Решение № 376 от 13.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20234430200475 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М. В. Г. от *** с ЕГН **********, против НП № 22-0938-004142 от 18.11.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Л. Г. от АК-Плевен, който в съдебно заседание ангажира гласни доказателства. В хода на съдебните прения процесуалният представител сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че доверителят му не е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност, 1 поради което моли съда да отмени процесното НП.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 10.11.2022г. жалбоподателят М. В. Г. управлявал в гр. Плевен лек автомобил „БМВ 318 ИС” с рег. № ***. В 15:00 часа на *** до ***, с посока на движение към ул. „Мур“, като водач на горецитираното МПС извършва следното: 1. Използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Било установено, че на суха пътна настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, като навлиза в неговата лента и го принуждава да спре плътно в дясно, за да избегне ПТП.

За констатираното нарушение актосъставителят П. Г. Г. при Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен по постъпил сигнал от ОДЧ при ОД на МВРПлевен съставил АУАН Серия „GA“ бл. № 793266 от 10.11.2022г., с който на М. Г. било вменено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият се запознал със съдържанието и заявил, че има възражения и го подписал.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Г. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2

12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя П. Г. Г. и свидетелите очевидци С. Ц. С. и И. Н. Х., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят се изцяло от гледна точка на фактология, съответстват и на ценените писмени доказателства, а именно: НП № 22-0938-004142 от 18.11.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.6; справка за нарушител/водач на л.8; заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на л.9-10 от делото, както и от АУАН Серия “GA” бл. № 793266/10.11.2022г. на л.31, в който словесно е направено същото описание на нарушението, като актосъставителят също квалифицирал деянието, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, чиято доказателствена сила не е опровергана, а редовно съставените по ЗДвП актове съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от с.н.а. имат доказателствена сила до доказване на противното. Описаната в показанията на свидетелите К.В.Я. и Б.П.В. фактология отчасти подкрепя показанията на актосъставителя и съставения от него АУАН, доколкото в кредитираната част тези двама свидетели твърдят че са били заедно с ж-ля на въпросното място на процесната дата. Отричат обаче Г. рязко да е подавал газ и съответно да е ползвал пътя за други цели, в конкретност сочат наличие на стръмнини и други особености на пътната настилка които според тях наложили действия от страна на ж-ля, възприети от актосъставителя като нарушение. В тези части съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите са приятели на ж-ля, откри се индиция за тяхната заинтересованост и противоречат напълно на показанията на актосъставителя и св.Х. и С. които описаха пътната настилка на въпросното място и особеностите на наклона като актосъставителят посочи за нелогични твърденията за действия на ж-ля които да са били наложени именно от тази настилка.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такИ., които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.

3

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли в действителност извършено административно нарушение от лицето, посочено в НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да бъде извикан от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани свидетелиочевидци, на инкриминираната дата прибирайки се към къщи с личния си автомобил, се движели по ***, където живеят, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който видно от показанията на св.

С. С. „връхлита“ – „движеше се настрани на пътя, което не позволяваше да мина и се наложи да спра, за да може да се разминем“. За случилото се св.

С. подал сигнал в дежурната част на ОД на МВР-Плевен, от където на мястото бил изпратен екип на СПП-КАТ. Длъжностното лице след направена справка в ОДЧ по регистрационни номер на въпросния автомобил установил водачът му и същият бил извикан обратно на местопроизшествието.

На основание снетите сведения от свидетелите С. и Х., длъжностното лице актосъставителят П. Г. съставил на водача АУАН, в който било описано съответното поведение на същия – „на суха пътна настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на 4 пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, като навлиза в неговата лента и го принуждава да спре плътно в дясно, за да избегне ПТП“, което било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно: „използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари“.

Следва да се посочи, че както свидетелят-очевидец С., така и свидетелката-очевидец Х. са категорични, че автомобилът се е „унесъл” настрани.

Бяха проведени разпити на осигурени от ж-ля Г. свидетели – св. К.В.Я. и Б.П.В.. От тях беше установена същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи, че в показанията си свидетелите Я. и В. твърдят, че автомобилът не е поднасян умишлено, както беше посочено и погоре. Св. Я. излага в съдебно заседание, че: „След преминаване на стръмния баир и острия 90-градусов завой, срещу нас на 50-100 метра имаше кола, която спираше и ние продължихме към центъра. След което имаше ляв завой...“. Твърди, че въпросният завой на *** е действително остър и „ с обратен наклон и много тесен път“, за разлика от актосъставителят и другата група свидетели /очевидци/, които посочват, че водачът „ на суха пътна настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил“.

Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и свидетелите Я. и В. за липса на виновно поведение. Съдът кредитира напълно показанията на полицейския служител и свидетелите-очевидци, в които не откри твърдяните от защитата твърдения. Междувпрочем съдът не откри спор досежно факта, че автомобилът се е движел от едната в другата лента, но се сочат различни причини от двете групи свидетели. В жалбата се навеждат доводи за липса на виновно поведение, за разлика от показанията на свидетелите-очевидци, които излагат твърдения, че нарушението е умишлено.

Съдът цени на следващо място и показанията на св. К. Я. и св. Б. В. досежно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, като в тази част не откри индиция за заинтересованост. Не се кридитират гласните доказателства събрани при разпита на Я. и В. единствено за липса на вина.

Спори се досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл” 5 автомобилът или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ.

Съдът приема, че със своите действия М. Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП , като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. Не беше оборена презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по съображенията изложени по-горе. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Г. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия като водач на процесния лек автомобил и на описаното място – *** – умишленото извеждане на автомобила извън контрол, чрез рязкото подаване на газ , повишавайки оборотите на двигателя на управляваното от него МПС, като видно от показанията на свидетелите-очевидци и полицейският служител това се е случило при сухи метеорологични условия, при което водачът „ с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил“.