Решение № 15897 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15897 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110149067 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че К. Н. Д. дължи на ищеца /ФИРМА/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 06.06.2022г. в производството по ч.гр.д. № 22312/2022г. по описа на СРС, 45ти състав, а именно сумата от 1469,22 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от 17.07.2013г. до 19.01.2022г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски № **********, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 501,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.08.2013г. до 19.01.2022г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги, както и реалната доставка на вода в имота и размера на нейната цена. Прави правопогасяващо възражение за давност. Прави възражение ищецът да е канил ответника да заплати процесните суми, както и да са му представени отчети за показанията на общия водомер с технически и нормативно обоснован технологичен разход за вода. Оспорва представените извлечения от сметки. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът К. Н. Д., редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат А. Д., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:

1 наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва, по възражението за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на факти и обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 22312/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК оспорва релевантния за спора факт, че е потребител на ВиК услуги, съответно, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на ВиК услугш в рамките на процесния период. По делото за доказване на обстоятелството, че ищеца е собственик на имота са приети справки от АВ-ИР, като от изслушаната комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, се установява, че ответникът има открита партида при ищцовото дружество с клиентски номер ********** с титуляр К. Н. Д. на адрес в /АДРЕС/. Въпреки, че ищецът не представи акт за собственост, съдът приема, че справката – представена от Агенция по вписванията, установява, че ответникът с Акт номер 141, том 102 от 24.11.2000г. и с Акт № 140, том № 102 от 24.11.2000г. е придобил собствеността върху водоснабдения имот, което в съвкупност с това, че партидата за процесния имот е открита на негово име и че са налице данни за извършено частично плащане в процесния период / Таблица № 1 от ССчЕ/ по тази партида обуславя извод, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, с оглед на което възраженията му в обратен смисъл се явяват неоснователни. Съдът приема, че справките в АВ – ИР имат публичен характер и надлежно удостоверяват извършените транслативни сделки по отношение имота, предмет на делото. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи /Наредбата/ получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/, както и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор /ФИРМА/, в сила до 28.08.2016 г. Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора са общодостъпни на съответните интернет 2 адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл. 2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва количеството на доставените в имота ВиК услуги през процесния период и размера на цената им, следователно спора се свежда именно до тези факти, както и в срока посочен по-горе е релевирано правопогасяващо възражение за давност.

Вещото лице е установило, че процесните фактури са издавани, на основание показанията на четири броя водомери в имота, за периода от 17.07.2013г. до 19.01.2022г., при неосигурен достъп и при осигурен такъв на шестмесечен период, като показанията са снемани от проверител и са изравнявани с корекции. На вещото лице не са представи протоколи за неосигурен достъп. Вещото лице е посочило, че количеството потребена вода е изчислено в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период. Посочено е салдо към 17.07.2013г.: 1774,72 лева главница, сумата от 591,17 лева мораторна лихва, или общата сума от 2346,79 лева, от които е заплатена сума в размер на 615,58 лева, в периода от 21.04.2019г. до 19.12.2019г., или крайната сума за плащане е в размер на 1970,32 лева, от които 1469,22 лева – главница и 501,10 – лихва.

Във връзка с констатациите на вещото лице, че количествата вода са начислявани служебно, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било твърдения от ищеца с исковата молба във връзка с основанията за начисляване на процесиите В и К услуги на база, т. е. "служебно“. Вещото лице в о.с.з. поясни, че е установило, че са начислявани служебно количества вода от справката, като не са му представени протоколи. Нещо повече, съдът задължи ищеца с протоколно определение от 28.03.2023г. да представи карнетите в оригинал, но такива не бяха представени, поради и което на основание чл. 183, ал.1, изр. последно от ГПК с протоколно определение от 04.07.2023г. ги изключи от доказателствения материал по делото. Разпоредбите, регламентиращи реда и начина на начисляване на количеството В и К услуги при отказан и/ или неосигурен достъп, се сдържат в чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, съгласно които при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомери разходът на вода се начислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1. Не се установява в имота да няма монтирани или неизправни водомери, поради което не е приложима нормата на чл. 39, ал.6, вр. чл. 39, ал.5 от Наредбата.

Независимо от горното следва обаче да се посочи, че задължение на потребителя е да осигури достъп, тоест положителният факт на предоставяне на достъп следва да бъде доказан в производството от ответника. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ на ВиК оператора потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното 3 водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Съгласно ал. 3 на същия член при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Няма данни по делото ответникът да е предприел такива действия, но в същото време в имота се установяват реални отчитания на всеки шест месеца. В чл. 24, ал. 4 от ОУ на ВиК-оператора са указани последиците за потребителя при отказ да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. По делото няма данни от ищеца да е съставен такъв протокол, а и не е било нужно, тъй като по делото не се установява отказ за предоставяне на достъп от една страна, а от друга, както се посочи има реални отчети на водомерите на шест месеца. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ, последиците при отказа и неосигуряване на достъп са еднакви, а именно начисляване на служебни количества по реда на чл. 49 от ОУ.

Тук следва да се отбележи, че според Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите и не третира отделно въпроса за неосигурен достъп, а квалифицира липсата на съдействие от потребителя за извършване на отчет само като "отказ". Следователно с оглед развоя и последиците от разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че ищецът законосъобразно е начислявал „служебно“ вода. Ответникът не доказа че е осигурил достъп до имота за отчет в сроковете по чл. 23 от ОУ, нещо повече, експертизата установява, че на шестмесечен период показанията са снемани, след което са правени нужните корекции, което на практика означава, че е предоставян на шест месеца достъп. По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа основание за начисляване „служебно“ на количествата вода в рамките на процесния период.