Решение № 3215 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3215 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330100665 по описа за 2023 година

Предявени са обективносъединени искове е по чл. 432, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от Р. М. П. с ЕГН: **********, а адрес: от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. №***, вх. *, ап.

**, чрез адв. Н. против ЗД „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67а за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 (три хиляди) лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1145,33 лв. лихва за периода 17.04.2019-17.01.2023 г.

Претендира разноски.

В хода на производството по делото е конституирано трето лице П. Е. П. с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл. № **, вх. *, ет. *, ап. ** като помагач на ответника.

В исковата молба се посочва, че ищецът притежава мотоциклет марка „****“ модел „***“, с рег. №***, понастоящем бракуван. На 06.05.2018 г. *** му – М. Р. П. управлявал описаното МПС в гр. П. по бул. „О.“ в посока от запад на изток, като на кръстовището с ул. „Б. В.“ предприел преминаване при зелен сигнал на светофарната уредба. В същия момент водачката на лек 1 автомобил Форд Ф. с рег. № **** като се движела по бул. „О.“ посока от изток на запад към кръстовището с ул. „Б. В.“- П. Е. П., навлезла в кръстовището също при зелен сигнал на светофарната уредба, за да извърши ляв завой.

Същата била употребила **** вещество – ****, което забавило реакциите й и поради неадекватността им тя не пропуснала движещия се с предимство в права посока мотоциклет, управляван от М. П., което довело до сблъсък, въпреки опита на П. да го предотврати чрез натискане на спирачка. Ударът настъпил в предната част на мотоциклета и в дясната предна част на лекия автомобил Ф. Ф.. М. П. претърпял множество телесни повреди, а управлявания от него мотоциклет бил необратимо повреден. По случая е образувано наказателно производство и с влязла в сила присъда от 04.03.2020г. по НОХД №8012/2018 по описа на ПРС П. е призната за виновна в извършено от нея престъпление. Към момента на събитието за лекия автомобил Ф. Ф. е била налице валидно сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност при ответника. Ищецът поискал от застрахователя обезщетение от 3000 лева - пазарната стойност на мотоциклета към датата на събитието. Образувана била щета, представили се документи и вещта за оглед.

Въпреки това до настоящия момент не бил получен отговор от ответника. В същото време ответната застрахователна компания чрез надлежно споразумение е изплатила на пострадалия М. Р. П. сумата от 70 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на същото застрахователно събитие.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Посочва, че е определено обезщетение при условията на тотална щета, в размер на 75% от застрахователната стойност. Оспорват притендирания размер като несъответстващ на средната пазарна стойност на вещта към датата на ПТП и съобразно стойността на запазените части. Заявяват, че не се дължи лихва, тъй като указаните документи не са представени своевременно. Не е приложено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.

Притендира изтекла давност за вземанията за лихва

В предоставения срок за отговор третото лице П. П. оспорва иска.

Поддържа възраженията на ответника.

2

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- присъда № **/**** г. е видно, че П. П. е призната за виновна, за това, че на **** г. в гр. П. на кръстовището на бул. „Б. В.“ с бул. „О.“ управлявайки лек автомобил Ф. Ф. с рег. № **** е нарушила правилата за движение, забраняващи управление на МПС след употреба на *** вещества, не е съобразила скоростта си на движение и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението е завала наляво без да пропусне насрещнодвижещия се мотоциклет, управляван от М.

П., при което е ударила последния.

От приложената притенция за изплащане на обезщетение от 29.03.2019 г.; писмо от 17.09.2019 г.; молба от 30.09.2019 г.; писмо от 16.10.2019 г.; молба от 04.06.2020 г.; писмо от 24.06.2020 г.; молба от 09.07.2020г. е видно, че ищеца е уведомил на 17.04.2019 г. ответното дружество за настъпилото събитие и причинените вреди на мотоциклета, като е притендирал изплащане на обезщетение от 3000 лв. На 17.09.2019 г. е било изискано от застрахователя предоставяне на документи за повреденото МПС и водача му. На 02.10.2019 г. същите са били предоставени. На 24.06.2020 г. Застрахователното дружество е посочило, че е налице тотална щета. По повод на това заключение на 09.07.2020 г. ищеца е представил на ответника регистрационни документи на мотоциклета.

От изготвеното заключение от 14.11.2023 г. по извършената САТЕ е видно, че пазарната цена на увреденото МПС е 3292 лв. Стойността му като скраб е 62 лв. Разходите за неговото възстановяване са 8876 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал.1,КЗ:

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ , застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка 3 гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, по аргумент на чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В настоящия случай не се спори за наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС участвало в процесното ПТП, както и настъпването на последното.

С оглед събраните писмени доказателства влязла в сила присъда по проведено наказателно производство спрямо П. П., имаща задължителна сила за гражданския съд, настоящия състав намира за установено, че на процесната дата мотоциклета на ищеца е бил блъснат от управлявания от П. автомобил.

Вина за настъпване на това събитие носи водачката П., поради което и тя е отговорна за възникване на настъпилите щети на повредения при ПТП мотоциклет и дължи стойността им. Наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на инцидента между собственика на автомобила причинител на щетите и ответника поражда задължение за последния да обезщети пострадалия за настъпилите последици, явяващи се пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Предвид становището на ищцовото дружество, изразено в отправеното до ищеца писмо по повод искането му за изплащане на обезщетение, сочещо че се касае за тотална щета, и изготвеното заключение на вещо лице по извършената САТЕ съдът намира, че се касае за щата чийто размер възлиза на 3292 лв. Притендирания от ищеца размер на обезщетение от 3000 лв. попада в рамките на доказания, поради което е налице основание за заплащане на посочената сума. Липсата на изложени твърдения и представени доказателства за изплатена от застрахователя сума като обезщетение налага уважаване на притенцията.

Задължението на деликвента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което е приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Тъй като не е необходимо отправяне на покана, следва да се приеме, че длъжника е 4 в забава от момента на настъпване на деликта 06.05.2018 г. поради, което и застрахователя следва да дължи обезщетение за забава на плащане на притендираното обезщетение от този момент. Съобразно разпоредбата на чл.

111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Предвид това иска по чл. 86 от ЗЗД е основателен само за период от три години преди предявяване на притенцията в съда, а именно 16.01.2020 г. -16.01.2023 г. Съдът съобразно електронноизчислителен модул служебно установи, че дължимата сума за лихва върху притендираната главница за посочения период възлиза на 917 лв. Ето защо иска за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 917 лв. и за периода 16.01.2020 г. 16.01.2023 г., като за разликата до 1145,33 лв. и за периода 17.04.201915.01.2020 г. да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък и доказателства, съразмерно на уважените размери на исковете или в размер 40,03 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 755,93 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски се дължат съразмерно на отхвърлената част от акцесорния иск или сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като притенцията по главния иск се основава на вреди настъпили от престъпление държавната такса за нея по аргумент на чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се внесе от ответника в полза на съда. Ето защо последния следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 120 лв.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67а, представлявано от *** **** В. И., П. Д. да заплати на Р. М. П. с ЕГН: **********, а адрес: от гр.

П., ж.к. „Т.“, бл. № ***, вх. *, ап. ** сумата от 3000 (три хиляди) лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП на **** г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до окончателното 5 изплащане, сумата от 917 (деветстотин и седемнадесет) лв. мораторна лихва за периода 16.01.2020 г. -16.01.2023 г., както и сумата от 945,96 лв.

(деветстотин четиридесет и пет лева и 96 ст.) за разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. М. П. с ЕГН: **********, а адрес: от гр.

П., ж.к. „Т.“, бл. № ***, вх. *, ап. ** против „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67а, представлявано от *** *** В. И., П. Д. иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 17.04.2019 г. до 16.01.2020 г. и за размера над 917 (деветстотин и седемнадесет) лв. до 1145,33 лв. (хиляда сто четиридесет и пет лева и 33 ст.)

ОСЪЖДА Р. М. П. с ЕГН: **********, а адрес: от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. № ***, вх. *, ап. ** да заплати на „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67а, представлявано от *** **** В. И., П. Д. сумата от 50(петдесет) лева за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67а, представлявано от *** *** В. И., П. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 120(сто и двадесет) лева за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6