Решение № 1394 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100109003 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от С. К. Б. срещу Столична община искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 28000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод увреждане, настъпило на 06,07,2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06,07,2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 1680,00лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 12,07,2024год. до изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на 06,07,2024г., около 12:30 часа, в гр. София, по десния тротоар на ул. „Фритьоф Нансен“, с посока на движението от бул. „Патриарх Евтимий“ към бул. „България“, до изхода на пешеходния подлез на около един метър от метален стълб за осветление, ищецът стъпва в дупка образувана от разрушен бетонен капак на шахта, пада и получава фрактура на дясна ключица на границата на среден латерален сегмент с дислокация на фрагментите, довело до телесни увреждания. Поддържа, че след инцидента е откаран във ВМА, но му е отказан прием, поради съботния ден, казано му е да се върне в понеделник. Постъпил е на 08,07,2024год., като на 10,07,2024год. е извършена оперативна интервенция. Претърпени са неимуществени вреди подлежащи на обезщетение, както и имуществени вреди –разходи за медицински консумативи.

Твърди се, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на намиращите са на нейна територия общински пътища. Поддържа се, че общината следвало да отговоря за причинените от бездействието на нейните служители вреди.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира 1 разноски.

Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е безспорно установено и не става ясно, къде точно е станала злополуката, и дали действително събитията са се случили на посочената дата. Навежда доводи, че е налице възможност претърпените увреждания да са настъпили при друг механизъм. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е отдал нужното внимание при придвижване. Излага съображения, че не е конкретизирано мястото на злополуката. Счита размера на претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно, с оглед претърпените от ищеца телесни увреждания.

Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е епикриза от ВМА-МБАЛ София, катедра ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия –/л. 10/ за пациент С. К. Б. с поставена окончателна диагноза „фрактура клавикуле декс ст пост рс ом клавикуле декс.“. Въз основа на данни на пациента е посочено, че страданието датира от 06,07,2024год. след падане в шахта, като получил болки в дясната ключица; Налице са данни за проведена оперативна интервенция на 10,07,2024год.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че ищецът е получил следните увреждания:

- фрактура на дясната клавикула (ключица) с характеристики на затворена фрактура в средна трета на ключицата, разместена, с трети фрагмент между основните два. Механизма на фрактурите на ключицата от описания тип са чести при падане от собствен ръст на отведена ръка (безусловен защитен рефлекс при загуба на равновесие и предстоящо падане).

Непосредственият удар може да бъде с обърната нагоре длан, така и в сгъната лакътна става, както и странично в областта на рамото. Ако не настъпят други травматични увреди, ключицата се подлага на силно притискате и огъване (индиректен механизъм), при което се получават характерните за този механизъм фрактури с трети триъгълен фрагмент между двата основни. Посоченият механизъм на увреждането съответства на описания механизъм в исковата молба и би могъл да бъде получен по този начин.

По анамнестични данни в деня на злополуката- 06.07.2024 г. ищецът е бил диагностициран с рентгенова снимка и върнат в къщи с указания да се яви за 4 - дневна хоспитализация на 08.07.2024 г, като му е даден обезболяващ медикамент и поставена ортеза за ключица до постъпването му в болницата. На 08.07.2024 г. ищецът е приет за оперативно лечение във ВМА, където е извършена кръвна репозиция на фрактурата на дясната ключица с поставянето на метален имплант плака с 11винта. След оперативното 2 лечение не са установени усложнения и ищецът е изписан с указания за свалянето на конците, двигателен режим и антикоагулантна терапия за 20 дни.

Болките и страданията които е търпял ищеца до провеждането на оперативното лечение, са били с висока интензивност в началото след злополуката, умерени с интензивност при движение на ръцете до провеждане на операцията. След провеждане на оперативното наместване и стабилно фиксиране с имплант, болките постепенно утихват до края на 3-ия месец. В домашни условия не са били необходими ограничения в активните движения на ръцете, както и провеждането на рехабилитация. Не се очакват болки за в бъдеще освен характерен дискомфорт при промяна на атмосферното налягане. Поставените импланти подлежат на отстраняване до една година от поставянето, което предполага хоспитализация за два дни и липса на възстановителен период; Общият възстановителен период е 3 месеца. При проведения личен преглед на лицето през м.01,2025год. ищецът не съобщава за оплаквания, не се установява функционален дефицит в активните движения на дясна раменна става в трите равнини. Измерен е оперативен белег от 15см. на дясната ключица с меко-еластична консистенция и не е сраснал с подкожната тъкан. Не се установява деформация в областта на дясна ключица.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на О.Н., от които се установява механизма на увреждането на 06.07.2023г. Съдът приема датата на увреждането да е 06,07,2024год., тъй като увреждането, за което са дадени показания е констатирано във ВМА на 06,07,2024год. Инцидентът е настъпил на тротоара на ул. „Фр. Нансен“ в посока бул.България, от страната на НДК до подлеза, при стъпване върху капака на шахта. Ищецът пропаднал с единия крак в отворил се капак на шахта и паднал, при което е получил фрактура на дясна ключица. Падайки си ударил рамото и дясната ключица, като свидетелят го придружил до ВМА, където след рентгенова снимка и преглед ищецът напуснал болницата. Посъветван бил да бъде хоспитализиран в понеделник на 08,07,2024год.

Междувременно бил изпратен да закупи фиксираща ортеза, която да придържа ръката до извършване на операцията.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат.

Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца 3 при условията на пълно и главно доказване.

Спорен между страните е механизма на увреждането. Действително между хоспитализацията на ищеца и инцидента е налице несъответствие от два дни. Въпреки това същото се обяснява от събраните гласни доказателства, чрез показанията на св. Н., очевидец на инцидента, от които се установява, че увреждането за ищеца е настъпило през почивните дни на 06,07. Датата се потвърждава и от снетата анамнеза на пациент видно от епикриза от ВМА за хоспитализация в периода от 08,07,2024год. до 12,07,2024год. Свидетелят сочи, че е придружил пострадалия при диагностицирането му във ВМА непосредствено след инцидента, като бил насочен да се яви за хоспитализация за

08,07,2024год.-понеделник;

Не са ангажирани доказателства опровергаващи горните твърдения, поради което съдът приема увреждането да е реализирано именно при попадане в необезопасена шахта, находяща се на тротоарната настилка на бул. Фритьоф Нансен, до изхода на пешеходен подлез от страната на НДК. Съгласно заключение на съдебно медицинска експертиза получените травматични увреждания отговарят на механизма на увреждането посочен в исковата молба, а именно падане от собствен ръст, при което е възможен и индиректен механизъм, когато ключицата се подлага на силно притискане и огъване. Ето защо настоящият състав намира да е налице причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и пропадане в необезопасена шахта на пътното платно.

Не се спори, че тротоарната настилка, находяща се на процесния участък в гр.София на бул. „Фритьоф Нансен“ се поддържа от Столична община.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, 4 осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;

Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка или счупени капак на шахта /, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.

Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в съС.ие осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.