Определение № 1844 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102307 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2586/24.02.2025 г., подадена от С. И. Й., С. Е. Й., И. Е. Й. (наследници на Е. С. Й., починал на 08.01.2025 г.) и В. С. Й., чрез адвокат Е. Д., срещу решение № 24 от 16.01.2025 г. по гр. д. № 20244100500812/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 449 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 1546/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на Е. С. Й., В. С. Й., Г. Д. З., В. И. З., Е. И. К. и Д. И. З., че Л. И. Х. и М. И. Х. са собственици на основание давностно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС) на следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: 1/2 ид.ч. от имот с кадастрален № *, за който е отреден УПИ *-* по плана на града, с площ от 363 кв.м, и на западната част на жилищна сграда, която сграда е построена в имот с кадастрален № * от кв. 111, за който е отреден УПИ *-* по ПУП на [населено място], с площ от 220 кв.м, и в имот с кадастрален № *, от кв. 111, за който е отреден УПИ *-* по плана на града, с площ от 363 кв.м, в която част е обособено жилище, с вход от юг, състоящо се от полуподземен стаж със застроена площ от 19 кв.м, с разположен на него склад, и от първи етаж с площ от 69.54 кв.м, с разположени на него входно антре, дневна, трапезария, кухня, баня-тоалетна, стая и склад.

Въззивният съд е съобразил, че първостепенният съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищците искат да бъде установено спрямо ответната страна, че са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от имот с кад. № *, за който е отреден УПИ *-* по плана на [населено място], с площ от 363 кв.м, и югозападната част от едноетажна къща близнак, построена в имот с кад. № * от кв. 111, за който е отреден УПИ *-* по ПУП на [населено място], с площ от 220 кв.м, и в имот с кад. № 1

*, за който е отреден УПИ *-*, с площ от 363 кв.м, която реална част се състои от кухнятрапезария, дневна, две спални, баня, антре, находящи се в тази част на първия етаж, както и складово помещение в сутерена на сградата. Ищците твърдят, че през 2004 г. техните родители влезли в договорни отношения с първоначалните ответници (Е. С. Й. и В. С. Й.) за закупуването на процесния имот, както и че им платили продажна цена от 6000 лв., за получаването на която първият ответник издал разписка. Ищците сочат, че на 30.04.2004 г. ответниците лично предали владението върху спорната вещ на техния баща, при когото впоследствие заживяла и тяхната майка. Изтъкват, че оттогава до смъртта на баща им (20.08.2018 г.) и на майка им (09.11.2020 г.), двамата владели имота като собствен, като му извършили основен и поддържащ ремонт, след което обособили в предадената им югозападна част от къщата жилище, състоящо се от кухня, баня, три стаи и антре.

Уточняват, че в това жилище били изградени съответните инсталации, поставени настилки и облицовки, а през 2016 г. - и ПВЦ дограма. Допълват, че в дворното място, намиращо се в имот с кад. № *, изградили циментови пътеки, засадили асми и обработвали целия терен на парцела, като засаждали зеленчуци и цветя, без частта около старата постройка, намираща се в западния му край. Ищците твърдят, че заживели и поддържали имота, считайки го за собствен, както и че не могли да уредят собствеността върху него, тъй като две от владените от тях помещения били изградени в отклонение от одобрения архитектурен проект.

Заявяват, че след смъртта на родителите си продължили да владеят имота, като извършвали необходими ремонти за поддръжката му, ползвали къщата сезонно и събирали плодовете от терена. В тази връзка изтъкват, че в периода 30.04.2004 г. - 05.07.2023 г. родителите им и те самите владели имота непрекъснато и необезпокоявано, вкл. от ответниците, поради което го придобили по давност. През м. юни 2023 г. посетили имота, за да си наберат плодове от черешовото дърво в двора, но установили, че същото е отсечено. Твърдят, че към този момент не било влизано в къщата им, в която се намирали техни вещи. Излагат, че завели настоящия иск, тъй като ответниците (първоначални и новоконституирани) извършили доброволна делба помежду си на едноетажна къща близнак, построена в процесното дворно място, в югозападната част на която е обособено спорното жилище, на което е извършено архитектурно заснемане. От своя страна, ответниците са оспорили исковете; възразяват, че родителите на ищците владели имота единствено в периода м. март 2004 г. - м. юни 2005 г., а след това го ползвали в качеството на наематели; след смъртта на родителите им, ищците изобщо не посещавали къщата, респ. не са упражнявали фактическа власт върху нея.

Окръжен съд – Велико Търново е намерил за установено следното от фактическа страна:

Предявилите исковата молба са синове на И. Х., починал на 19.08.2018 г., и на С. Х., починала на 09.11.2020 г. На 06.03.2004 г. баща им платил на ответника Е. Й. сумата от 5000 лв. за закупуване на къща, за което е издадена приложената към исковата молба разписка. От признанията на ответниците, направени с отговора на исковата молба, и от дадените oт тях обяснения по реда на чл. 176 ГПК се установява, че сумата от 5000 лв. е заплатена за закупуване на спорния имот - югозападната част от едноетажна къща близнак, която къща е построена в имот с кад. № * от кв. 111, за който е отреден УПИ *-*, и в имот с кад. № *, за който е отреден УПИ *-* по ПУП на [населено място]. След заплащане на тази сума 2 родителите на ищците започнали да живеят в имота, в който се регистрирали по настоящ адрес - [населено място], [улица]/116, считано от 30.04.2004 г. до смъртта си, съгласно представените удостоверения от Община Лясковец, двете от 09.06.2023 г. Съгласно представените скици на процесните поземлени имоти – УПИ *-* и УПИ *-*, същите се водят собственост на бащите на ответниците, а съгласно представените удостоверения за данъчна оценка на земя и жилища от 17.08.2023 г., като собственици са посочени всички ответници по делото. Ищците са представили приходни квитанции за платени местни данъци и такси по отношение на процесния имот за 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г., 2020 г., 2021 г.

(без за частта на Е. Й.), а ответниците - за 2013 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г.

(само за частта на Е. Й.) и 2023 г. С договор за доброволна делба на недвижими имоти от 13.07.2023 г., с нотариална заверка на подписите, ответниците по делото са поделили еднофамилната жилищна сграда, построена в дворното място, за което са отредени УПИ *-* и УПИ *-* по ПУП на [населено място], като в дял на новоконституираните ответници е поставено жилище, обособено в източната част на жилищната сграда, с вход от юг, състоящо се от полуподземен етаж със застроена площ от 45.54 кв.м, и от първи етаж с площ от 74.95 кв.м, а в дял на първоначалните ответници е поставено жилището, обособено в западната част на жилищната сграда, с вход от юг, състоящо се от полуподземен етаж със застроена площ от 19 кв.м, с разположен на него склад, и от първи етаж с площ от 69.54 кв.м, с разположени на него входно антре, дневна, трапезария, кухня, баня-тоалетна, стая и склад. По реда на чл. 176 ГПК Е. Й. е дал обяснения, че архитектурното заснемане на спорната част от къщата е извършено във връзка с доброволната делба, след като първият ищец я е отключил.

Съдът е приел, че съгласно показанията на свидетеля Л. - вуйчо на ищците, той присъствал, когато баща им се разбрал с ответника Е. Й. да купи спорната къща, за което му броил сумата от 5000 лв. и била издадена представената по делото разписка. Свидетелят посочва, че къщата била в много лошо състояние и неподдържана. Л. и негов братовчед сменили гредите на половината покрив, изкъртили и положили мазилка отвън, налепили плочки в кухнята и банята, шпакловали и боядисали вътрешните стени, подменили дограмата на всички прозорци. Докато били живи родителите на ищците, обработвали двора, който е откъм тяхната страна. Имало овошки (две череши и праскова) и гледали домати, като през 2023 г. ответникът Й. отрязал едната череша. От показанията на свидетеля Д. - приятел на първия ищец, се установява, че родителите му продали къщата си в [населено място] и закупили процесната къща в [населено място], за да са близо до свидетеля Л.. С остатъка от парите от продажбата на имота в [населено място] направили ремонт на процесната къща правили замазки, боядисвали я. Родителите на ищците живели в тази къща до смъртта си. От показанията на свидетеля Л. Д. - приятел на първия ищец, се установява, че посещавал с него процесния имот през 2022 г. - 2023 г., като му помагал да коси двора и да събира череши. През 2022 г. косил двора 5-6 пъти. Почнали да поддържат къщата, тъй като била занемарена. Бойлерът в кухнята бил протекъл и по искане на ищеца го ремонтирал. Вътре къщата била обзаведена и имало ламинат навсякъде. Свидетелят монтирал охранителни камери, тъй като през 2023 г. къщата била разбита, но нищо не било взето. Сложил и 3 катинари на вратите. Впоследствие камерите били срязани и преместени, а черешата отрязана. Свидетелят присъствал на разговор между съпругата на първия ищец и ответника Е. Й., проведен пред дома на последния, в който той заявил, че подготвя документите, за да им прехвърли къщата. От показанията на свиделката Й. - позната на първия ищец и съпругата му, се установява, че ходила с последната да чистят къщата в [населено място] след смъртта на майката на ищците. Ходили още веднъж след това. Било зимно време, чистили само вътре, но не и двора. Свидетелят Н. - приятел на първите двама ответници, заявява, че познава родителите на ищците, тъй като живели в спорния имот, той има къща наблизо. Познава и самите ищци, тъй като посещавали родителите си. Виждал ги да посещават имота един-два пъти и след тяхната смърт. От сина на ответника Е. Й. знае, че родителите на ищците живели под наем там. От показанията на свидетеля И. - съсед на първия ответник, се установява, че живее в къща над спорния имот, като имат обща граница.

След смъртта на бащата на ищците дворът не се поддържа и свидетелят влиза да коси, за да не буреняса неговият имот. Миналата година синът на ответника Е. Й. със жена си почистил дворното място и отсякъл черешата. Сега дворът пак е обрасъл.

При така установената фактическа обстановка въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи:

Налице е интерес от предявяването на положителния установителен иск по делото.

Предпоставка за успешното провеждане на исковото производство е ищците да установяват, че са собственици на спорния имот на заявеното от тях основание - давностно владение, осъществено в периода 30.04.2004 г. - 05.07.2023 г., при присъединяване към тяхното владение на владението на починалите им родители. Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Оригинерното придобиване на правото на собственост по силата на давностно владение настъпва автоматично - с изтичане срока на придобивната давност, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС). За да се зачетат обаче материалноправните последици на давността от момента на настъпването им, владелецът следва да се позове на нея. Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му, както и владението върху имота като фактическо еъстояние (чл. 82 ЗС). Наследниците му, които са продължили владението на своя наследодател, могат да се позоват на теклата в негова полза придобивна давност.

Позоваването може да стане с предявяване на иск за собственост, с възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Когато владението върху вещта за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС е осъществено от съпрузи по време на брака им, правото на собственост се придобива по давност общо от двамата, а ако срокът не е изтекъл към момента на прекратяванс на брака, поради смърт на единия съпруг, другият като негов наследник може да присъедини към своето владение това на починалия. Владението по смисъла на чл. 79 ЗС изисква кумулативно наличие на два елемента - обективен и субективен. Първият се изразява в упражняване на фактическа власт върху вещта, което включва извършване на такива 4 фактически действия, които недвусмислено манифестират поведение и имат съдържание като на осъществени от собственик. Вторият елемент - намерението за своене на вещта, като част от вътрешния мир на човека е трудно доказуемо, поради което за наличието му е установена оборима презумпция по чл. 69 ЗС. Според нея се предполага, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца и нейното оборване е в тежест на лицата, които оспорват същият да държи вещта за себе си.