Решение № 738 от 01.12.2023, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 738/01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК,

ІІ състав в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и третата година в състав:

СЪДИЯ

: ГЕОРГИ

ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА

МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 290 по описа за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на С.Т.Р., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт № Р-16001322002342-091-001 от 30.11.2022 г., издаден от В. И. И., на длъжност

Началник сектор в

Териториална дирекция

Пловдив на

Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Христо

Иванов Русев, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП,

Пловдив, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 42 от 13.02.2023 г. на Директора на Дирекция

„Обжалване и данъчно осигурителна практика“

Пловдив към Централно управление на НАП, в частта с която спрямо С.Т.Р., за отчетен период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 2003,77лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1134,45лв.; за отчетен период 01.01.2017 г. до 31.12.2017г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 9400,02лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 4368,75лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 1872,12лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 300,08лв.

3. Жалбоподателя счита оспорения ревизионен акт за фактически необоснован и противоречащ на материалния закон.

Възразява се, че като налична за Р. към 01.01.2016 г., органа по приходите е приел сумата от 5000,00лв., като тази констатация не е основана на конкретно установени факти, а единствено на предположения, което се счита за недопустим подход в рамките на ревизионното производство.

Подържа се, че към 31.12.2015 г., жалбоподателката е разполагала със сумата от 79 810 лв., придобита от нея, посредством извършени продажби на недвижими имоти.

Счита се, че при постановяване на оспорения ревизионен акт, не е направен обективен и пълен преглед на движението по банковите ми сметки. Жалбоподателката твърди, че от съществуващ собствен срочен депозит е преведена сумата от 56 768.60 лв. по вътрешна сметка на банката като обезпечение по концесия на „ВЕТА 3“ ЕООД в полза на Министерство на енергетиката.

Възразява се, че органа по приходите, неоснователно е игнорирал предоставените през 2018 г. заемни средства от М.

Р. в размер на 40 000 лв.

Поддържа се, че в случая не са налице установените в закона предпоставки за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. От ДОПК.

В писмената защита по същество се заявява, че съответни на обективните факти са изчисленията на паричния поток, дадени в таблицата на стр. 4 от заключението на назначеното по делото вещо лице.

Счета се, че безпротиворечиви в тази насока са показанията на разпитаната по делото свидетелка.

Иска се оспореният акт да се отмени изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.

Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Р., в представена по делото писмена защита е на становище, че издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния доклад, ревизионния акт и в решението с което той е потвърден.

Счита се, че приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза е неправилно в частта, относно определянето на начално салдо към 01.01.2016 г. в размер на 34 042,00 лв.; изключването на 56 768,60 лв. от разходите за 2016 г.; включването в постъпленията за 2018 г. на 40 000,00 лв. заем от Марин

Рачев; включването в постъпленията за 2018 г. на 4 000 лв. от продажба на дружествени дялове на

„Ръжанков“

ЕООД.

Възразява се, че показанията на свидетелката Петлова, не следва да се кредитират, доколкото същата е заинтересована от изхода на делото.

Иска се Съда да отхвърли жалбата, като се присъди съответното юрисконсулско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

5.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Този резултат е съобщен на неговия адресат на 21.02.2023 г.(л. 25), а жалбата с която е сезиран съда е предадена на куриер на 07.03.2023 г., според представения по делото пощенски плик(л. 24). Така постановения от Директора на Дирекция

“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр.

Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната

ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата :

6. Със

Заповед № Р-16001322002342-020-001 от 10.05.2022 г., издадена от Васка Илиева, на длъжност

Началник

Сектор в

Териториална дирекция

Пловдив, на НАП е сложена в ход ревизия по отношение на С.Т.Р., ЕГН **********,***, с предметен обхват, установяване на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отчетни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., включително.

Осъществяването на ревизионното производство е възложено на Х. И. Р., като ръководител на ревизията и И. Д. У., двамата на длъжност гл. инспектор по приходите.