Решение № 1956 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1956 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100101336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от ГПК.

Образувано по предявени от Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу „СИС КРЕДИТ“ АД колективни искове с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. с чл.

186, ал. 3, вр.ал.1 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП, вр.чл.379 от ГПК, с които се иска да бъде постановено решение, с което:

1. Да бъде прогласена нищожността на чл. 5 и чл. 6 от договор за потребителски кредит на „СИС КРЕДИТ“ АД, съдържащи се във вече сключените договори и в договорите, които се предлагат на потребители от ответника;

2. Да се постанови забрана за прилагането на неравноправните клаузи на чл. 5 и 6 от Договора за потребителски кредит на „СИС КРЕДИТ” АД;

3. Да бъде разпоредено ответникът да отстрани неравноправните клаузи на чл. 5 и 6 от Договора за потребителски кредит на „СИС КРЕДИТ” АД;

4. Да бъде задължен ответникът „СИС КРЕДИТ” АД да огласи по подходящ начин и за негова сметка съдебното решение или част от него.

Излагат се доводи, че с писмо с изх. № Ц-03-9255/04.11.2024 год., КЗП, на основание чл. 148 от ЗЗП, е препоръчала на ответника да отстрани процесните неравноправни клаузи.

С писмо № Ц-03- 9255/20.11.2024 год. ответното дружество е представило коригиран от неравноправни клаузи договор за потребителски кредит. С решение, документирано в т.29 от Протокол № 47/20.12.2024год., КЗП е приела направените от ответника промени, но допълнително е констатирала, че клаузата на чл. 6, във вр. в чл. 5 от договора за потребителски кредит, продължава да бъде неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1, вр. с чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и 1 потребителя. Застъпва се становище и за противоречие на процесната клауза с разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД.

Твърди се, че с писмо изх. № Ц-03-9255/20.12.2024 год. КЗП е препоръчала на ответника да отстрани посочените неравноправни клаузи, в отговор на което, с писмо вх. № Ц-03- 9255/13.01.2025 год., дружеството е предложило коригиран текст. Съдържанието на клаузата на чл.5 и чл.6 от договора за потребителски кредит е:

Чл.5- „В случай, че Потребителят не изплати три или повече вноски на уговорената дата съгласно договора, Кредиторът има всички права съгласно чл. 6 от настоящия договор, както и всички други права, предвидени в действащото законодателство“:

Чл. 6. „Ако настъпи някой от Случаите на неизпълнение, посочени в чл. 5 от настоящия договор, кредиторът може да счете кредита за предсрочно изискуем“.

С решение, документирано в т.16 от Протокол №8/30.01.2025год., Комисията е приела, че клаузата продължава да бъде неравноправна и следва да бъде заведен колективен иск срещу „СИС КРЕДИТ” АД, за което дружеството е уведомено с писмо изх. № Ц-039255/31.01.2025 год.

Съобразно изложеното

Претендира разноски. е заявено становище за основателност на исковете.

Ответникът-„Сис кредит“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че изцяло се е съобразил с препоръките на ищеца за отстраняване на неравноправните клаузи от договора, дадени с писмо от 04.11.2024 год. Оспорва твърдението редакцията на чл. 5 и чл. 6 от процесния договор да представлява неравноправна клауза по смисъла ЗЗП. Сочи, че чл. 5 и чл. 6 от договора за потребителски кредит на ответника са били изследвани и при предходни проверки на КЗП, като редакцията им е била възприета изцяло и потвърдена от Комисията.

Клаузите на чл. 5 и чл.6 от договора не са неравноправни, доколкото същите не са във вреда на потребителя, отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника-потребител. При преценка за неравноправни клаузи съдът дължи проверка дали възможността на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, прецени дали посоченото договорно неизпълнение е достатъчно тежко, с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали клаузата за предсрочна изискуемост дерогира приложимите в тази област правни норми. Приложима е правната норма на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, съобразено с правилото за предоставяне на подходящ срок за изпълнение, като текстът на чл. 6 предвижда едномесечен срок за заплащане на главницата по кредита, което от своя страна е съобразено със задължителната практика на ВКС. На последно място съдът дължи и преценка дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, по отношение на който се прилага клауза за предсрочна изискуемост, да преустанови действието на тази клауза, като българското законодателство 2 предоставя на кредитополучателя възможност да подаде възражение при издадена срещу него заповед за изпълнение или да оспори съществуването на вземането на кредитора чрез отрицателен установителен иск.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Претендира разноски.

Проведено е открито съдебно заседание по чл. 382, ал. 1 ГПК. Определен е кръгът на увредените лица-всички физически лица, сключили договор за потребителски кредит с ответника, както и тези които биха сключили договор. За пълнота съдът намира, че с оглед изисканата от ищеца информация за сключени потребителски договори се имат предвид сключени с ответника след 01,01,2024год. / писмо изх.№Ц-03-9255/16,09,2024год./;

Определен е и начина за разгласяване на предявяването на исковете. Представени са доказателства за разгласяването по определения начин. В производството не са конституирани заинтересовани лица;

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 165, ал. 3, т. 3, вр. чл. 186, ал.3, вр.ал. 2, т. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. 379 от ГПК.

Исковете са предявени от легитимирано лице, съгласно нормата на чл. 165, ал. 3, т. 3 от ЗЗП.

Предмет на спора е действителността на клаузата на чл.5 и чл.6 от договор за кредит, със съдържание след последното предложено изменение от страна на търговеца, а именно:

Чл.5 В случай, че Потребителят не изплати три или повече вноски на уговорената дата съгласно договора, Кредиторът има всички права съгласно чл. 6 от настоящия договор, както и всички други права, предвидени в действащото законодателство:

Чл. 6. Ако настъпи някой от Случаите на неизпълнение, посочени в чл. 5 от настоящия договор, кредиторът може да счете кредита за предсрочно изискуем.

В този смисъл съдът съобрази, че с т.29 по протокол №47/20,12,2024год. КЗП е приела предложените редакции от ответника, и е изпратила уведомление за отстраняване на неравноправна клауза по чл.6 от договора, в резултат на което е предложена редакция на чл.5 и чл.6 от договора с посоченото по-горе съдържание/стр.46 от делото/;

За преценка наличието на правен интерес от иска е съобразено тълкуването дадено с решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о. на ВКС., решение № 60071 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1453/2020 г., I т. о., решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., решение № 110 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 827/2016 г., II т. о. и др. С цитираната съдебна практика е прието, че допустимостта на иска за защита на колективни интереси по чл. 379 и сл. ГПК, вр. чл. 186 ЗЗП не зависи от 3 обстоятелството, дали нарушението е било преустановено от ответника и кога, с оглед преценката за наличие на правен интерес от постановяване на решение по чл. 386 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че са отправени препоръки до ответното дружества, да установи съдържанието на оспорените клаузи чл.5 и чл.6 от Договора за потребителски кредит, неравноправеност клаузите на чл.5 и чл.6 от договора, поради което са в нарушение на колективните интереси на потребителите.

По делото не е спорно, че с писмо изх. №Ц-03-9255/04,11,2024год. КЗП е отправила препоръка до ответника да отстрани неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит и ОУ към тях.

„Сис кредит“АД е представил проект на договора за кредит и общите условия към него, в които оспорените клаузи и чл. 5 са коригирани, за което ищецът е уведомен с писмо вх.№ 9255/20,11,2024год.

С доклад по т.29 от протокол №47/20,12,2024год. КЗК е взела решение да се отправи нова препоръка до ответника поради допълнително установена неравноправна клауза на чл.6 от договора. По отношение на останалата част от редакцията на клаузите е прието да се уведоми ответника, че КЗП приема предложените редакции;

С писмо вх.№ Ц-03-9255/13,01,2025год. „Сис кредит“ АД е уведомил КЗП, че се съобрзява изцяло с направените препоръки, като посочените неравноправни клаузи са отстранени и/или редактирани. Приложен е проект на договор за кредит, в който клаузата на чл.5 и чл.6 от договора имат следното съдържание:

Чл.5 В случай, че Потребителят не изплати три или повече вноски на уговорената дата съгласно договора, Кредиторът има всички права съгласно чл. 6 от настоящия договор, както и всички други права, предвидени в действащото законодателство:

Чл. 6. Ако настъпи някой от Случаите на неизпълнение, посочени в чл. 5 от настоящия договор, кредиторът може да счете кредита за предсрочно изискуем.

Установява се от извлечение от протокол № 08/30.01.2025 г., т.16, че КЗП е взела решение за наличие на неравноправни клаузи в „Договор за потребителски кредит“ и за завеждане на колективен иск по чл.186, ал.3, вр.ал.2, т.1 и чл.148, ал.1, т.4 от ЗЗП;

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.

(2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на търговеца и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално договаряне с 4 потребителя.

В конкретната хипотеза доводите на ищеца за неравноправност на клаузите не са свързани с принципната невъзможност за обявяване на предсрочна изискуемост, а с условията за това и липсата на уведомяване на длъжника. Ищецът сочи, че клаузата следва да има съдържание за необходимо уведомяване на потребителя, предоставяне на срок за изпълнение, след което да има възможност договорът да бъде развален и кредита обявен за предсрочно изискуем.

За преценка неравноправност на клаузите, съдът съобрази разясненията съобразно т.

66 от решение на СЕС от 26.01.2017 г., по дело C-421/14, Banco Primus, в което се приема, че за да се определи дали договорна клауза за предсрочна изискуемост създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, националната юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко, с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира общите правни норми, които се прилагат в областта в отсъствието на специални договорни разпоредби, и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.