Определение № 669 от 13.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Търговско дело № 20241200900222 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН **********, против „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК 831919536 и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940.

Навежда се в молбата, че срещу ищците се води изп. д. № 541/2024 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.

Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, въз основа на издаден изп. лист от Районен съд Санданси от дата 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г.. Твърди се, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Уникредит булбанк“ ЕАД, като през 2011 г. е било образувано със същият изпълнителен лист изпълнително дело № 536/ 2011 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ, но същото е било прекратено по искане на взискателя.

Твърди се, че "УНИ КРЕДИТ БУДБАНК" АД, ЕИК 203670940 е цедирало на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, с договор за цесия, сключен на 15.10.2018 г. вземането по изпълнителния лист.

Твърди се, че ищците разбрали за тази цесия на 16.10.2024 г., когато е било връчено запорно съобщение с изх. № 146/ 09.10.2024 г.. по изп. д. № 541/2024 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.

Поддържа се, че въпросния договор за цесия противоречи на 1 разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД и не е връчен по надлежния ред на ищцитедлъжници.

Твърди се, че последните изпълнителни действия по изпълнително дело № 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., които взискателя е извършил за реалното събиране на вземането си са от 13.06.2017 г., като се прави довод, че са минали повече от седем години и са налице са условията за перемция на задължението. Твърди се, че последващи, прекъсващи давноста действия, не са предприемани, поради което и към дата 13.06.2022 г. задължението е било погасено по давност.

Твърди се, че ищците не дължат сумите по изпълнителния лист, тъй като са погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл. 116. ал. 3 ЗЗД давността се прекъсна с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от ТР № 2.2013 г. от 26.06.2015 г, на OCI ГК на ВКС. т. 10, се приело, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат на ответника „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК 831919536, за следните суми: - обшо сумата от 54 474,21 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на Районен съд Сандански, както след за: сумата от 23736.45 ЕВРО или тяхната левова равностойност в размер на 46 424.46лв. представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по договор за банков кредит; - сумата от 2960.87 евро или тяхната левова равностойност в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата от 23.73 евро или тяхната левова равностойност в размер па 46.41 лв, представляваща дължима такса и сумата от 2212.38 л в . представляваща разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на PC Сандански.

При евентуалност, ако се приеме че е налице валидна цесия на вземането, се прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат на ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, за следните суми: - обшо сумата от 54 474 ,21 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на Районен съд Сандански, както след за: - сумата от 23736.45 ЕВРО или тяхната левова равностойност в размер на 46 424.46лв. представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по договор за банков кредит; сумата от 2960.87 евро или тяхната левова равностойност в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата от 23.73 евро или тяхната 2 левова равностойност в размер па 46.41 лв, представляваща дължима такса и сумата от 2212.38 лв. представляваща разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на PC Сандански.

Претендира сторените по делото разноски.

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по главния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право да се признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по евентуалния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право да се признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени доказателства – изпълнителен лист, ПДИ, уведомление, посочва документите, намиращи се в кориците на изп. дело № 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., per.

№ 795, с район на действие – Окръжен съд – Благоевград и изп. дело № 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, с район на действие – Окръжен съд – Благоевград. Така направеното доказателствено искане, с посочените писмени доказателства, ищеца посочва конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, поради което това процесуално действие е редовно, а по съществото си искането е допустимо, поради което следва да се уважи.

Ответникът „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК 831919536, в срока за отговор на исковата молба, не е подала такъв.

Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който оспорва иска.

Ответникът сочи, че за вземането е било образувано ч.гр.д 883/2011 г. по описа на РС-Сандански на основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на издадените на 29.06.2011 г. изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 536/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.

Твърди се, че по изпълнителното дело са искани и извършвани следните изпълнителни действия: - 31.03.2016 г. - молба за насрочване на опис; 27.03.2017 г.

- наложен запор на трудово възнаграждение; 20.03.2019 г.

- молба за налагане на запор на банкова сметка; 27.09.2019 г .

- молба за налагане на запор на банкова сметка; 07.02.2020 г.

- наложен запор на трудово възнаграждение.

Твърди се от ответника, че делото впоследствие е преобразувано под 3 номер 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.

Прави се довод, че в изпълнение на изискванията на закона на ищеца е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия.

Същото е приложено и към изпълнителното дело.

Сочи се от ответника, че към настоящият отговор на искова молба представя уведомления за извършената цесия от името на цедента и моли съда да връчи същите на насрещните страни, ведно с отговора на исковата молба и приложенията към нея. Позовава се ответника на постановените от ВКС Решение № 3/16.04.14 г. по пид. М1 711/2013 г. на I пи о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по пи д. № 12/09 год. на II пи о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по пид. № 362/2015 г. на ВКС, II пио. и Решение № 123/24.06.2009 г. по пид. № 12/2009 г. на ВКС, II пио., Решение № 3/16.04.2014 г. по пид. № 1711/2013 г. на ВКС, I пио., Решение М 78/09.07.2014 г. по пид. № 2352/2013 г. на ВКС, Iпио. и Решение № 46/25.05.2017г. по пид. М» 572/2016 г. на ВКС, I пио.

Навежда ес от ответника, че изпълнително дело № 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ, е образувано по време на действие на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от TP М 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/ 2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело М 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, ВКС приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният 4 процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т, д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С оглед така даденото разрешение по процесният случай, се прави довод, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.

Навежда се, че предвид, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. и давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е следвало да изтече 26.06.2020 г. Тук обаче следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. 20.05.2020 г. давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на 13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020 г. В този смисъл е и Решение № 158 / 24.04.2023 г. по в.г.д № 20235300500343 Окръжен съд - Пловдив.

Твърди се, че от 2016 г. до 2020 г. редовно са искани и извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Поддържа се, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Позовавайки се на правните разрешения, дадени е ТР№ 2 от 26.06.2015г. по пи д. М 2/2013 г. на ОСГТКна ВКС-пи 10, следва да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

В смисъла на гореизложеното са Решение№42 от 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015 г. IVг.о, ГКна ВКС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС 5 по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на САС по е. гр. д. № 633/2020 г.

Поддържа се, че не е за пренебрегване и фактът, че законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие — постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в Тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът/ взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение № 333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе, Решение Mq 32 от 9.01.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2017г.,Решение № 1034 от 31.07.2017г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г., Решение № 1565 от 7.12.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2461/2017 г., Решение № 514 от 16.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 387/2018 г., Решение № 561 от 3.05.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.