Определение № 596 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И., действаща чрез процесуалния й представител Р. А. С. – адвокат в АК - Добрич, срещу въззивно решение № 165 от 04.07.2025 година, постановено по въззивно гражданско дело № 237/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, в която е потвърдено решение № 178 от 19.12.2024 г. по гр. д. № 350/2024 г. по описа на Районен съд - Балчик в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. Д. И. срещу РПК „Ч. м.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], иск с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 24/15.05.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, като неоснователен.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните 1 въпроси:

1. Кога се прекратява трудовото правоотношение между страните при дисциплинарно уволнение - с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1 от КТ, или е необходимо и второ изрично изявление по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на работодателя, направено в същата или в друга заповед?

2. Ако стоково-материалните запаси се отчитат в счетоводството на предприятието по метод, който не е уреден в Счетоводен стандарт 2, това означава ли, че счетоводната информация отразява вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, за да може същата да се ползва за сравнение между фактическа и счетоводна наличност на стоките в количествено и стойностно изражение, при извършване на инвентаризация и установяване на липси?

3.1.

Ако на материално отговорното лице са заведени стоковоматериалните ценности - като видове, бройки, тегло и обем, може ли от него да се претендира, че е допуснало липса на стойност, без обаче да са индивидуализирани и без да могат да бъдат определени липсващите активи по натурални параметри?

3.2.

За да се приеме, че при инвентаризация е установена липса на стойност, трябва ли да се съпоставят стойностните и натуралните параметри на фактическата и счетоводна наличност, или е достатъчно това сравнение да е извършено само по стойност?

3.3. Може ли да се извърши инвентаризация и да се установи липса на стойност, ако в счетоводството на предприятието липсва информация за натуралните параметри на стоково-материалните ценности - като видове, бройки, тегло и обем?

Въпросите се обосновават с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделно се излагат съображения, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като решаващите за изхода на спора изводи на ОС Добрич са направени в нарушение на закона.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна РПК „Ч. м.“, чрез адв. К. Х. И., вписан в АК - Добрич, със становище за 2 неоснователност на касационната жалба. Излагат се подробни съображения по повдигнатите от касатора въпроси.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е очертал предмета на делото като е констатирал, че Районен съд - Балчик е бил сезиран с искова молба, подадена от Т. Д. И., с която против РПК „Ч. м.“ е предявен иск с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 24/15.05.2024 г. и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна; че в исковата си молба ищцата е оспорила законността на уволнението на няколко основания, посочени конкретно от въззивния съд.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че по силата на трудов договор № 1/17.08.2023 г. Т. Д. И. е назначена на длъжността „продавачконсултант и МОЛ“ при РПК „Ч. м.“ с място на работа в [населено място]; че в длъжностната характеристика за длъжността „продавач консултант и МОЛ“, връчена на ищцата при подписване на трудовия договор, са упоменати основните задължения и отговорности, сред които: редовно да отчита стокооборота и фактурите в касата на РПК, на всяко 1-во и 16-то число от месеца да представя в счетоводството стоково-паричен отчет, да съхранява повереното й имущество; да отговаря за прилагането на системата за самоконтрол /система, включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури/ в обекта, където работи; да отговаря за опазване на поверените стоки от повреди; при наличие на брак от неправилно съхранение, то е за сметка на МОЛ; да отговаря за годността на стоките; да носи отговорност за констатирани липси на стоки и амбалаж.

Съдът е посочил, че Т. Д. И. е подала молба до председателя на РПК „Ч. м.“ с дата 29.04.2024 г., заведена при ответника с вх. № 23 от 03.05.2024 г., с 3 която е поискала да бъде освободена от длъжността „продавач консултант“; посочила е, че счита, че молбата й ще бъде изпълнена и допълнително е записала дата 08.05.2024 г.; че работодателят не е взел отношение по нея и не е уведомил ищцата в 7-дневен срок от получаването й, което е мотивирало съда да направи извод, че предложението на ищцата за прекратяване на трудовия договор не е било прието и правоотношението не е било прекратено по взаимно съгласие на страните.

Съдът е отбелязал, че със заповед № 24/15.05.2024 г. на председателя на РПК „Ч. м.“, издадена на осн. чл. 192, ал. 1 и в изпълнение на чл. 195, ал. 1 от КТ, е прекратен трудовият договор с Т. Д. И. чрез дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1 от КТ поради злоупотреба с доверие на работодателя (т. 4) и други тежки нарушения на трудовата дисциплина (т. 7), конкретно визирани в чл. 187, т. 3, 8 и 9 от КТ и неизпълнение на задълженията от длъжностната характеристика като цяло и особено раздел II, т. 6 - носи отговорност за констатирани липси на стоки и амбалаж.; че заповедта е връчена на адресата на 21.05.2024 г. и този момент тя е произвела своето действие.

Въззивният съд е констатирал, че като фактически обстоятелства, свързани с извършените нарушения, в мотивите на заповед № 24/15.05.2024 г. е отразено, че на Т. И. и майка й А. Д. е проведено въвеждащо обучение за изпълнение на работата в магазина и се давали впоследствие непрекъснато указания като на 14.11.2023 г. била осъществена превантивна инвентаризация в обекта, при която била констатирана липса на стоки на стойност 3 069,91 лв.; бил направен задълбочен анализ, а резултатът бил оставен за справка с цел доизясняване, търсене на грешки, пропуснати документи и други, но грешките с първичните документи продължавали; в началото на 2024 г. били получени сигнали от граждани за грешки в сметките, за предоставяне на стоки на приятел без да се маркират и заплащат в магазина.; че Т. И. заявила, че има билет за Испания за 11.05.2024 г. и ще иска да напусне, което наложило втора превантивна инвентаризация /ревизия/ на 23.04.2024 г., при която били установени липси на стоки в размер на 9 130,25 лв., а преди началото на проверката били внесени 3 500 лв. с обяснение като дадени „вересии“ за някаква сватба; били изискани обяснения от двете служителки, които оспорвали резултата и твърдели, че стока не липсва и затова била разпоредена нова инвентаризация на 09.05.2024 г., в рамките на която се потвърдил напълно резултатът от ревизията на 23.04.2024 г. - липса на стока в особено 4 голям размер като стойност.

Съдът е отбелязал, че в обжалваната заповед е посочено, че стоката в обекта се водела стойностно и продажбите се удостоверявали чрез показанията на ЕКАФП; за стоката се водела индивидуална партида в счетоводството на РПК, която се засичала с документите за доставени /заприходени/ стоки от продавач-консултантите и МОЛ в обекта като стокови разписки със съответната надценка; че паричните средства се отчитали триразово седмично с паричен отчет, в който се описвали като купюри в касата на РПК; че в обекта пряко на доставчик в брой се заплащали само тютюневи изделия на три фирми, а с фирмите-доставчици се правели регулярни годишни справки за издадени и приети документи и нямало отклонения; че наличната стока в стойност трябвало да се удостоверява два пъти в месеца чрез описи, но Т. И. и А. Д. редовно допускали грешки, като част от тези описи не завършвали със сбор /стойност/ и не документирали салда, което ги въвеждало в неведение на каква стойност в даден момент има стоки в обекта; че в заключение у председателя на РПК „Ч. м.“ се затвърдил изводът, че Т. Д. И. не отговаря на изискванията за заеманата длъжност - разсеяна е, греши в сборуванията, не следи както трябва обявените от потребителите за покупка стоки, консумира стоки и напитки без да ги маркира и заплаща в обекта; не иска или няма капацитет да се научи да спазва и изпълнява елементарните изисквания за работа в малък селски магазин.

Въззивният съд е отбелязал още, че с друга заповед № 26/15.05.2024 г. председателят на РПК „Ч. м.“ е разпоредил на осн. чл. 203, ал. 1 и ал. 3 вр. чл.

207, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ да се реализира имуществената отговорност на Т. Д.

И. и А. М. Д. по реда на чл. 210 от КТ.

Посочил е, че преди издаване на заповедите Т. И. е дала писмени обяснения от 08.05.2024 г. по повод ревизията, извършена на 23.04.2024 г., в насока, че не е съгласна с ревизията, защото тя не била направена правилно: не били изкарани отчети от касовия апарат, не били проверени парични отчети, не била проверена касова книга; стока в магазина не липсвала.

При така установените факти съдът е посочил, че в исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, когато трудовият договор е прекратен поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в тежест на работодателя е да проведе пълно 5 доказване на предпоставките за законосъобразно осъществяване на дисциплинарната отговорност - както провеждането на дисциплинарното производство, така и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание, че при предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание, който индивидуализира предмета на спора; че съдът е обвързан от обстоятелствата, посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. В тази връзка съдът е достигнал до извода, че след като ищцата не е навела твърдения за неспазване изискванията по чл. 194 от КТ с исковата молба, заявяването им едва във въззивното производство е преклудирано и не може да бъде обсъждано.

Въззивният съд е обсъдил наведения в исковата молба довод на ищцата за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като, според нея, работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, защото цитираната норма му позволява само да наложи дисциплинарно наказание, а основанието за прекратяване е по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Съдът е приел този довод за неоснователен като се обосновал с това, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание и втора - за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това е приел, че издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение“ е напълно достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.