Решение № 417 от 28.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Несебър, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100085 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.К.Б. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., община Д., район Л., булевард П.В. 21, Бизнес център „Л. 6“, етаж 2, представлявано от членовете на Съвета на директорите М.А.Г. и З.Н.Д. твърди, че по силата и в изпълнение на Договор за паричен заем № *****, сключен на 17.01.2022г., „К.Й.“ ООД, в качеството му на заемодател, е предоставил на заемателя Даниел А. С. с ЕГН **********, с адрес: село К., улица Я.А. № 6, община Несебър – ответника, уговорената заемна сума в размер на 300 лева, който от своя страна се е задължил да върне кредита ведно с договорната лихва в размер на 36,69 лева, или общо сумата в размер на 336,69 лева на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 79 лева през периода от 16.02.2022г. до 17.07.2022г.

Ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора за паричен заем. Твърди също, че на 12.01.2024г. между „К.Й.“ ООД, от една страна в качеството му на цедент, и „К.И.И. БГ“ ЕАД, от друга страна в качеството му на цесионер, е сключен Договор за цесия, с който „К.Й.“ ООС е прехвърлил на цесионера „К.И.И. БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за паричен заем, като в Приложение № 1, представляващо неразделна част от цесионния договор, е включено и вземането, произтичащо от Договора за паричен заем № *****, сключен между „К.Й.“ ООД и Д. А. С.. Освен сумата в размер на 300 лева – главница по договора за заем, и 1 сумата в размер на 36,69 лева – договорна лихва, Договорът за цесия има за предмет и неустойка в размер на 167,31 лева, също като задължение по посочения договор за паричен заем. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено от „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на кредитора „К.Й.“ ООД. При условията на евентуалност следва да се приеме, че исковата молба с приложеното към нея уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, има характер на уведомяване на ответника – длъжника, по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. За вземането си по горепосочените суми ищецът „К.И.И. БГ“ ЕАД, понастоящем с фирма „Б.К.Б. ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 713/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, която обаче е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът Д. А. С. му дължи сумата в размер на 153,39 евро, представляваща дължима главница по Договор за заем № *****, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото исково производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител. Представено е писмено становище от юрисконсулт, който заявява, че поддържа предявените искове, както и че намира, че по делото е доказано, че ответникът е получил уговорената заемна сума в размер на 300 лева, което той е удостоверил с подписа си.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за доказано следното от фактическа и правна страна:

На 17.01.2022г. между „К.Й.“ ООД, от една страна в качеството му на заемодател, и Д. А. С., от друга страна в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № *****, с който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 300 лева, а заемателят се е съгласил да върне заема, ведно с договорната лихва в размер на 36,69 лева, чрез заплащане на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 56,12 лева, и през периода от 17.02.2022г. до 17.07.2022г. Уговореният лихвен месечен процент е 3,400% и е фиксиран за целия срок на договора, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен 49,873%. В чл.6 от договора страните са постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем, и с още едно от изброените обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Според чл.8 от 2 договора за заем заемателят се е задължил да предостави обезпечението по уговорения в чл.6 от договора начин в 3-дневен срок, и е предвидено, че ако заемателят не предостави в този срок обезпечението или то не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 137,31 лева. Тази неустойка той дължи да заплати разсрочено, чрез заплащане на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 22,88 лева, падежите на които вноски съвпадат с тези на вноските по главницата и лихвата по кредита, по който начин всяка от месечните погасителни вноски по кредита заедно с неустойката е предвидено да бъдат в размер на по 79,00 лева. Гарантите, според чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за кредит, следва да бъдат две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да се е заемател по договора за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения.

Между страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и към датата на сключване на Договора за заем, уговорената заемна сума в размер на 300 лева е била предоставена от заемодателя на заемателя, както са декларирали съгласно чл.4 от договора.

На 12.01.2024г., т.е. след изтичане на срока на договора за заем, по който ответникът-заемател не е извършвал никакви плащания за погасяване на задължението му, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата и в изпълнение на който цесионерът „К.Й.“ е прехвърлил на цесионера „К.И.И. БГ“ ЕАД вземания по просрочени кредити в лева, отпуснати на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към този договор, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. В Приложение № 1 към договора за цесия измежду прехвърлените вземания е посочено и вземането към Д. А. С. по сключения от него с „К.Й.“ ООД Договор за заем № ***** от 17.01.2022г., включващо главница в размер на 300 лева, договорна лихва в размер на 36,69 лева и неустойка в размер на 167,31 лева. Цедентът „К.Й.“ ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, прехвърлени на „К.И.И. БГ“ ЕАД.

На 12.01.2024г. „К.Й.“ ООД е упълномощил „К.И.И. БГ“ ЕАД с правомощия да уведоми от името на „К.Й.“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „К.Й.“ ООД е цедирало (прехвърлило), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 12.01.2024г. между „К.Й.“ ООД като цедент и „К.И.И. БГ“ като цесионер, съдържащи се в Приложение № 1 от 12.01.2024г.

„К.И.И. БГ“ ЕАД, като пълномощник на „К.Й.“ ООД, е изготвил уведомление до Д. А. С., с което да бъде известен на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., с който на цесионера „К.И.И. БГ“ ЕАД е прехвърлено вземането спрямо Д. А. С., възникнало въз основа на Договор за заем № *****, сключен на 17.01.2022г., размерът на което вземане е 257,69 евро, която сума е левовата равностойност на 504,00 лева, и че кредитор е „К.И.И. БГ“ ЕАД, в полза на когото 3 длъжникът следва да извършва плащанията по посочената в уведомлението банкова сметка.

Уведомлението е изпратено от неговия кредитор на 08.02.2024г., по пратката е била върната като непотърсена.

На 02.06.2025г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 713/2025г. по описа на Несебърския районен съд. С него заявителят е поискал длъжникът Д. А. С. да му заплати сумата в размер на 300 лева главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 17.01.2022г., ведно със законната лихва, сумата в размер на 36,69 лева договорна лихва за периода от 17.01.2022г. до 17.07.2022г., и сумата в размер на 167,31 лева неустойка. С разпореждане № 1830 от 13.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 713/2025г. по описа на Несебърския районен съд, е отхвърлено заявлението на „К.И.И. БГ“ срещу Д. А. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от 167,31 лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва върху нея от датата на заявлението; сумата от 36,69 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2022г. до 17.07.2022г.; относно искането за присъждане на разноски над сумата от 44,64 лева до пълния претендиран размер от 205 лева. В мотивите на разпореждането е прието, че договорът за кредит е нищожен, като е установено единствено дължимостта на главното заявено вземане в размер на 300 лева – усвоена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва.

Издадена е заповед № 331 от 13.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 331 от 13.06.2025г., по силата на която длъжникът Д. А. С. следва да заплати на кредитора „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 300 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № ***** от 17.01.2022г., сключен между длъжника и „К.Й.“ ООД, задълженията по които са цедирани в полза на заявителя по силата на Договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 44,64 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от заявлението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът в заповедното производство е уведомил заявителя за този начин на връчване и му е указал, че следва да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването.

Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 06.01.2026г.

Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на 05.02.2026г.

На 11.11.2025г. е вписана промяна на партидата на ищцовото дружество, изразяваща се в промяна на фирмата от „К.И.И. БГ“ ЕАД на „Б.К.Б. ЕАД.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвижда потребителят да връща само чистата стойност на кредита.

4

Предвид обстоятелството, че ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита, той дължи цялата сума по главницата в размер на 300 лева.

Ищецът е страна по спорното материално правоотношение от 24.03.2026г., когато на ищеца заедно с исковата молба му е било връчено и уведомлението за извършената цесия, който факт, настъпил след предявяване на иска и породил действие на договора за цесия по отношение на длъжника, съдът отчита по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, а оттам и че ищецът е активно легитимиран по установителния иск.