Определение № 73 от 22.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Габрово, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500784 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 2302/21.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1336/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево.

Излагат се доводи за неправилност на оспорваното разпореждане,тъй като съдът неправилно приел, че при изчисляване на ГПР по договора за кредит следвало да бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо него за се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съдът след като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от имаща право на жалба страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение против Г. И. Г. за сумата 369.45 лв. главница, платена на „Изи Асет Менджмънт“ АД, договорна лихва за период от 11.01.2024 г. – 25.04.2024 г.от 13.48 лв., и мораторна лихва 88.56 лв. до подаване на заявлението в съда.

Паричното задължение е възникнало на основание договор за паричен кредит № 5001456/5.01.2024 г.и договор за предоставяне на гаранция.

В заявлението е посочено, че вземането е задължение по договор за предоставяне на 1 гаранция, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора чрез сключване на процесния договор за предоставяне на гаранция, което от своя страна води и до недействителност на договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК /в т.см. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/228.

В допълнение към изложеното с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд приема следното:

Договорът за кредит, като и договорът за предоставяне на гаранция са потребителски по своя характер и спрямо тях са приложими разпоредбите на ЗПК, и следва да отговарят на императивните изисквания на закона.

Преценявайки уговорките в приложения договор за потребителски кредит, съдът намира, че същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за поръчителство/ предоставяне на гаранция/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е безусловна връзка между сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията и договора за заем. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В договора за предоставяне на гаранция е предвидено потребителят да заплати на гаранта определено възнаграждение.

Създадена е отговорност към гаранта, която е неделима от тази по заемното правоотношение и затова е следвало да бъде включена в общия размер на разходите по заема, посочен в договора за кредит в размер на 49.14%. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който изначално е бил известен на кредитора, като се има предвид, че двата договора са сключени на една и съща дата и е включено в размера на погасителните вноски с предпочитателно удовлетворяване. Поради това разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като процесният договор за предоставяне на гаранция и дължимите по него суми са пряко свързани със заемния договор. Предвид размера на възнаграждението за поръчителя и посочените в текста на договора ГПР и ГЛП, може да се направи обосновано предположение, че това не е сторено и потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи. Поради това е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, от което следва че и сключваният договор за предоставяне на гаранция е без основание и като такъв нищожен.

До същите крайни изводи за неоснователност на заявлението за издаване на заповед 2 за изпълнение е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2302 /21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1336/2025 г., по описа на Районен съд Севлиево, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Габрово, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500784 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 2302/21.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1336/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево.

Излагат се доводи за неправилност на оспорваното разпореждане,тъй като съдът неправилно приел, че при изчисляване на ГПР по договора за кредит следвало да бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо него за се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съдът след като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от имаща право на жалба страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение против Г. И. Г. за сумата 369.45 лв. главница, платена на „Изи Асет Менджмънт“ АД, договорна лихва за период от 11.01.2024 г. – 25.04.2024 г.от 13.48 лв., и мораторна лихва 88.56 лв. до подаване на заявлението в съда.

Паричното задължение е възникнало на основание договор за паричен кредит № 5001456/5.01.2024 г.и договор за предоставяне на гаранция.

В заявлението е посочено, че вземането е задължение по договор за предоставяне на 1 гаранция, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора чрез сключване на процесния договор за предоставяне на гаранция, което от своя страна води и до недействителност на договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК /в т.см. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/228.

В допълнение към изложеното с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд приема следното:

Договорът за кредит, като и договорът за предоставяне на гаранция са потребителски по своя характер и спрямо тях са приложими разпоредбите на ЗПК, и следва да отговарят на императивните изисквания на закона.

Преценявайки уговорките в приложения договор за потребителски кредит, съдът намира, че същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за поръчителство/ предоставяне на гаранция/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е безусловна връзка между сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията и договора за заем. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В договора за предоставяне на гаранция е предвидено потребителят да заплати на гаранта определено възнаграждение.

Създадена е отговорност към гаранта, която е неделима от тази по заемното правоотношение и затова е следвало да бъде включена в общия размер на разходите по заема, посочен в договора за кредит в размер на 49.14%. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който изначално е бил известен на кредитора, като се има предвид, че двата договора са сключени на една и съща дата и е включено в размера на погасителните вноски с предпочитателно удовлетворяване. Поради това разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като процесният договор за предоставяне на гаранция и дължимите по него суми са пряко свързани със заемния договор. Предвид размера на възнаграждението за поръчителя и посочените в текста на договора ГПР и ГЛП, може да се направи обосновано предположение, че това не е сторено и потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи. Поради това е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, от което следва че и сключваният договор за предоставяне на гаранция е без основание и като такъв нищожен.

До същите крайни изводи за неоснователност на заявлението за издаване на заповед 2 за изпълнение е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2302 /21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1336/2025 г., по описа на Районен съд Севлиево, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.