Определение № 87 от 27.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. И.

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20212100601228 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частен протест на Димо Георгиев – прокурор в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение-Поморие, против Определение № 56 от 25.10.2021 г., постановено по НЧД № 214/ 2021г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО-Поморие от 02.09.2021г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 320 ЗМ 504/2020г. по описа на РУ на МВР-гр.Поморие, Пор. № 250/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТОПоморие, образувано на 30.12.2020г. и водено за това, че на 14.06.2017г. в гр.Ахелой, община Поморие противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на П.

И. П. от гр.****** - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

В протеста се изразява несъгласие с постановеното определение както по отношение на извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, така и относно изложените от първата инстанция съображения, свързани с наличните данни за евентуално осъществено престъпление по чл.323 ал.1 от НК. В обемния протест всъщност е възпроизведена преобладаващата част от мотивите на оспореното прекратително постановление, но без да се сочат съображения и доказателства, оборващи решаващите изводи на районния съд, отразени в определението му по чл.243 ал.6 т.3 от НПК, с което постановлението за прекратяване на наказателното постановление е отменено и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването със съответните указания.

Претендира се отмяна на първоинстанционното определение като незаконосъобразно и необосновано, и потвърждаване на прекратителното прокурорско постановление.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, 1 срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия прекратеното досъдебно производство прокурор, чийто акт е отменен, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Установените до момента факти и доказателствата, от които се извеждат, са детайлно описани в постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което тяхното възпроизвеждане не се налага, но въззивният съд ще отбележи единствено спорните и неизяснени въпроси, които са от значение за пълнотата, обективността и всестранността на разследването и за правилното решаване на делото.

Може да бъде споделен изводът на прокурора, че липсва извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК досежно движимите вещи, включително птици, отразени в изготвения от свид. П. списък (л.9 от преписка вх.№1069/2018г., том І от досъдебното производство), отчасти потвърдени и в свидетелските му показания след образуване на досъдебното производство (л.13,14, 17,18, том ІІ на досъдебното производство). По делото са събрани множество показания на очевидци и участници в извършеното на 14.06.2017г. събаряне на части от незаконна постройка – Н. Б., Т. М., Е. М., З. З., И. К. и И. И., които еднозначно твърдят, че в съборената постройка не е имало никакви движими вещи, извън самата конструкция на сградата, нито птици или животни. Показанията на тези свидетели съставляват достатъчна по обем и съдържание доказателствена основа да се заключи, че посочените от свид. П. вещи към инкриминираната дата не са се намирали в съборената постройка, и следователно не са били унищожени/ повредени при действията по разрушаването й. За сравнение свид.

З., по това време наемател в дома на свид. П., твърди да са изнасяли вещи непосредствено преди и по време на събарянето, но липсва каквато и да е конкретика какви са били тези вещи, и дали те не са представлявали елементи от конструкцията или покритието на разрушената сграда. Що се отнася до показанията на свид.П. и съпругата му свид.П. П., те действително твърдят, че при разрушаването са били унищожени техни движими вещи, но и двамата имат безспорен интерес от злепоставяне на собствениците на имота, а показанията им се опровергават категорично от показанията на другите очевидци. В коментираната част, изводът на прокурора за липса на осъществено престъпление по чл.216 ал.1 от НК е доказателствено обоснован, фактически верен и в съответствие със закона, поради което въззивният съд го възприема изцяло.

Не така стои въпросът относно престъпление по чл.216 ал.1 от НК с предмет – разрушената на 14.06.2017г. част от постройка, както и относно наличните данни в насока възможно престъпление по чл.323 ал.1 от НК, изразяващо се в самоволно осъществяване на оспорвано от П. право тази постройка да бъде унищожена не по установения от закона ред.

Няма спор, че свид. П. е владял без правно основание част от имота, собственост на свидетелите Н. Б. и Т.К., и без тяхно разрешение и без съответни строителни книжа е изградил незаконна стопанска постройка, разположена отчасти в терена на Б. и К., и отчасти в имот, частна общинска собственост на община Поморие, представляващ черен (полски) път. Исковата претенция на П. да бъде признат за собственик на недвижим имот (ПИ)-лозе с идентификатор ******, възстановен на наследниците на Т.

И. Б., понастоящем свидетелите Н. Б. и Т. К., е бил отхвърлен с Решение № 114 от 29.08.2018г. по гр.дело № 768/ 2017г. по описа на Районен съд-Поморие, в сила от 21.11.2018г.

Междувременно, със заповед на кмета на община Поморие №РД-16-221 от 2

26.03.2014г., потвърдена с решение по адм. дело № 868/ 2014г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение по адм.дело № 8053/2015г. по описа на ВАС, било разпоредено премахване на незаконен строеж-тухлена стопанска сграда, разположен в собствения на Б. и К. ПИ с идентификатор ******, и в ПИ с идентификатор *** – собственост на община Поморие. Премахването било осъществено само частично, а впоследствие свид. П. укрепил и достроил неразрушената част от незаконната постройка. При извършена на 17.05.2017г. проверка от служители на община Поморие, в присъствие и на П., било констатирано наличието на масивна едноетажна постройка, попадаща отново в ПИ с идентификатори ******* и *********, изградена без строителни книжа и разрешения в чужди за свид. П. имоти. Предложението на комисията било за издаване на заповед по чл.195 ал.5 от ЗУТ за премахване като неподходяща по местонахождение и разположение на частта от постройката, попадаща в границите на ПИ с идентификатор ****** – собственост на община Поморие. На Х. Б. и Т. К. било връчено писмо, с което кметът на община Поморие ги уведомявал за констатирано в собствения им ПИ с идентификатор ******** замърсяване с битови и строителни отпадъци в нарушение на действащите на територията на общината подзаконови нормативни актове относно управление на отпадъците и за поддържане и опазване на обществения ред, като им бил даден двуседмичен срок да предприемат мерки за почистване на замърсяването. На 14.06.2017г., ангажирани от свид. Х. Б. служители и строителна техника на „********** с управител свид. М. разрушили изцяло коментираната масивна едноетажна постройка и извозили образуваните при разрушаването отпадъци. От писмо изходящ № 66-03-49 от 12.06.2019г. на кмета на община Поморие става ясно, че общината не е възлагала на наследниците на Т. Б. действия по събаряне на постройката, описана в констативния протокол от 19.05.2017г., тъй като те доброволно предприели действия, съобразени с констативния протокол.

При така установените факти правилно и прецизно районният съд посочил, че не е изследвано дали кметът на община Поморие действително е издал заповед по чл.195 ал.5 от ЗУТ за премахване на част от незаконно строителство, извършено в границите на ПИ с идентификатор ******** – собственост на община Поморие, или не. Установяването на този факт е от съществено значение, тъй като с констативния протокол от 19.05.2017г. назначената комисия е предложила да се предприеме производство за събаряне само на онази част от сградата, попадаща в собствения на общината имот, а не в този на свидетелите Х. Б. и Т. К.. В случай, че наетото от свид.

Б. дружество е разрушило цялата постройка, както изглежда от събраните доказателства, с основание възниква въпросът, дали не е налице самоуправно действие, тъй като редът за премахване на незакони строежи в имоти общинска и частна собственост е различен, а е безспорно, че кметът на община Поморие не е овластявал, нито е възлагал на свидетелите Х. Б. и Т. К.да разрушават обект, който се намира в имот-общинска собственост. Как следва да бъде оценено и квалифицирано разрушаването на постройката в частта, находяща се върху общинския имот, а и в собствения на Б. и К. имот, е въпрос, на който прокурорът е дължал ясен и мотивиран отговор, а такъв в прекратителното постановление липсва. Обосновано първата инстанция е отбелязала това обстоятелство в определението си с лаконичен коментар за приложимостта на действащата към инкриминираната дата Наредба № 13 за реда и условията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите и за реда и начина за премахване на незаконнните строежи на територията на община Поморие.

3

Не могат да бъдат споделени съображенията на прокурора за липса на оспорване правата на Б. и К. от страна на свид. П., основани на факта, че последният е предявил иск за собственост на процесния поземлен имот месеци след разрушаване на постройката на 14.06.2017. На прокурора следва да се напомни, че диспозицията на чл.323 ал.1 от НК не изисква оспореното право да е само и единствено с имуществен характер, нито налага оспорването на това право да е задължително предмет на съдебно производство, а е достатъчно оспорването да е ясно, недвусмислено и да е известно на дееца. По аналогичен случай, в Решение № 94 от 24.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., II н. о., НК, върховната съдебна инстанция е имала повод изрично да посочи следното: „…При това, както е приела и въззивната инстанция, не съществува определена задължителна форма, по която правото се оспорва.

Необходимо и достатъчно е оспорването да бъде доведено до знанието на дееца. По делото такова оспорване с извършване на конкретни действия е налице, поради което е направен незаконосъобразен извод, че в съзнанието на подсъдимите липсвала представата, че О. К. оспорва правото на собственост на подс. Динчев.

Предприетите от него действия по събарянето на сградата, подпомогнати от подс.

К., са самоуправни по своя характер. Целта на процедурата по чл. 197 ЗУТ е да се даде възможност на собственика на съществуващ законен строеж да го премахне.

Независимо, че е уведомителна, тя също е подчинена на определени изисквания относно реда, по който може да се осъществи от момента на сезирането на компетентния орган до реалното премахване на обекта. По делото липсват данни дали този ред е спазен, още повече, че се касае до сграда, построена върху чужд имот и при нейното фактическо премахване се засягат правата на собствениците му.

Като е приела противното, въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон“. За наличието на оспорване от страна на свид. П. на констатацията, че сградата му е незаконна и подлежи на премахване, и съответно на правото тя да бъде премахната, може ясно да се съди от отказа му да подпише констативния протокол от 19.05.2017г., макар да присъствал на проверката, както и от присъствието и реакцията му срещу строителната техника в деня на събарянето 14.06.2017г.

Прочее обстоятелствата, касаеща незаконната постройка, е следвало да бъдат изчерпателно изяснени чрез възлагане на строително-геодезическа експертиза, тъй като изискват специални знания из областта на науката и техниката. Вещото лице/ лица, след детайлно запознаване с пълния обем материали по съхраняваните в община Поморие преписки, свързани с издаването на Заповед №РД-16-221 от 26.03.2014г. на кмета на община Поморие, и на констативния протокол от 19.05.2017г., включително фотоснимки, съдебните решения по оспорване на заповедта и данните в кадастъра, следва да установят дали незаконната постройка, предмет на Заповед №РД-16-221 от 26.03.2014г., е идентична като местоположение, разположение, размери, площ, конструкция, етажност и предназначение с едноетажната тухлена сграда, описана в констативния протокол, при наличието на разлики да ги посочи, включително на комбинирана скица/схема, като изрично отрази местоположението на разрушената на 14.06.2017г. постройка в границите на съседните ПИ с идентификатори *** и ***. Следва с категоричност да се установи и дали община Поморие е предприела последващи действия в съответствие с констатациите и предложенията, отразени в констативния протокол от 19.05.2017г., и в какво са се изразили те, включително имало ли е одобрен план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците, както предвижда чл.196 ал.3 от ЗУТ. Найпосле, в случай на установяване елементите от фактическия състав на престъплението 4 по чл.323 ал.1 от НК, следва изрично да се идентифицира неговия автор, начина на извършване (лично или посредством други наказателно неотговорни лица), както и да се извърши преценка дали стореното представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, или не, тъй като немаловажност на случая е задължителна предпоставка за съставомерността на деянието като самоуправство.