Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1085 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11522/2023
Вид
Решение № 1085
Подписан
10.03.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 60а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330111522 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба, подадена от Л. К. М., чрез пълномощник – адв. Н. Ч., против изричен отказ на Началника на Общинска служба по земеделие – Калояново, обективиран в писмо изх. № ***** г., за произнасяне на Общинска служба по земеделие – Калояново за признаване и възстановяване, съответно отказ за признаване или възстановяване, правото на собственост на земеделски имот – нива в местност кв. ..., парцел ..., площ ...дка, по камасационния план на с. Ч., заявен от наследниците на П. К. М. по преписка № ***** г.

В жалбата са изложени съображения, че оспореният отказ е нищожен, неправилен и необоснован, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се, че в случая разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ не намирала приложение, доколкото по искането за възстановяване собствеността на посочения имот липсвало произнасяне в постановеното Решение № *** от 29.09.1993 г. на Поземлена комисия – К. Посочва се, че били налице необходимите предпоставки за провеждане на реституционното производство и произнасяне на административния орган по същество, поради което отказът за издаване на 1 искания административен акт се явявал незаконосъобразен. Наред с това се изтъква, че отказът бил неясно мотивиран, като бил поставен от некомпетентен орган – Началника вместо от ОСЗ – Калояново, с оглед което представлявал нищожен акт. По изложените съображения се претендира за отмяна като незаконосъобразен или прогласяване за нищожен на оспорения отказ, както и за връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането за признаване или отказ за признаване правото на собственост на наследниците на П. К. М. по отношение на горепосочения земеделски имот. Моли се за присъждане на деловодни разноски.

С определение № 11140/12.09.2024 г. съдът е конституирал като заинтересовани страни останалите наследници на П. К. М. - С. А. П., Г. А. Н., Й. П. Д., П. К. М., Ц. Г. Д., П. Г. М., И. Г. В., П. Г. В., М. Г. В., П. Н. В., М. Н.

В., А. Г. С., В. Х. Л., Ц. А. Л., И. Л. Г., Т. С. Г., А. Й. М., М. П. М., П. К. М., Н.

Л. Й. и К. Т. Ч., които не са взели становище в указания срок.

Ответната Общинска служба по земеделие – Калояново е представила становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва се, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, като регламентираните в нея срокове за отмяна или изменение на постановеното решение понастоящем са изтекли. Позовава се на Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“ относно компетентността на началника ОСЗ – Калояново като ръководител на административното звено да се произнесе по заявлението на жалбоподателя. По наведените доводи се моли за отхвърляне на подадената жалба. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена административната преписка № ***** г., от която се установява, че е образувана по подадени през 1992 г. заявления на наследници на П. К. М.. Във всички тях е посочен земеделски имот в местност кв. ..., парцел ..., площ ... дка, по камасационния план на с. Ч.. С Решение № *** от 29.09.1993 г. на Поземлена комисия – Калояново на наследниците на П.

К. М. е признато и възстановено, както и отказано да се признае, правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на конкретно посочени земеделски имот, сред които не фигурира процесната 2 нива. По повод подадена от Л. К. М. жалба срещу постановеното решение в частта относно отказа да бъде признато правото на собственост на земеделски имот - нива от 1,260 дка в землището на с. Ч. и в частта относно мълчаливия отказ за произнасянето по заявлението за възстановяване на правото на собственост на процесната нива от *** дка, е образувано адм. д. № 13300/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С Определение № 1191 от 29.01.2023 г., постановено по посоченото дело, жалбата на Л. К. М. е върната в частта относно мълчаливия отказ, като е прието, че липсва годен за оспорване административен акт.

Със заявление вх. № РД-12-05-164/26.06.2023 г., подадено до ОСЗ – Калояново, жалбоподателят е поискал произнасяне с нарочен акт по заявения по преписка № ***** г. от наследниците на П. К. М. земеделски имот в местност кв. ..., парцел ..., площ ... дка, по камасационния план на с. Ч.. С писмо изх. № ***** г. на Началника на ОСЗ – Калояново жалбоподателя е уведомен, че не са представени данни за влизане в сила на Определение № 1191/29.01.2023 г., постановено по адм. д. № 13300/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С ново заявление до ОСЗ – Калояново жалбоподателят повторно е поискал произнасяне, като е представил препис от влязлото в сила определение. С оспореното писмо изх. № ***** г. на Началника на ОСЗ – Калояново е отговорено, че сроковете по ЗСПЗЗ за изменение на постановени и непостановени решения за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи са изтекли, поради което ОСЗ – Калояново не може да се произнесе по заявление от 03.06.1992 г. на наследниците на П. К. М., с което е заявен имот в кв. ..., парцел ..., с площ ... дка.

По делото е представена административна преписка, образувана по заявление вх. № *****г., подадено от Кметството на с. Ч., без посочени конкретни земеделски имоти. С Решение № 650Ч от 29.09.1993 г. на Поземлена комисия – Калояново е възстановено правото на собственост на Кметство с. Ч. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на изрично посочени земеделски имоти, сред които нива от 6,670 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Ч. в местността кв. ..., парцел ...

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

3

В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са регламентирани случаите, когато общинска служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Съобразно чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 60а ППЗСПЗЗ решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ се подписват от началника на общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните. В настоящия случай е постановен отказ по отправено искане за произнасяне на общинската служба по земеделие във връзка с подадено заявление за възстановяване собствеността върху земеделски имот.

Обжалваният акт няма характера на решение по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото в него липсва произнасяне по същество на подаденото заявление. При това положение, изхождайки единствено от началника на ОСЗ, в качеството му на ръководител на административния орган, постановеният изричен отказ не е нищожен поради липса на компетентност.

При съвкупна преценка на фактическите и правни предпоставки, обуславящи издаването на поискания административен акт, съдът приема, че постановеният изричен отказ е незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че липсва произнасяне на Поземлена комисия – Калояново /понастоящем Общинска служба по земеделие – Калояново/ по заявленията на наследниците на П. К. М. относно възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот – нива в местност кв. .., парцел ..., площ ... дка, по камасационния план на с. Ч.. От това следва, че административният орган, надлежно сезиран, не се е произнесъл в пълнота по отправеното към него искане в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Действително съобразно чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, на която се позовава ответникът, при открИ.е на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.

1, в срок до една година от открИ.е на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на 4 решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Същевременно в съдебната практика се приема, че тази разпоредба е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение във връзка с възстановяване на правото на собственост /в този смисъла Решение № 44 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 2499/2019 г. на ВКС/. И граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата изисква вече да е постановено по отношение на конкретен имот решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. респ. да е постановен отказ за възстановяване, и след това в указаните в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ срокове то да бъде изменено т.е. необходимо е да има две решения за един и същи имот. Не е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при постановяване на последващо решение за възстановяване на собствеността на един и същ заявител, ако с второто решение се възстановява имот, за който няма произнасяне в първото решение /така Решение № 77 от 18.02.2021 г. по гр. д.

№ 4436/2019 г. на ВКС/. В случая, както бе посочено, липсва произнасяне, т.е. липсва решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване или отказ за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. К. М. върху процесния земеделски имот, поради което за последващо решение в този смисъл не са приложими условията и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следа да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне с решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ.

При този изход на спора се поражда право на разноски в полза на жалбоподателя. Съобразно представения списък се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото неговия размер е съобразен с чл. 8, ал. 3 от Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на Началника на Общинска служба по земеделие – Калояново, обективиран в писмо изх. № ***** г., за произнасяне на Общинска служба по земеделие – Калояново за признаване и възстановяване, съответно отказ за признаване или възстановяване, правото на собственост на земеделски имот – нива в местност кв. 99, парцел 20, площ 6,700 дка, по камасационния план на с. Ч., заявен от наследниците на П. К. М. по преписка № ***** г.

ВРЪЩА на основание чл. 173, ал. 2 АПК административния орган за произнасяне по същество. преписката на

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Калояново, с адрес:**********, пл. „Възраждане“ № 4, да заплати на Л. К. М., ЕГН:

**********, сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/ за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Аминистративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________ 6