Решение № 58 от 10.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20232001000093 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7 от 28.02.2023 г., постановено по т. д. № 10/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, е отхвърлен искът на “Н." ЕООД, ЕИК *********, против "Т." ЕАД, ЕИК ********, на осн. чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за сумата 60 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г. заедно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 2845/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Присъдени са разноски.

Недоволен от решението е останал ищецът "Н." ЕООД, ЕИК *********, който го е обжалвал с въззивна жалба. В нея се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон.

Твърди се, че ищецът-поемател по записа на заповед няма задължение да сочи каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, но не може да му се откаже правото да представи доказателства в обосноваване наличието на такава кауза, респ. тези доказателства да бъдат съобразявани и в подкрепа тезата на ответника. Ищецът не можело да бъда санкциониран с отхвърляне на иска, основан на менителнична сделка, заради това, че е посочил каузална сделка, но не я е доказал. При неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължал доказване на 1 възникване, респ. съществуване на каузално правотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не е дължал установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника.

Неправилен бил изводът на съда за неизправност на ищцовото дружество по каузалната сделка, изразяваща се в липса на готовност да заплати продажната цена. Цената е следвало да бъде платена при сключване на окончателния договор, което било препятствано от поведението на ответната страна. Доказателство за добросъвестността на купувача бил фактът, че същият пристъпил към събиране на вземането си едва през 2021 г., както и че не е развалил процесния договор, тъй като имал интерес от престацията на насрещната страна.

Неправилно съдът обсъдил вземането, възникнало от предварителния договор, а не от записа на заповед, въпреки многократното уточнение от страна на ищеца. Неправилно била възприета от съда и фактическата обстановка, като не били обсъдени изложените от ищеца доказателства.

Ответникът не изпълнил задълженията си по т. 6, т. 7 и т. 8 от предварителния договор между страните и ищецът не бил поканен да окаже съдействие по изпълнение на предварителния договор. Като довод за недобросъвестността на ответника, във въззивната жалба се изтъква и многобройната смяна на представляващи и адреси на седалище и управление на дружеството.

Поддържа се, че без наличието на издадена фактура и сключена сделка по нотариален ред за купувача не е настъпило задължение за плащане на продажната цена. Ответникът не е представил необходимите за сключване на договора документи – скици и удостоверения, като не е изпълнил задължението си да продаде. Валидна била и уговорената между страните неустойка, която била съобразена с търговската практика.

Иска се отмяна на на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от “Т.” ЕАД, ЕИК********, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Записът на заповед бил издаден като обезпечение на неустоечна клауза по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г., т.е. ищецът е навел твърдение за наличие на каузално правоотношение, което подлежи на изследване в производството по чл. 422 ГПК. Наличието на валидна обвързаност между страните обаче не било доказано от ищеца. Разпитаните св. З. и св. Т. не дали каквито и да било сведения за хронологията на срещите между управителите на двете дружества, нито били присъствали на тях.

Записът на заповед не отговарял на формалните изисквания за валидност и бил нищожен. Не бил индивидуализиран издателят му – Х. К. като физическо лице, като представляващ “Л.“ АД или “Т.“ ЕАД. Не било възникнало и не съществувало задължение по записа на заповед, тъй като не били възникнали и не съществували задължения по обезпечения с него 2 предварителен договор.

Налице била недействителност поради липса на съгласие и липса на представителна власт. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот бил нищожен на основание чл. 152 ЗЗД, а на същото основание била нищожна и неустоечната клауза в него. Дори предварителният договор да бил валидно сключен, не било налице неизпълнение на задължението на продавача, тъй като купувачът не бил заплатил и нямал готовност да заплати продажната цена. Не била определена точна дата на сключване на окончателния договор, по чия инициатива следвало да се организира датата и часа при нотариуса, липсвала покана на купувача за сключване на договора. Налице било неизпълнение на предварителния договор от страна на ищеца на основание чл. 90 ЗЗД. Не бил сключен изобщо предварителен договор за покупко – продажба, а представеният по същество обективирал преддоговорни отношения.

Договорът бил сключен във вреда на ответника, което било видно както от изключително високия размер на неустойката, така и от явното несъответствие на същата при аналогично неизпълнение от страна на купувача. Високият размер на неустойката накърнявал добрите нрави. Тя излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и създавала възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.

Поддържа се възражение за изтекла давност на вземането, обезпечено с издаването на ценната книга. Падежът на задължението по т. 14 от договора бил 30.12.2018 г., а давността за предявяване на иска с основание чл. 92 ЗЗД била изтекла на 30.12.2021 г. Погасяването по давност на евентуално възникнало задължение по неустоечната клауза по т. 14 от договора, обуславяло липса на задължение по процесния запис на заповед.

Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не се ангажират доказателства.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 17.05.2023 г. е приета за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от “Н.” ЕООД против “Т.” ЕАД. Ищецът заявил, че по негово заявление е издадена против ответника заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед, който е издаден за обезпечеване на вземането на ищеца за неустойка по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да сключи 3 окончателен договор и да прехвърли собствеността в срок до 30.12.2018 г., а на падежа по записа на заповед не платил и сумата по него. Ответникът подал възражение против заповедта за изпълнение и заповедният съд указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Отправено било искане за установяване, че дружеството-ответник дължи на ищеца сумата 60 000 лв. по запис на заповед от 24.02.2016 г. заедно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащането.

Ответникът “Т.” ЕАД оспорил иска. Възразил, че в записа на заповед не е посочен ясно издателят му; че записът на заповед е антидатиран и не е подписан от посоченото в него лице; че не съществуват задължения на ответника към ищеца по предварителния договор за продажба на недвижим имот; че предварителният договор е недействителен поради липса на съгласие и липса на представителна власт; че предварителният договор е антидатиран и не е автентичен; че предварителният договор е нищожен на осн. чл. 152 ЗЗД, тъй като цели обезпечаването на кредитор преди вземането му да е възникнало; че уговорката за неустойка е нищожна на осн. чл. 152 ЗЗД; че няма неизпълнение от страна на продавача по предварителния договор, тъй като купувачът не е платил и няма намерение да плати цената и тъй като в договора не е определена дата на сключването му, по чия инициатива ще се организира сделката, няма и покана от купувача с изразена готовност да плати цената; че е налице неизпълнение на предварителния договор от ищеца на осн. чл. 90 ЗЗДС; че уговорката за неустойка е недействителна на осн. чл.

40 ЗЗД; че уговорката за неустойка накърнява добрите нрави и е нищожна; че вземането за неустойка е погасено по давност.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд отхвърлил иска.

При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му, които споделя и не намира за необходимо да повтаря.

В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците:

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът неправилно обсъдил вземането, възникнало от предварителния договор, а не от записа на заповед, и че не бил длъжен да доказва съществуването на вземането по каузалното правоотношение.

В исковата си молба самият ищец, без да чака ответникът да повдигне възражение, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден по повод каузално правоотношение, е изложил фактически твърдения в този смисъл. Ищецът е този, който е въвел в предмета на делото твърдения, че сумата по записа на заповед (60 000 лв.) е дължима за виновно неизпълнение на задължение по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г., както и че ответникът не изпълнил задължението си в 4 срок до 30.12.2018 г. да прехвърли на ищеца недвижимия имот, предмет на договора, поради което дължи уговорената неустойка. Ищецът посочил нонататък, че с оглед реализиране на правата на кредитора по неосъществената покупко-продажба и поетото от ответника задължение за заплащане на неустойка в размер на 60 000 лв., съгласно подписан запис на заповед, подал заявлението за заповед за изпълнение.

Между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, в който е уговорено, че при неизпълнение на задълженията на ответника-продавач по чл. 5 от договора той дължи неустойка за неизпълнение в размер на 60 000 лв., за което се издава запис на заповед.

В т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при въведено от ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК твърдение, че вземането му за издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с издадения запис на заповед, предметът на делото не се променя. Ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект, но при заявени релативни възражения, каквито в настоящия случай има повдигнати, се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. В случая съдът е приел, че записът на заповед е редовен, но е разгледал повдигнатите от ответника релативни възражения и е счел за основателно възражението, че вземането за неустойка, обезпечено със записа на заповед, не е възникнало.

Неоснователно се поддържа от въззивника, че в качеството си на купувач по предварителния договор той е изправен, а в неизпълнение е единствено продавачът-ответник, който не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността, поради което дължи неустойка.