Решение № 1008 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110200942 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю. А. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №25-4332-024971 от 01.10.2025 г., издадено от Д.Д.Д. – на длъжност Началник сектор, отдел “Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се коментират допуснати процесуални нарушения, съществено ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице и изразяващи се в неизпълването на бланкетната диспозиция на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП със съответно на фактите правило за поведение, към което тя препраща. Релевира се искане за цялостна отмяна на издадения санкционен акт. В алтернатива се излагат съображения за наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на маловажен случай на нарушение.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. Кондова, която вземе становище по фактите и приложимия закон и моли за потвърждаване на издадения правораздавателен акт.

Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от наведените в нея доводи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 10.09.2025 г., около 13:21 часа, по главен път Е871, обл. София - град, с посока на 1 движение от гр. София към гр. Перник, Ю. А. Г., ЕГН **********, управлявал товарен автомобил - влекач марка „Рено“, модел „ТС“, с рег. № ЕВ ***, с прикачено към него полуремарке „***“, с регистрационен номер ЕВ ***, собственост на „***“ЕООД. Пътното превозно средство било с тонаж от 20500 кг, а полуремаркето към него тежало 41000 кг.

Водачът бил сам в автомобила.

Когато достигнал до кръстовището на път Е871 и ул. „Войнишко въстание“, разположено до КПП Владая, Г. се отклонил от главния път и навлязъл по платното на ул.“Войнишко въстание“ въпреки поставения в началото на този този участък пътен знак „В 18“, с който се указвала действаща забрана за навлизане на пътни превозни средства (ППС) с маса и товар по- големи от означеното ограничение от 15 000 кг. Поведението му било забелязано от Н. Д. С. и Г. Ц. И. – служители при ОПП - СДВР, които по същото време се намирали в непосредствена близост до кръстовището.

Полицейските органи спрели водача, установили неговата самоличност и въз основа на изисканите документи и справка с дежурната част при ОПП – СДВР установили характеристиките на управлявания от него състав, сред които и технически допустимата маса, надхвърлящи посочената максимална маса със знак „В 18“. Свид. С. преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което съставил срещу нарушителя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бл. №4569270 от дата 10.09.2025 г., за това, че: „На 10.09.2025 г., около 13:21 часа, по главен път Е871 при КПП Владая, управлявал влекач „Рено ТС“, регистрационен номер ЕВ ***, с прикачено към него полуремарке „***“, с регистрационен номер ЕВ ***, и двете собственост на „ПРОВИК“ЕООД, с булстат номер 201907141, с посока на движение от гр. София към гр.

Перник, като на кръстовище, образувано от Главен път Е871 и ул. „Войнишко въстание“ водачът навлиза след пътен знак В 18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар поголяма от означената), която за посочения път е 15000 кг. Извършена е справка тонаж през ОДЧ ОПП – СДВР за посочените влекач и полуремарке“, като на влекача е 20500 кг, а на полуремаркето е 41000 кг. Водачът е сам в автомобила.” В АУАН била посочена за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и допълнено обстоятелството, че водачът “навлиза след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените”. Актът бил предявен на Г., който го подписал без възражения.

Допълнителни такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №25-4332-024971/01.10.2025 г. от Д. Д. - Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя на основание чл.177, ал. 3, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Препис от санкционния акт бил връчен лично на въззивника на 03.12.2025 г. Жалбата срещу него била подадена на 16.12.2025 г. чрез наказващия орган, видно от пощенско клеймо върху плика, с който е изпратена до наказващия орган и от отразеното в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена към съда.

Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите С. и И.; писмо с вх.

№51890/17.02.2026 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложения копие от проект на организацията на движението в района на кръстовището между път Е871 и ул. “Войнишко въстание”, писмо с вх. №51603/17.02.2026 г. на ОПП - СДВР, с приложения справки от АИС, справка-картон на водача Ю. Г., писмо от ОДМВР – Габрово, Заповед № 513з9794/13.09.2024 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, приети по реда на чл. 283, ал. 1 от НПК.

Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите С. актосъставител и И. - очевидци на нарушението. Независимо един от друг, двамата ангажират в сведенията си датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и реда за съставяне на акт за установяването му. Конкретизират местоположението, където са се намирали към времето на деянието и наличието на пряка видимост към кръстовището. По отношение причината, поради която е била ангажирана отговорността на водача Г. подчертават, че управляваният от нарушителя автомобил е 2 навлязъл по ул. „Войнишко въстание“ на кръстовището въпреки наличието на забранителния знак „В 18“, указанието на който е било ясно различимо. Свидетелите споделят спомен за реда, по който са проверили техническите характеристики на превозното средство и са се убедили в тяхната несъобразеност с лимита, установен от регуиращото правилата за движение в участъка знаково стопанство. В този контекст продължават, че не са открили причина, оправдаваща маневрата на водача. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейските служители, доколкото по делото не са събрани доказателства за тяхно преднамерено отношение към виновния водач. Разказите им разкриват синхрон помежду си, не са опорочени от логически противоречия, поради което и следва да се кредитират.

Показанията на полицейските служители С. и И. не противостоят на информацията, добита от предоставения от Агенция „Пътна инфраструктура“ проект за организация на движението и мястото, на което е бил монтиран забранителният пътен знак „В 18“ на процесното кръстовище, тъй като обсъжданият документ подкрепя недвусмислено тяхната достоверност. В унисон с констатациите в акта са и данните за технически допустимата максимална маса на влекача и прикаченото към него полуремарке, отразени в автоматизираната информационна система (АИС), извлечения от която са представени по делото.

Приложените към материалите по административната преписка заповеди на директора на СДВР и на министъра на вътрешните работи позволяват положителен извод относно компетентността на актосъставителя и наказзващия орган, участвали в извънпроцесуалната фаза на протичащата процедура.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Актът за установяване на административното нарушение срещу жалбоподателя Г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална компетентност, който извод се обосновава от приложените по делото заповеди - Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., съобразени с нормите на чл. 37, ал.1, б. “Б”, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, вр. с ал.1, б. “А” от ЗАНН и чл.165, чл.186, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП по отношение административнонаказващия орган, съответно Заповед № 513з-9794/13.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. по отношение оправомощаването на актосъставителя.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ангажирани са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на 3 относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. В констативно- съобразителната част на НП изрично е обозначено, че водачът е навлязъл след знак „В 18“, забраняващ продължаване на движението по пътния участък за превозни средства с маса с товар по- големи от посочените (в случая от 15000 кг). Предложена е достатъчна конкретиката на изложението, за да се гарантира на жалбоподателя възможността да се ориентира относно фактическите параметри на очертаното с двата процесуални акта административно нарушение.

Постигната е и нужната кореспонденция между изведената фактология и приложената правна квалификация на деянието.