Решение № 125 от 26.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500129 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Р. В. чрез пълномощника адв. Г.

К.- САК срещу постановеното по гр.д. № 78/2024г. по описа на ОС-Шумен решение № 298/30.12.2024г., в частите, с които В. Р. В. и Е. С. В. са осъдени да заплатят солидарно на Е. Д. Е.: сумата от 645лв., представляваща платени разноски при сключване на договор за продажба на земеделски земи на 14.12.2018г., развален от ищеца, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата основание чл.189, ал.1, изр. второ, предл. 2-ро от ЗЗД; сумата от 97 030лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на развалянето на договора за продажба от 14.12.2018г., изразяващи се в разликата между цените на имотите към 14.12.2018г. и 23.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.189, ал.1, изр. 3-то, вр.чл.82 ЗЗД; сумата от 9 763,07лв., представляваща стойността на гражданските плодове, които Е. Е. е осъден да върне на собственика на имота Кр. К., поради съдебното му отстраняване от имота, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.191, ал.1, вр. чл.189 ЗЗД; 16 269,64лв., представляващи платени от Е. Е. разноски по гр. д. № 966/2019г. по описа на РС-Нови пазар и гр. д.

№ 1616/2023г. по описа на РС-Шумен, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г., на основание чл.191, ал.1, изр. трето от ЗЗД и чл.189, ал.1 ЗЗД.

В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, 1 че съдът неправилно е ценил показанията на разпитаните по делото свидетели, като необосновано е приел, че свидетелят С. Ч. е заинтересован от изхода на делото и не е кредитирал показанията на същия. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът превратно е тълкувал събраните по делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил неправилни изводи, че ищецът е добросъвестен купувач. Не са предприети процесуални действия за изясняване и отстраняване на противоречията в показанията на свидетелите. Излага се, че съдът не е разгледал заявените от ответниците възражения срещу претендираните вземания, а именно, че ищецът не е имал качество на добросъвестен купувач и, че неговото поведение е причина да бъде осъден от действителния собственик на имота да заплати стойността на събираните от имота плодове. Излагат се подробни доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Е. Д. Е. е подал отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.

С определение № 307/31.03.2025г. постановено по настоящото дело, Апелативен съд – Варна е конституирал Е. С. В. като въззивник, в качеството й на необходим задължителен другар на ответника в първоинстанционното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.І от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производство пред ОС-Шумен е образувано по предявени от Е. Д. Е. срещу В. Р. В. и Е. С. В.: иск с правно основание чл.189, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 47 от 14.12.2018 г., том III, рег. № 2666, дело № 337/2018г. на нотариус М. Ст., с който ответниците – съпрузи продават на ищеца ПИ № 013032 с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ.

К., обл. Ш., находящ се в землището на с. В. с ЕКАТТЕ 12838, м-ст „С.“, с площ 24.536 дка. и ПИ № 008025, с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. К., обл. Ш., находящ се в землището на с. В. с ЕКАТТЕ 12838, м-ст „Ч.“, с площ 26.807 дка; и искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумите, както следва: сумата от 15 000 лв. – платена продажна цена по разваления договор, обективиран в НА № 47/14.12.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата от 645 лв. – платени разноски по разваления договор, обективиран в НА № 47/14.12.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2024 г., до окончателното й заплащане, на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 97 030 лв. – обезщетение за претърпени 2 имуществени вреди, вследствие на разваляне на договора, равняващо се на разликата в цената на имотите към деня на евикцията на ищеца и тази към деня на продажбата, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2024г., до окончателното й заплащане, на основание чл. 189, ал. 1, изр. трето вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 9 763.07 лв. – стойност на гражданските плодове, от която сумата 9 626.25 лв.- главница и 136.82 лв.- лихви, за която ищеца е бил осъден да върне на собственика Кр. Г.

К., поради съдебно отстранение от горепосочените недвижими имоти, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2024г., до окончателното й заплащане; сумата от 16 269.64 – разноски по съдебното производство за евикция – гр. д. № 966/2019 г. на РС – Нови пазар, в. гр. д. № 561/2021г. на ОС – Шумен, гр. д. № 4387/2022г. на ВКС и исковото производство, в което е присъдено плащане на гражданските плодове – гр. д.

№ 1616/2023г. на РС – Шумен, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2024 г., до окончателното й заплащане, на основание чл.191, ал. 1 вр. чл. 189, ал. 1, изр. трето и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Фактическите твърдения, на които са о сновани исковете са в следния смисъл: на 14.12.2018г. съпрузите В. Р. В. и Е. С. В. продали на ищеца Е. Д. Е. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА акт № 47 от 14.12.2018г. ПИ № 013032, сега с идентификатор № *** и ПИ № 008025, сега с идентификатор № *** по КККР на с. В., от която дата ищецът установил владение върху имотите. Договорената цена, общо в размер на 15 000 лв., била заплатена от купувача по банковата сметка, посочена в нотариалния акт. За нотариалното производство, ищецът заплатил разноски в общ размер на 645 лв. Посочените имоти били закупени от В. и Е. В.и с нотариален акт № 21/23.08.2017г., том II, дело № 179 от 2017г. на нотариус М.

Ст.. На 12.08.2019г. Е. Е. получил препис от искова молба, подадена от Кр. Г.

К. - наследник на Г. К. Г., починал на *г., насочена към ревандикиране на имотите. Исковете били уважени с влязло в сила на 23.06.2019г. решение № 260117/30.07.2021г., постановено по гр. д. № 966/2019г. Ищецът твърди, че не е знаел за претенциите на Кр. К. към имотите, към момента на сключване на договора за покупко-продажба с ответниците. В исковото производство, в което е бил отстранен от имотите, ищецът е заплатил сумата от 2 856 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 966/2019 г. по описа на РС – Нови Пазар; 60 лв. – разноски за съдебно-медицинска експертиза по гр. д. № 966/2019 г. на РС – Нови Пазар; 300 лв. – разноски за съдебно-психиатрична експертиза по гр. д.

№ 966/2019 г. на РС – Нови Пазар; 155.25 лв. – разноски за заплатена държавна такса по гр. д. № 966/2019 г. на РС – Нови Пазар;; 80.92 лв. на НПРС, платени по сметка на ОС – Шумен; 2 016 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ОС – Шумен по в. гр. д. № 531/2021г.; 1 500 лв. – разноски за тройна съдебномедицинска психиатрична експертиза по в. гр. д. № 531/2021 г. на ОС – Шумен; 30 лв. – разноски за държавна таса за произнасяне по допустимостта на касационна жалба срещу решението, постановено по в. гр. д. № 531/2021 г. на ОС – Шумен; 2 232 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за 3 осъществено процесуално представителство на касатора пред ВКС; 2 850 лв. – разноски за осъществено процесуално представителство в полза на Кр. К. по в. гр. д. № 531/2021 г. на ОС – Шумен и гр. д. № 4387/2022г. на ВКС; 854.42 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от Кр. К. по гр. д. № 966/2019 г. на РС – Нови пазар; 155.25 лв. – разноски за държавна такса по гр. д.№ 966/2019г. на РС – Нови Пазар. След влизане в сила на решението по гр. д.№ 966/2019г. на РС – Нови Пазар, ищецът прекратил сключените от него наемни правоотношения за процесните имоти и предал владението им на 15.07.2023г. на собственика Кр. К.. По предявен от последната иск бил осъден и заплатил сумата от 9 626.25 лв. – обезщетение за ползите от имотите, от които Кр. К. била лишена, ведно със сумата - 136.82лв. – законната лихва, 1 652.05лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на К..

Твърди също, че за осъщественото в негова полза процесуално представителство по делото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 524 лв. Посочил е, че с влизане в сила на решение № 260117/30.07.2021 г. по гр. д. № 966/2019 г. на РС – Нови пазар е осъществена реална евикция, като ищецът е отстранен от имотите, които е закупил, поради което за него е възникнал правен интерес да развали договора за продажба и да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението му. Претендираните суми, представляват реално понесените имуществени вреди от неизпълнението на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти акт № 47 от 14.12.2018г., включително и за увеличената стойност на вещите от периода от м. декември 2018г. до 23.06.2023г., която съставлява паричен еквивалент на необходимите средства на евинцирания купувач да си набави заместващи вещи за тези, които е изгубил при евикцията. Отправил е искане, с оглед изложеното за уважаване на предявените претенции.

В отговор на исковата молба ответникът В. В. е оспорил предявените искове по основание. Не е оспорил фактите, че между страните е сключен договор за продажба, обективиран в НА№ 47 от 14.12.2018г., въз основа на който ищецът закупил процесните имоти; че с решение № 260117/30.07.2021г. по гр. д. № 966/2019г. на РС – Нови пазар, влязло в сила на 23.06.2023г. Е. Е. е осъден да предаде владението на горепосочените поземлени имоти на собственика им – Кр. К.; не се оспорва и твърдението, че ищецът е прекратил сключените от него като наемодател договори за наем на поземлените имоти и предал владението им на К. на 15.07.2023г. Оспорва твърденията на ищеца, че е бил добросъвестен купувач при сключване на сделката за покупко-продажба от 14.12.2018г., като твърди, че е знаел, че към момента на упълномощаването на В. Сп. И. да се разпорежда с имотите му, Г. К. Г. е страдал от деменция, което заболяване е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си. След упълномощаването имотите били двукратно продадени – първо на сина на упълномощената – Пл. И. Л., а след това на ответниците в настоящото производство. Излага, че ищецът бил предупреден, че с тези имоти можело да възникнат проблеми, поради здравословното състояние на предходния собственик, но независимо от това той приел да ги закупи на занижена цена.