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл.80 от ГПК е императивна и ограничителна, същата визира единствено и само искането за изменение на решението в частта за разноските, поради което и не може да се тълкува разширително. Ето защо, списък с разноските не е условие за допустимост на молбата по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските.