Решение № 229 от 01.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 39/2026
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Ботевград, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Ц. Г. Т.А като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20261810100039 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., бул.
„В.“ № *, чрез адвокат Т. Х. М., гр. С., ул. „М. .“ № *, ап. *, срещу Агенция „П.и.“ (*), ЕИК:
*, гр. С., бул. „М.“ № *, с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49, чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на „*“ ЕАД се твърди, че: На 16.09.2021 г., около 11:50 ч., по време на движение по автомагистрала „Х.“, в района на излизане от тунел, в посока от гр. С. към гр. В., А. Р. Р. управлявал лек автомобил „*“, с рег. № *. При навлизане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно настъпило ПТП, в резултат на което била увредена задната лява гума на автомобила.
Автомобилът бил собственост на „*“ ЕАД, ЕИК: *, и бил предоставен на А. Р. Р. като лизингополучател. За него била сключена застраховка „Каско+“ с ищеца по полица № *, валидна за периода от 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г. По щетата било образувано досие № *, извършен бил оглед и описание на уврежданията, представена била фактура № 17/17.09.2021 г., а на 29.09.2021 г. ищецът изплатил на лизингополучателя застрахователно обезщетение в размер на 60 лв.
Ищецът поддържа, че след плащането се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредите. Според него * отговаря за поддържането на автомагистрала „Х.“ в състояние, годно и безопасно за обичайното движение, а бездействието на лицата, на които е възложена тази дейност, е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. С регресна покана изх. № 0-92-12810/12.10.2021 г. до Областно пътно управление – С. било поискано възстановяване на общо 75 лв., включващи 60 лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, но плащане не било извършено.
С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди * да му заплати сумата от 75 лв., или 38.35 евро, от които 60 лв., или 30.68 евро, за платено застрахователно обезщетение и 15 лв., или 7.67 евро, за ликвидационни разноски по обработка на щетата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2025 г. до окончателното й плащане. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на * се възразява срещу основателността и 1 размера на иска. Ответникът сочи, че не е съставен протокол за ПТП и не е доказано уведомяване на органите на КАТ, липсват снимки и точни данни за пътния дефект, а представените от застрахователя документи имат едностранен характер. Поддържа се също, че не е установена скоростта на движение и възможността водачът да избегне препятствието, поради което се прави възражение за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и за липса на причинна връзка. Оспорва се наличието на противоправно бездействие на * и се претендира отхвърляне на иска, както и намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От представената застрахователна полица и приложените към нея документи се установява, че лек автомобил „*“, с рег. № *, собственост на „*“ ЕАД, е бил застрахован при ищеца по полица № * за периода от 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г. А. Р. Р. е бил лизингополучател и водач на автомобила. Съставеният по щетата комплект документи съдържа уведомление за щета, приложение № 1 с описание на събитието, оглед и описание на уврежданията, фактура № 17/17.09.2021 г., калкулация и снимков материал на увредената гума.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице В. Л. Т., и приложеното платежно нареждане, на 29.09.2021 г. „*“ ЕАД е превело по банков път на А. Р. Р. сумата 60.00 лв. за застрахователно обезщетение, с референция *.
Същото заключение установява, че фактура № 17/17.09.2021 г., издадена от „*“ ЕООД, е за ремонт на гума на автомобил „*“, с рег. № *, на стойност 60.00 лв.
В съдебно заседание на 11.06.2026 г. е разпитан свидетелят А. Р. Р.. Той заявява, че е управлявал автомобила през 2021 г. и си спомня, че на излизане от тунел на автомагистрала „Х.“ попаднал в много голяма дупка, която не била обозначена и не можел да избегне.
Потвърждава, че не успял да види препятствието, като посочва, че ако го бил видял, щял да го заобиколи. Свидетелят сочи, че е ползвал пътна помощ до С., където повредата била отстранена с лични средства от мобилен майстор, след което подал искане и му била възстановена част от сумата. При предявяване на приложение № 1 към уведомлението за щета свидетелят потвърждава, че лично го е попълнил и подписал. Посочва, че времето е било ясно, през деня, а трафикът – нормален. Не си спомня дали е била спукана една или две гуми, но този непълен спомен не разколебава останалите му последователни показания и установеното по документите увреждане на задната лява гума.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в основната им част. Те са дадени непосредствено от водача на автомобила, свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, не е осъждан и не сочи отношения със страните, които да обуславят заинтересованост. Разминаването относно номера на тунела и броя на гумите е обяснимо с изминалия период от близо пет години и засяга второстепенни подробности, а не ядрото на възприетото от него събитие. Съществените му показания се подкрепят от своевременно съставеното и подписано от него приложение към уведомлението за щета, от снимките на гумата и от експертните заключения. Обстоятелството, че свидетелят е посочил първоначално плащане с лични средства, не противоречи на установеното от счетоводната експертиза последващо възстановяване на 60 лв. от застрахователя.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. И. В. Н., се установява, че по наличните снимки е налице увреждане на задната лява гума на автомобила – линеен проникващ разрез с дължина приблизително 15–20 мм, разположен в зоната на протектора и раменната част. Липсват деформации по джантата и купето, както и белези, характерни за износване, стареене, производствен дефект, пробождане от пирон или винт, страничен удар в бордюр, умишлено срязване, движение с 2 намалено налягане или претоварване. Вещото лице приема, че морфологията на увреждането, ориентацията на разреза и неговото местоположение са технически съвместими с радиален удар на колелото в остър ръб на дупка при движение по пътното платно.
Автотехническият експерт е посочил изрично, че по делото няма снимки на самия пътен дефект, протокол от оглед на местопроизшествието или данни за неговите действителни размери и състояние към датата на събитието. Поради това не е установил конкретното местоположение и точните размери на дупката, а е проверил техническата съвместимост между описания механизъм и установеното увреждане. При този анализ е реконструирал модел на преминаване над дефект с ефективна дълбочина в порядъка на 25– 40 мм и разстояние над отвора около 0.7–1.0 м, без тези стойности да се представят като пряко измерени размери на конкретната дупка. Вещото лице приема наличието на причинноследствена връзка от техническа гледна точка между преминаване през дупка с остър ръб и увреждането на задната лява гума.
По отношение на размера на вредата автотехническата експертиза установява два технически варианта: средна пазарна стойност на действително извършения ремонт 73.00 лв., или 37.32 евро, и горна техническа граница при подмяна с нова гума 159.06 лв., или 81.33 евро. Вещото лице приема като меродавен първия вариант, тъй като гумата е била годна за ремонт, ремонтът е извършен и е бил успешен. Експертизата определя обичайните ликвидационни разноски за щета от този вид, без допълнителен оглед, в границите от 15.00 до 25.00 лв., или от 7.67 до 12.78 евро.
По правото:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, чл. 45, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя по чл.
49 ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Поради това за уважаването на иска следва да бъдат установени както предпоставките на застрахователната суброгация, така и отговорността на ответника за самото увреждане.
В случая застрахователното правоотношение е установено с полицата, която е действала към 16.09.2021 г., а плащането на обезщетението е доказано с платежното нареждане и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Представеното копие от подписаната полица и относимите общи условия, заедно с документите по щетата, установяват наличието на покритие към датата на събитието. Платената сума от 60 лв. е свързана с конкретно заявената и документирана щета по задната лява гума. Следователно с плащането ищецът е придобил правото да търси от отговорното лице възстановяване на посочената сума, както и на обичайните разноски по ликвидацията на щетата. Възражението за едностранния характер на част от застрахователните документи е неоснователно, тъй като изводът не се основава само на тях, а и на показанията на свидетеля, платежното нареждане и двете експертизи.
Настъпването на ПТП и механизмът на увреждането са доказани с допустими и взаимно подкрепящи се доказателства. Свидетелят е възприел лично преминаването през необозначена дупка и е потвърдил авторството на подписаното приложение към уведомлението за щета. Автотехническата експертиза не установява конкретната дупка чрез оглед или снимка, но това е изрично посочено като ограничение на заключението, а не като отрицание на събитието. Експертът установява обективните следи по гумата, посочва техническата им съвместимост с описания механизъм и отхвърля останалите проверени алтернативи. Ето защо липсата на протокол за ПТП или на снимка на пътния дефект не заличава доказателственото значение на преките показания на водача, потвърденото от него писмено описание, снимките на увреждането и експертното заключение.
Автомагистрала „Х.“ е републикански път и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП се управлява от *. Управлението включва и дейности по поддържането на пътищата, както и организирането, възлагането, финансирането и контрола на дейностите по ремонта и поддържането им – чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗП. Наличието на необозначена дупка с остър ръб върху автомагистрала създава опасност за движението и сочи на неизпълнение на задължението пътят да бъде поддържан в безопасно състояние или препятствието да бъде своевременно сигнализирано. За вредите, причинени от лицата, на които е възложена тази 3 дейност, * отговаря по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът не представи доказателства, от които да се установи, че към момента на произшествието дупката е била обозначена, че е възникнала непосредствено преди преминаването на автомобила или че е предприел необходимите действия за отстраняването или обезопасяването й. Липсата на предходен сигнал от ОПУ или на уведомяване на КАТ не доказва изпълнение на задължението за поддържане и не изключва отговорността на стопанина на пътя. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, а ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да оборят тази презумпция.
Неоснователно е и възражението за принос на водача. По делото е налице данни за скорост около 70 км/ч, посочена в подписаното от водача описание и отчетена от автотехническия експерт. Не е доказано тази скорост да е била несъобразена с конкретната обстановка, нито че дупката е могла да бъде възприета и избегната. Напротив, свидетелят заявява, че не е успял да я види, а тя не е била обозначена. Самото общо позоваване на чл.